Днес бе оповестен докладът на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на КТБ в периода 2009-2014 г. Това е пълното име на парламентарната комисия, получила гражданственост като "Комисията КТБ", ръководена от депутата от ГЕРБ Десислава Атанасова.
- Щом му потрябват пари, банкерът си е взимал необезпечени кредити
- Погасявали стари заеми с нови, отпуснати на прясно учредени дружества
Корпоративна търговска банка е работела като личен банкомат на собственика си Цветан Василев. Това е изводът от доклада на временната комисия в парламента, която разследва източването на КТБ. От документа става ясно, че когато на банкера му потрябват пари, той просто ги е вземал от трезора под формата на необезпечени кредити. На практика КТБ е действала като финансова пирамида и то под носа на БНБ, показва анализът на депутатите. В доклада се говори дори за създаване на модел за управление на банката, по който безконтролно кредитната институция е била източвана в особено големи размери. Във времето те са нараствали в геометрична прогресия поради пирамидалния си характер. Кредитирането на кухи фирми представлява около 70% от целия кредитен портфейл на КТБ, който е 5,3 млрд. лв. Или на фантоми са раздадени около 3,5 млрд. лв.
Каква е схемата? С пари на клиентите-вложители КТБ е започнала да кредитира търговски фирми, някои от които новосъздадени, без реална дейност, без бизнес проекти и дори без действителен собственик на кредитния ресурс. Като подставени лица-получатели на кредита са използвани формално служители на Цветан Василев в различни негови структури, които нямат нищо общо с целите на кредитите и в повечето случаи дори не са наясно с размерите на управляваните от тях фирми. А тези фирми не са в състояние да връщат огромните кредити, тъй като са просто "бушони". Проверяващите са констатирали фрапиращи случаи, при които новорегистрирани фирми или компании без никаква дейност са получавали заеми за десетки милиони евро само срещу едно искане за кредит и то в деня на внасянето му. В действителност получените от подобни фирми кредити се предоставят в повечето случаи под формата на заеми за трети лица - икономически свързани дружества, и се използват за финансиране на различните бизнеси на самия Цветан Василев. По този начин той лично или свързани с него лица са на практика реалните крайни получатели на финансирането. Самият Василев призна за използването на тази схема в едно от многобройните си интервюта, приемайки я като нещо съвсем нормално.
В доклада е даден и конкретен пример за действието на схемата със съответните фирми. В края на 2013 г. отдел "Кредитиране" е поискал от "Фина С" да посочи дружество, на което да бъде отпуснат фирмен кредит в размер на 32 млн. евро. Определена е компанията "Пасифик Инвест" АД. В искането й е посочено, че с половината от сумата ще се погасят плащания на главница и лихви по вече изтеглени заеми, а с другата част ще бъдат платени частично заемите на няколко фирми - "Бургас Мийт", "Булит 2007", "Дивал 59" и "Принт Инвест", които са били сред 20-те най-големи клиенти-кредитополучатели на банката. Отпуснати и усвоени още на следващия ден са 12,5 млн. евро. Със същата сума е заверена сметката на "Авионамс" - фирма, свързана с останалите и с Цветан Василев. Основанието за превода е по договор за заем. От своя страна скорострелно още същия ден "Авионамс" разпределя парите към четири други компании от конгломерата на Василев, сред които е и небезизвестната "ТЦ - ИМЕ Вест".
Част от парите са върнати в КТБ под формата на лихви. Друга фирма от четворката препраща част от сумата (15,6 млн. лв.) на нови пет компании и пак изплаща на банката немалка сума под формата на такси за управление и лихви по кредит. Една от тези пет компании разпределя своя дял на нови три фирми пак като заеми, една от които е "Дунарит", фирма изцяло на Василев, и т. н., и т. н. ... От схемата се вижда, че стари кредити на фирми, близки до собственика на банката, се връщат с новоизтеглени такива. Схемата се повтаря многократно, като се регистрират все нови и нови фирми, които нямат никаква дейност и нито един човек персонал. Само за юли 2013 г. по този начин са изтеглени от банката още 28 млн. лв. По същия път КТБ е получавала заеми (маскирани като подчинен срочен дълг) от свързаните дружества - те са били изтеглени и превъртени чрез десетки фирми, за да може банката да финансира самата себе си.
Капиталът е увеличаван по забранена схема
По същата схема, по каквато са източвани пари от Корпоративна банка, са броени милиони и за попълване и нарастване на капитала й. Тегли се кредит от трезора, превърта се през няколко свързани фирми, докато стигне до дружеството-акционер, което ще увеличава дела си. Тази врътка не е нещо ново, напротив, но е изключително опасна и абсолютно забранена от БНБ. И има защо - това е основната причина, поради която фалираха 16 кредитни институции преди 18 години и българската банкова система рухна. Поуката обаче явно така и не е направена.
На 30 май 2013 г. е увеличен капиталът на КТБ, в която операция участват три дружества на Цветан Василев - флагманът на финансовия конгломерат "Бромак", "Сентръл Техно Пропъртис" и "Си Ди Мениджмънт". На практика се оказва обаче, че само "Бромак" има реално пари за това - 47 млн. лв. Останалите две компании набират необходимите им 40 млн. лв. по познатия начин. "Сентръл Техно Пропъртис" получава от едноличния си собственик "ТЦ - ИМЕ Вест", 30 млн. лв., заявени в Търговския регистър като довнасяне в уставния капитал на дружеството, пише в доклада на комисията "КТБ", за да бъде използвана впоследствие за закупуване на акции от увеличението на капитала на банката. Приходите обаче на "ТЦ - ИМЕ Вест", не са от търговска дейност, защото такива то няма, а пак от кредити от КТБ. Задълженията на дружеството две години по-рано към банката са 49 млн. лв.
Както и да е, в крайна сметка акционерът "Сентръл Техно Пропъртис" внася ефективно почти 23,5 млн. лв. за увеличение на капитала на банката. По същия начин са осигурени парите - 15,6 млн. лв., и на "Си Ди Мениджмънт" - от "Ареском", чиято собственост е то. И тук е видна друга порочна практика, която предизвика рухването на банката. Кредитите са необезпечени и се дават на фирми, свързани с Василев, които от своя страна ги предоставят на други компании, с които на практика банката няма кредитни отношения и не може нищо да им иска. Затова след затварянето на КТБ не постъпи почти нищо като погасителни вноски по огромните заеми и няма законово основание да се търсят парите от тези, които са ги похарчили.
139 млн. лева потънаха в сръбски завод
Сред най-големите кредититополучатели в КТБ е дружеството "Глас индъстри" АД. Освен свързаността му с дружества, които фигурират в много от пирамидалните схеми в Цветан Василев, в съвета на директорите му има и служител на банката. Това е Елена Инджова, главен експерт в Дирекция "Мониторинг и администриране на кредитни сделки". Сред основните акционери е "Вивес" АД /41%/ на Александър Цветков и Бисер Лазов, пряко свързани с "Бромак" на Цветан Василев. "Глас индъстри" е взело 6 кредита на обща стойност 139 552 000 лева. Парите са за покупката на Сръбската фабрика за стъкло /СФС/ и за инвестиции в нея. Всичко изглежда на пръв поглед съвсем нормално - заем за инвестиция, който би трябвало да бъде обезпечен с активите по сделката. Валидно обезпечение обаче няма. Кредитополучателят е "забравил" да впише злога на активите в сръбския регистър. А договорите са подписани от генерален директор на СФС, който няма право да подписва сделки над 50 000 евро, затова и те са невалидни, категорични са сръбските юристи. От това следва, че КТБ няма право над парите и акциите на фабриката. В същото време за периода 2012 -2014 г. кредитополучателят "Глас индъстри" отчита счетоводна загуба, собственият му капитал е отрицателен и липсва оперативна дейност. На базата на тези факти заключението на "Комисията КТБ" е, че обезценката на кредита от близо 140 млн. лева е 100%.
Оцениха на 28,5 млн. сградата на "Граф Игнатиев"
Сред малкото реални обезпечения по заеми е сградата на ул. "Граф Игнатиев" в София, където беше централата на КТБ. Тя е оценена на 28,5 млн. лева и към нея има интерес, отчитат от Комисията. Собственикът й е "Евробилд 2003" ЕООД. Дружеството купува сградата от КТБ на 20.12 2013 г. за 43 млн. лева, а после я отдава под наем на банката за 10 г. срещу 120 625 евро на месец без ДДС. По същото време "Евробилд 2003" предоставя на КТБ 30 млн. евро като "подчинен срочен дълг" за 6,5 години при лихва от 7%. "Евробилд 2003" има общо 11 заема от КТБ на стойност 85 263 000 лева. Повечето обезпечения са невалидни, вписаните ипотеки са неучредени, липсват документи. Сградата на "Граф Игнатиев" също не е с валидно обезпечение към КТБ. Върху нея обаче няма тежести от трети лица. Затова от Комисията се надяват, че с продажбата й ще могат да възстановят част от парите, потънали в "Евробилд 2003".
Костов на разпит за депозита си
Бившият премиер Иван Костов бе извикан на разпит в следствието вчера заради депозита си в КТБ. На влизане той обяви, че не знае защо го викат следователите. А след разпита коментира, че срещу него се изпълнява политическа поръчка. Костов призова прокуратурата публично да покаже договора, с който смята, че той е променил условията по депозита си в КТБ, така че да стане от преференциален в обикновен, за да бъде гарантиран от държавата. Ако такъв договор не съществува, нека наблюдаващите прокурори Гешев, Стоянов и Ганчева да го опровергаят, защото те са прокуратура не на някой, а на всички", заяви още Костов. Стана ясно, че вчера той е дал показания по две досъдебни производства - за преференциалната лихва от КТБ и за това как неговата Лаборатория за управление на риска е получавала пари от банката. "25 години вкъщи един огромен плик е пълен с призовки за разкарване на мен и моето семейство по такива инициативи на прокуратурата", оплака се още Костов.
Омански фонд съди България
Най-големият държавен резервен фонд на Оман започна законови действия срещу българското правителство заради фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), информира Reuters. Оманският общ държавен резервен фонд притежаваше 30% от акциите на четвъртата по големина финансова институция в България, която бе затворена от централната банка след масово теглене на влоговете, което предизвика най-тежката финансова криза в страната от 90-те години насам, информира още Reuters, като се позовава на източник от фонда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
