- Научен екип направи първия в историята запис на мозъчните вълни от умиращ човек
- Колко показателни са преживяванията, близки до смъртта?
Главният герой във филма „Ванила скай“ (Vanilla Sky) от 2001 г. (изигран от Том Круз), скача от висока сграда и докато пада, той вижда детството си, родителите си, свой стар домашен любимец и жените, които е обичал през живота си. В екшън картината от 1998 г. „Армагедон“ героят на Брус Уилис пък вижда спомени за дъщеря си и съпругата си миг преди да загине в открития космос.Това е вековен образ в литературата,изкуството,в последните над 100 години и киното, но вече науката разполага с данни, които могат да потвърдят, че е почти сигурно как животът наистина минава като филмова лента пред очите на човек, чиито живот си отива.
Случаят, който хвана учените подготвени
Източник на въпросната информация става 87-годишен пациент с епилепсия, който неочаквано почина по време на изследване на мозъка. Преглед в този момент установява, че мозъкът на мъжа сякаш възпроизвежда спомени в 30-те секунди след като сърцето му спира да бие.
В статия в журнала Frontiers in Aging Neuroscience се споменава, че пациентът, чието име се пази в тайна, е претърпял сърдечен удар и поради изрично изразеното от него желание да не бъде реанимиран лекарите са успели да проследят мозъчните му вълни в последните секунди от живота.
Изследването е засечено от международен екип от 13 специалисти по нервни болести, ръководени от Раул Висенте от университета в Тарту, Естония.
Учените правят електроенцефалография (ЕЕГ) на пациента, за да засекат и съответно намерят начин да се справят с епилептичните му припадъци. Неочаквано обаче той почива, а ЕЕГ апаратът продължава да работи, предоставяйки на невролозите и изследователите на мозъка първи по рода си поглед към дейността на най-важния орган в човешкото тяло при умиращ човек.
Резултатът е много рядък, защото не може да бъда планирана смъртта, казва пред изданието „Инсайдър“ неврохирургът Аджмал Земар от Университета в Луивил, САЩ - един от съавторите на изследването.
Невероятно е здрав човек да е на болничното легло, за да му се направи ЕЕГ и в този момент да умре, а при нито един болен пациент няма как да се знае кога ще издъхне, за да бъдат записани мозъчните вълни.
Електроенцефалограмата открива осцилаторна мозъчна вълна, при която активността в алфа, бета и тета графиките на мозъка постепенно намалява, а в гама лентата –рязко се увеличава.
Смята се, че тези осцилаторни модели и ръстът в линията на гама вълните предполагат извикване на паметта,т.е. при гама очертанието се вижда, че външната намеса намалява, позволявайки дълбока вътрешна концентрация, каквато представлява и извикването на спомени. Подобни мозъчни трептения възникват по време на медитация или при сънуване.
Обяснението на науката
Може ли да се говори за светкавично преминаване на живота като на филмова лента, за поглед назад във времето, със спомени за любимите хора и други щастливи моменти? Земмар казва, няма как да сме 100% сигурни.
„Ако трябва да скоча във философската сфера, бих спекулирал, че ако мозъкът прави подобна ретроспекция, то вероятно смисълът е да ни напомня за добрите, а не за лошите неща, които са ни се случили в живота“, подчертава той в интервю за Би Би Си.
Неврохирургът разказва, че през 30-те секунди преди сърцето на пациента да спре да доставя кръв към мозъка неговите ЕЕГ вълни са следвали същите модели, както когато изпълняваме задачи с високо когнитивни изисквания, като концентрация, сънуване или обикновено извикване на спомени. Продължава 30 секунди след като сърцето на пациента спре да бие, т.е. до момента, в който обикновено пациентът бива обявяван за мъртъв.„Това може да е последното връщане на спомени за преживени неща. Те се възпроизвеждат в мозъка ни в последните секунди преди да умрем“, обяснява Аджмал Земар.
Проучването повдига и въпроса за това кога точно свършва животът - когато сърцето спре да бие или когато мозъкът спре да функционира.
Разбира се Земар и колегите му предупреждават, че едно изследване не може да доведе до генерални заключения. Фактът, че пациентът е епилептик, с кървене и подут мозък, допълнително усложнява нещата.
Но друго проучване, проведено години преди това, макар и върху лабораторни животни, може би предлага още сведения.В анализ на изследването на здрави плъхове американски изследователи съобщават за високи нива на мозъчните вълни в момента на смъртта до 30 секунди след като сърцата на животните са спрели да бият - точно както откритията при епилептичния пациент на Земар. Приликите между проучванията са "удивителни", казва специалистът.
Сега той и целият екип се надяват, че публикуването на резултатите от този случай с един човек може да отвори вратата за други изследвания върху последните моменти от живота.
Преживявания, близки до смъртта
При естонския инцидент се случва се за първи път своеобразната скоростна „филмова лента“ да бъде доказана при наистина умиращ човек. Досега основният източник на информация за ставащото в подобна ситуация са свидетелства на хора, които са имали преживяване близко до смъртта (ПБС), дефинирано като момент, когато мозъкът е преминал към подготовка за вечния сън (но няма декларирана биологична смърт) Обикновено става дума за клинична смърт, последвана от реанимиране на пациента.
Изследванията на тези преживявания показват интензивно активиране на паметта и преминаване на картини през мозъка на изпитващия ПБС. Пациентите също така съобщават за настъпили условия, които показват халюцинаторно и медитативно състояние, както и усещане за трансцендентност и блаженство. Сведенията за ПБС са записвани в почти всяка държава по света и не са характерни за хора, принадлежащи към определена култура или религия, т.е. могат да се смятат за ненатоварени с определен емоционален багаж.
Добрият стар Платон
Преживелите ПБС описват този феномен от хилядолетия. Още философът Платон разказва историята на древногръцкия воин ЕР, който умира в битка, но се завръща от царството на смъртта и разказва как е напуснал тялото си и какво е видял. Картината на Йеронимус Бош „Възнесението на блажените“ (1500–1504) изобразява ярката бяла светлина, която се вижда в края на тунел - друго преживяване, описано в преживяванията близки до смъртта.
Предишни изследвания на феномена до голяма степен се основават на анекдотични доказателства. В проучване от 2019 г. изследователите сравняват случаи на ПБС с истории за състояния на въображението, като резултат от употреба на наркотици.Приликите са големи. Безброй изследвания са показали религиозното значение на ПБС, за които оцелелите разказват за трансцендентални и блажени състояния в момента преди да „умрат“.
Разбира се резултатите от изследванията – на починалия пациент и на преживелите своята смърт и завърнали се от нея – поне засега не показват защо мозъкът ни предлага всичко това. Изглежда, че потокът от спомени, усещането за трансцендентално и евентуалното блаженство са един последен подарък, който съдбата ни дава, преди да напуснем живота завинаги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
