Бежанската вълна към България се оказа изпитание. За властта, граничарите, полицаите, докторите, а и за всеки от нас - обикновените българите. Прииждащите бегълци събудиха много демони. Националисти и популисти започнаха да правят политика от тяхната мъка и нашите страхове. Ултраси тръгнаха да се доказват и нападенията над чужденци станаха ежедневие. А съмненията, че прословутата ни толерантност може да се окаже мит, се засилват от ден на ден. Имаме ли сърце за бежанците? "Стандарт" потърси отговора при една жена, намерила преди близо 20 г. нова родина у нас. Иракчанката Линда Ауанис, която е сред основателите на Съвета на жените бежанки (СБЖ) и негов председател.
Линда получава политическо убежище у нас през 1994 г. Идва в родината ни със семейството си. За вече порасналите си деца - дъщеря на 28 г. и син на 31 г., е категорична: "България е тяхната родина, а не Ирак". От 10 г. Ауанис се е посветила изцяло на дейността на СБЖ и на каузата да помага на братята си по съдба да започнат нов живот у нас. Затова не е изненада, че заварваме 51-годишната жена, докато приема поредното дарение от дрехи. Не крие, че в последните 3 месеца работи без почивка. В склада на СБЖ на ул. "Илиянско шосе" 1 всеки бежанец е добре дошъл. В началото от организацията помагат на бегълците, като ги придружават по институции, после се ражда и идеята да се даряват дрехи. Ауанис обаче подчертава, че
пари при тях не се събират
Разпределяне на даренията става на място - бежанците идват и заявяват точно от какво се нуждаят. "Много от тях ни търсят само за да разговарят. Защото изпиват необходимост да споделят изживяното", разказва Линда. Тя се дразни на медийния шум около сирийските бегълци. "Бежанецът е бежанец. Вече 19 г. съм в България и винаги ги е имало. Преди имаше голяма група от афганистанци. Но никога не се е говорило така - афганистански или пък иракски бежанци. Сега всички медии тръбят за сирийците", гневи се Линда. Въпреки това смята, че българите не са настроени зле спрямо пришълците. "Няма ден през последните три месеца, през който да не съм получила обаждане и да ме питат от какво имат нужда. Наскоро ми звъннаха хора, които ми заявиха, че имат къща и искат да я предоставят безплатно на бежанци от Сирия. До такава степен са добри и готови да помогнат българите", вълнува се Линда. "Дрехи и обувки получаваме достатъчно. Но от храна винаги имаме нужда. Трябват ни ориз, олио, захар, брашно, боб, леща - такива продукти, с които може да се нахрани цялото семейство за един ден", споделя Ауанис. Консервите също са добре дошли, защото
мъжете бегълци не могат да си сготвят
Покривът, памперсите и консервите обаче не са единствената помощ, от която имат нужда бегълците. Тъй като сирийските деца са много, Линда смята, че най-важно е да научат езика, за да тръгнат на училище, за да не изостават с образованието си.
Бегълците от Асад започват бизнес тук
Вече връщат заблудени семейства от Германия, защото са взели статут в София
- Г-жо Ауанис, как се роди идеята за Съвета на бежанките?
- Съветът съществува официално от 2003 г. През 2002-а, с появата на Закона за убежището, видяхме, че настъпват промени и вече има правила в тази област. Така се роди идеята да създадем организация, чрез която ние - бежанците, живеещи от по-дълго в България, да помагаме на новодошлите за тяхната адаптация и интеграция. В СБЖ членуваме само жени, но имаме и мъже доброволци, които викаме при нужда.
- Какво е да си бежанец в България?
- Да си бежанец е трудно не само в България, а където и да е по света. Думата "бежанец" означава страдание и мъка.
- Как се започва нов живот далеч от родината?
- С много трудности. Но човек, когато е принуден да избяга от родината си и има мотивация, е длъжен да започне отначало на новото място. Езиковата бариера е една от първите пречки пред бежанците, защото интеграцията започва от научаването на езика. А тук проблем е и намирането на работа, защото и за самите българи няма достатъчно работни места.
- Защо решихте да останете в България?
- Защото тук живея в мир. Къде да ходя? Бежанецът остава в първата държава, в която намира спокойствие и мир. България не е лоша страна. Човек сам може да направи нещата такива, че да му харесват. Той може да живее трудно и с малко, но все пак живее.
- Как сирийските бежанци могат да са полезни за обществото и икономиката ни? Какво им се удава?
- Много неща. Всеки бежанец носи ценностите на страната, от която идва. Мога да дам пример със сирийци, които се занимават с правенето на сладкиши и направиха такава фирма. Те дори назначиха българи на работа при тях, защото не разбират добре езика и имат нужда от помощ. Сирийците са добри в кулинарията, в областта на фризьорството и козметиката.
- Сирийците, с които имате контакт, искат ли да останат в България, или гледат на Запад?
- Много искат да останат тук. Някои пък си мислят, че другаде в Европа ще са по-добре приети и че животът им ще е по-хубав. Затова искат да отпътуват. Не знаят, че щом получат статут оттук, после където и да отидат, за да поискат убежище, ще бъдат върнати. Наскоро семейство, получило статут, се върна от Германия. Там са им взели пръстови отпечатъци и са им казали, че доброволно или не ще бъдат върнати в България.
- Какво мислите за ситуацията в Сирия?
- Имам страхове да не се получи същият конфликт като в Ирак през 2003 г. Не е ясно дали някога тези бегълци ще имат шанса да се завърнат по родните си места.
Михаела Благоева
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
