Беловласите танцьори от пернишкото село станаха атракция на събора
Ирина Бокова и съпругът й, който им е земляк, аплодират ветераните
Стара балканска приказка предупреждавала пътешествениците от едно време когато минават през Румъния да не се правят на свирци, защото няма по-добри свирачи от румънците, когато минават Сърбия да не пеят, защото няма по-добри певци от сърбите, а кога минаваш през България да не играят, защото няма по-добри танцьори от българите. Тази приказка в Пернишко, като става дума за народни танци се отнася най-вече за село Дивотино. Майсторството на дивотинци в хорото е легенда.
Феноменално дивотинско хоро се вихрило на сцената на събора на българското народно творчество в Копривщица и преди 35 години. Споменът за това съживи архивно видео. Клипчетата от изявата на дивотинци бяха качени във Фейсбук от Катя Низамова - детска учителка от Благоевград, както се разбира от профила й в социалната мрежа. Пак оттам става ясно, че тя е приятелка и с народната певица Сорина Богомилова, която пък е дивотинка.
За кратко време един от публикуваните от Катя клипове спечели рекордна популярност и беше гледан от повече от 20 хиляди човека, а споделянията достигнаха 500. Оказа се, че съпругът на Катя - Красимир Низамов, е професионален танцьор и хореограф. Дълго време ползвал тези клипове от събора в Копривщица преди 35 години за личните професионални дела. Но провокиран от напъните за творчество на някои съвременни хореографи, решил да ги популяризира, за да се види качеството на народното творчество.
За щастие във Фейсбук се намериха хора, които установиха, че това са дивотински танцьори на сцената на събора в Копривщица през 1980 г., когато секретар на читалището е била Янка Павлова - също играла в танцовия състав на Дивотино. Коментарите за вихрения танц бяха все в превъзходна степен, а мнозина си признаха, че са го гледали по няколко пъти и са настръхвали от видяното. Стъпват ли на земята тези хора като играят, питаха се други.
Клипът беше харесван и споделян и от руснаци, и от американци
И макар да са минали много години, част от танцьорите бяха разпознати, а имаше и такива, които познаха себе си, като Васил Митов, например. Заедно с него във фантастичния танц оказа се, че участват още Манол, Ботко, Цветан Джагалски, Марин, Стефан, някои от тях към 70-тата година от своята възраст, поостарели, поокуцели, но с младежки дух и любов към хорото, което и на сън да ги бутнеш могат да заиграят.
Като деца тези танцьори първо се учили на хоро в местното училище. Там на народните танци ги е учила Райна Тамакярска, по това време дружинна ръководителка. Съпругът й Иван Тамакярски, който дълги години, до пенсионирането си, е бил учител в училището, пък е бил председател на читалището в Дивотино. По това време големият фолклорист Данчо Николов, който работел в Окръжния съвет за култура в Перник и е дал началото на маскарада "Сурва", видял дивотинските танцьори.
Опитното око на хореографа веднага разпознало вродения талант у тези мъже и момчета. Николов поставил обичаите "Еньовден" при големите танцьори и "Лазарки" при децата в училище и така дал допълнителен тласък на дивотинци. Дълги години след това няколко поколения танцьори омагьосват с майсторството си, на което могат да завидят и ирландците от "Лорд ъф дъ денс" (Lord of the dance). Участия на фестивали, медали, грамоти. Като заиграеха, сцената трепереше. Можеха да играят всичко,
имаха една Копаница, с която също обираха овациите, където и да отидат
си спомнят и днес дивотинци.
В дните покрай Копривщица, възторг предизвика формацията на по-младите самодейци танцьори от 1980 година, но колко дълбоки са корените на любовта към хорото се вижда на друго видео, в което се изявяват ветерани. То е накарало Виолета Кралчева да се похвали: "Водач на хорото е моят дядо Захари, който живееше за народната музика и народните танци." А Васил Митов ги разпознава по ред: "1980 г. - Заре Кралчев , Димчо (Бичи), Сашо на Миланка, Иван (Вако), Чури е мъж на Благородка - учителката ,Кирчо и Лаке Добренов."
По късно от клипчета на Васил се видя, че той е в самоподготовка за Копривщица-2015. В къщата си в Дивотино, накипрен в носията репетира стъпките. Как е събрал групата, той си знае, но без да са минали през общински и областни прегледи ветераните от 1980 отново се качиха на сцената на събора. "Юношеската танцова група фантастични" от Дивотино ги нарече експертът от РЕКИЦ "Читалища"-Перник Ваня Василева, макар, между тях е имало и участници в най-първия копривщенски събор от преди 50 години. Грамотата, подписана от министъра на културата Вежди Рашидов беше наградата за тези феноменално танцуващи дивотинци, но още по-голямо отличие е, че потвърждават написаното от един от коментаторите "Още една индикация, че нищо не започва с нас и няма да завърши с нас."
Патрон на събора Копривщица 2015 беше генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Както е известно, тя е дивотинска снаха и редом до нея на официалната ложа пред сцените беше и нейният мъж Калин Митрев. Той е от поколението на феноменалните танцьори и вероятно има детски приятелства с някои от тях от времето, когато се е връщал на село. Бащата на Калин - Троян Митрев е бил дипломат от кариерата и семейството му е живяло главно в чужбина, майката Невена пък е била ветеринарен лаборант, но е придружавала мъжа си в неговите мисии зад граница.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
