Най-мечтаният филм винаги е следващият, обича да казва Иван Ничев
С филма "Българска рапсодия" на Иван Ничев ще бъде открит тазгодишният фестивал "Любовта е лудост". На форума във Варна ще бъдат показани още четири ленти на големия режисьор. Наред с това той ще бъде удостоен и с голямата награда за цялостен принос към българското кино.
Ако наречете Иван Ничев провинциалист, той основателно ще оспори. Не е вярно, аз съм от Казанлък, ще каже. Дори ще ви разкаже за мустакатия си дядо Иван и турчина, също с мустак, който всяка година в един й същи ден идвал от Родопите. Сядали и се черпели цяла нощ. На сутринта гостът вече го нямало. Навремето двамата служили в един артилерийски полк. Веднъж началниците ги накарали да се сборят, за сеир. Иван така тръшнал и потрошил набора си, че го освободили от служба. Той бил толкова доволен да се върне при годеницата си, че до края на живота си идвал да благодари.
Иван Ничев пък е благодарен на Анджей Вайда, един от учителите му в университета в Лодз. За него казва: "Той ме научи на любов към киното и работохолизъм. Да бъдеш готов за всякакви жертви".
В името на занаята Ничев режисира над петнадесет филма, сериали, писа сценарии. Той не престана да работи и в най-трудното време. В годините, когато родното кино една дишаше, Ничев засне "На края на света", "Пътуване към Йерусалим" и последната лента от трилогията, посветена на спасяването на съгражданите ни евреи от фашизма "Българска рапсодия". Милион зрители се радваха, докато гледат как "Бай Ганьо се завърна от Европа". Самият Ничев твърди, че не обича да се връща към своите филми. "Всичко, което не съм успял да постигна в последния и предния, имам шанса да направя в следващия", казва майсторът.
"На края на света" е прожектиран в повече от 20 града само в САЩ. В Германия местен актьор поканил Ничев да ги поздрави. По едно време той извадил листче, на което в детайли записал кога е плакал и кога се е смял по време на филма. На една от прожекциите в Тел Авив Ничев споделя, че тъгува за Яким и Мони Бениеш, двете си приятелчета от детските години. Следите им се загубили, след като се изселили в Израел. Публиката веднага се активизира и скоро Мони се обадил по телефона. Разговор с дълги паузи, плач, връщане години назад. За съжаление Яким вече бил напуснал този свят.
За "Пътуване към Йерусалим" Тод Тугент пише: "Най-силният филм на фестивала в Палм бийч. Сгряваща душата история, непредсказуема, без сантименталности, носеща чара и атмосферата на Източна Европа с богатите си и проглушени тонове на кафяво и сиво".
Сага на дневен ред е "Българска рапсодия". Неколкогодишен труд е пред съда на зрителите. Докато подготвя сценария, екипът разговаря с над 50 свидетели на драматичните събития от 1942 година. Чува покъртителни случки. Вижда очи, изпълнени с мъка и благодарност.
Пред камерата са Татяна Лолова и звездата на Израел и САЩ, роден в България, Мони Мишонов. По време на снимките вълнението е огромно, особено сред актьорите евреи. Налага се веднъж снимките да спрат, защото Мони е толкова превъзбуден при раздялата с екранната си дъщеря Мазал, че му прилошава.
Най-мечтаният филм винаги е следващият, обича да казва Ничев. Преди четири години той навърши седемдесет, а днес сигурно вече мисли за новата си трилогия. Колкото до възрастта, тя никак не го притеснява. Дава пример с португалския режисьор Мануел Оливейра, доживял до сто, и с Марио Моничели, който на 92 засне в Африка продължението на "Армията на Бранка Леоне".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
