Шестима тийнейджъри от приемни семейства сготвиха на хората, които им помагат
Подмятаха ме като топка между роднините и детския дом, разказва Криси
Едно момиче завързва очите на приятелката си и грубо я блъсва встрани. Тутакси към нея се втурват връстници, които й подават ръка и я вдигат от земята. Първите две носят баджове с надписи "биологична майка" и "дъщеря". Останалите са в ролите на приемно семейство - родители, братя и сестри, които поемат детето, издигат го и му помагат да стане човек.
Сценката разиграва не друг, а деца, растящи в приемни семейства, които лично са опознали трагедията родната ти майка да не може да се грижи за теб. Преди няколко дни тийнейджърите от приемни домове решиха да благодарят на хората, които са им помогнали по пътя, като им сготвиха не просто вкусна, а звездна вечеря в столичния ресторант "Таланти". Сред хората, оказали им помощ, са и десетки служители на Мтел, които участват активно в подпомагането на приемната грижа у нас благодарение на инициативата "Приеми бъдещето".
Те са деца, които употребяват думите "биологична майка" за онази, която ги е родила. Живеят при друга - приемната, имат друг дом, в който ги обичат и им помагат да израснат, без да преживяват повече трагедии. Защото преживяното до момента вече им стига.
Шест деца, живеещи в приемни домове, както и техните приемни братя и сестри, поднесоха истинска изненада на хората, които се опитват да направят техния живот по-лесен. При това - изненада, подготвена в пълна тайна. Първоначално не казали на никого, че планират да се отблагодарят за помощта с вечеря, която надминава дори петзвездните стандарти. В основата на тази идея е Ваня - 17-годишно момиче, което е избрало кулинарията за свое бъдеще и дори участва в кастингите за "Мастършеф". А блюдата, предложени от нея, са толкова екзотични, че за консумацията им се налагат допълнителни инструкции от келнерите -"Това е сладолед, яде се преди десерта". Вярно, гурме сладолед - яде се с указания.
Самата Ваня предпочита не показната страна на мероприятието, а престоя в кухнята, където наглежда онова, което заедно с връстниците си е приготвила с много любов малко преди събитието. А останалите разказват.
Две от момичетата споделят, че имат живи биологични майки, които обаче не са били в състояние повече да се грижат за тях, и така се е наложило да отидат в приемен дом. Криси* например вече от две години живее в такъв, учи в паралелка с рисуване и мечтае да стане актриса. "Преди да отида там, живеех с моята биологична майка. Но нещата се стекоха така, че тя вече не можеше да се грижи за мен. Нямаше къде да отида, затова ме взеха баба и вуйчо". Оказало се - само за три месеца.
След това роднините трябвало да заминат за чужбина и нямало кой да поеме грижите за Криси. Наложило се да отиде в детски дом. "Бях там пет дни и за това кратко време всичко ми се стори много неприятно - от лелките, които те гледат, до децата", разказва Криси, правейки с ръце кавички около думата "гледат". "В един от тези пет дни дойде социален работник и ми каза, че семейство на мой съученик иска да ме вземе. Аз се зарадвах, но не смятах, че ще стане толкова бързо. Дотогава ме бяха подмятали като топка - от майка на вуйчо, оттам в детски дом. Бях объркана, бях на 12, чудех се защо така се получават нещата. Но с времето приех това за даденост", разказва момичето. "Тези хора наистина много ми помагат и искам да им благодаря, това, което правят за мен, е страхотно", вълнува се бъдещата актриса. Тя и в момента се среща с биологичната си майка, макар и не много често. Хората, които й помагат да продължи напред обаче, са съвършено други.
Мишо* пък е приемен брат на момиче, което семейството му взело у дома преди десет години. По онова време той изключително много се зарадвал - имал брат, но искали да имат сестриче.
"Отидохме в дом за изоставени деца в Пловдив. Още с пристъпването на прага виждаш колко много деца растат без дом, нямат коледни празници, не отбелязват всички онези дати, които ние сме свикнали да празнуваме със семейството си. Виждаш надеждата им, всяка око и сърце, което очаква да се обърнеш към него", спомня си той. Избрали си Марина*, която вече десет години живее с тях. "В началото всичко беше ок, докато тя не пристъпи прага вкъщи и започна да иззема грижите на родителите ни. Те прекарваха повече време с нея, затова аз и брат ми се почувствахме в някаква степен пренебрегнати. Първоначално имаше малко борба за надмощие, но вече сме суперблизки, споделяме, излизаме заедно", спомня си той. Лили* пък е живяла с майка си 14 години, преди да отиде в приемно семейство.
"Животът ни не беше кой знае колко лесен, имаше периоди, в които нямаше къде да живеем, но това вече е в миналото. Сега съм в приемно семейство и всичко е коренно различно, по-спокойна съм, имам приятели, хора, които ме обичат и подкрепят. Бих искала това да се случи и на другите деца от домовете", разказва тя. Децата от тези домове са вече много близки, ходят заедно на лагери и с охота показват снимки от срещите си. А за всеки от хората, помогнал техния ден да стане по-добър, са оставили до блюдата послание, написано от самите тях. "Това е простата житейска драма,/ в която винаги печелят двама - / и даващият всичко от сърце,/ и вземащият с благодарствени ръце", е написано на свитъка, подготвен от тях. И са прави - защото от това да помогнеш на човека в беда печелиш и самият ти.
---
* Имената на част от децата са променени
Половината българи биха им поверили рожбите си
Половината от българите (54,2%) биха поверили децата си на грижите на приемно семейство, ако те не могат да се грижат за тях. Това показват данните от социологическо проучване на Галъп Интернешънъл за състоянието на приемната грижа, проведено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа и реализирано с финансовата подкрепа на Мтел.
Българите знаят какво е приемна грижа, показва социологическото проучване. 37 на сто от сънародниците ни са готови да станат приемни родители, ако получават издръжка и заплата за отглеждането на детето, 20 на сто се страхуват да станат приемни родители, а за 11 на сто заплатата и издръжката не са от значение, ако станат приемни родители, показват още данни от изследването.
Българите биха станали приемни родители при няколко условия. 41,2% посочват, че трябва да имат достатъчно време да опознаят детето, преди да го вземат у дома. 33% искат хлапе без заболявания, а 23,3% - без трудности в поведението (23,3%). 31,7% искат сами да определят възрастта, на която трябва да е детето, а 27,2% искат да имат възможност да посочат неговия етнос. Да определят сами дали идва от социален дом или от биологичното си семейство искат 11,2%.
Към края на март 2015 година у нас приемните семейства са 2362, а в техните домове живеят 2304 деца. Най-много приемни семейства има в областите Шумен (187), Варна (175), Плевен и Монтана (144), а в град София приемните родители са само 63.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
