Колко са БГ емигрантите - оказа се и статистиката не знае. Цифрата се "люшка" между 300 000 и 2 млн. души. Факт е обаче, че стотици хиляди българчета растат като сираци при живи родители. Децата на гурбетчиите все по-често влизат в криминалните хроники. А докато държавата се чуди с каква декларация да държи родителите им "на отчет", все още не е готова с мерки, които ще й позволят, ако не да е майка, то поне да е мащеха на тези малчугани.
Как се отглеждат деца по скайп? "Стандарт" се разходи до Северозападна България и Родопите - регионите, които "раждат" най-много гурбетчии.
Половината от учениците на средното училище в Брегово, които са 330, растат без майки, сподели директорката Илияна Кръстева. Най-важният родител е на гурбет в Италия, Испания, Гърция. Изкарва прехраната на семейството в ресторанти, кафенета, като чистач по къщите. Така е от години - момичетата и момчетата растат само с бащите или с баби и дядовци. Това им личи, защото се променя психиката им. В началото децата са притихнали, тъгуват за майка си, но след това свикват. Дори стават по-агресивни от останалите. Това е нормално, когато липсва най-важният член от семейството, обяснява педагожката.
Беатрис e в VI клас. Родена е в Испания, но дълги години живее само с баба си и дядо си. Тя свири, рецитира, учи се. Според директорката бабите и дядовците не само се грижат за децата да са нахранени и облечени, но и държат да спазват правилата на техния морал. Затова тези деца се явяват продължители на по-консервативното поколение на Брегово. Г-жа Кръстева е доволна и от бащите. Те са по-либерални, но и те се интересуват от оценките и поведението на отрочетата си. Людмил Кръстев би могъл да бъде добър пример как единият родител може да замести другия. Той е и майка, и баща на своята шестокласничка.
В училището са открити 4 полуинтернатни групи, всяка с по 25 деца. Кандидатите да посещават училище и да се подготвят за следващия ден с помощта на възпитатели са много повече от местата. Финансите ни стигат само за толкова места и 4-ма възпитатели. Групите пълнят децата на гастарбайтерите. Бабите ги пращат, защото знаят, че в групата има кой да се занимава с тях.
Всяка година по 5-10 деца си тръгват от училището в Брегово и продължават обучението си в чужбина. Преди година започнал и обратният процес - връщат се тук да завършат основно или средно образование. "Не бих казала, че идват с повече знания от нашите, но идват по-ориентирани за професиите за живота, свободно говорещи европейски езици", разказва Кръстева. "Момиче се върна наскоро от Испания - свири на флейта, танцува много добре. Значи там развиват талантите им. Иначе учебният материал е много олекотен. При нас обучението е все още консервативно. Даваме много знания, знания...", признава директорката. Повлияна от разказаното от учениците й за обучението в Италия и Испания, решила да открие школи по музика. "Не мога да намеря музикален педагог, който да преподава пиано. Липсват ни и художници, които да се занимават с децата", признава Кръстева. Само един - Александър Пройнов, дошъл и ги запознал със своето изкуство. Още говорят за тази среща. Липсват и преподаватели по европейските езици. Брегово е близо до Сърбия и Румъния, на срещи разбирам, че техните ученици говорят свободно езици. "Ние имаме добри учебници, часове в програмата, но нямаме подготвени кадри, които да преподават", признава Кръстева.
Гюнер и Севинч са семейство в скайп
Свикнах с прането и готвенето, но не и с тъгата в очите на сина си, казва младият татко
"Много хора заминават за чужбина. Последните седмици те са ми най-сериозните клиенти. Познават се веднага, купуват по 5-6 вестника", обяснява жената на централния павилион за вестници на кърджалийската автогара. На секторите има автобуси директно за Франкфурт, за Измир, за Кавала. От София гурбетчиите пък се насочват за Лондон, Мадрид, Париж. Кризата промени живота на родопчани. От години много млади хора работят в чужбина. Предпочитаните страни са Испания, Германия, Англия, Германия и Гърция. Отскоро все по-често кърджалийци пътуват и за Франция. Обикновено мъжете работят в строителството и селското стопанство, а жените берат ягоди, гледат възрастни хора, чистят домове.
"Съпругата ми замина преди 15 месеца. Работи като шивачка в Лондон. Получава десетократно повече отколкото тук. Работодателите са от Турция, но повечето й колежки са от България, Полша, Румъния, Пакистан даже от Япония", обяснява Гюнер от Кърджали. По думите му едната седмична заплата на жена му отива за квартира, втората за храна и дрехи, а останалите 2 може да спести. "Севинч замина сама, без някой да й помогне. Една вечер се върна, седнахме на масата и тя ми съобщи решението си. Не я спрях, защото виждах как работният й ден като шивачка продължава понякога по 10-12 ч за 300 лв. на месец", подчертава младият мъж. Парите на двамата стигали само да си покрият сметките за ток, вода и храна. Той има работа, за която получава малко над 400.
"Засега съм тук с 5-годишния ни син, не знам бъдещето какво ще покаже. Може и аз да замина. Преди да се оженя, близо 16 г. работих в Турция, знам какво е гурбет, смених много професии, но със спестеното успях да купя само панелно жилище в Кърджали, а разходите на семейството растат", обяснява Гюнер. Вече година и три месеца той е и баща, и майка за малкия Санер.
Най-трудно е на празниците. Тази Нова година бяхме без съпругата ми. Украсихме елхата с момчето, приготвих от любимите му сладкиши, отворихме подаръците от Англия, но бързахме да се видим и чуем по скайпа със Севинч, разказва кърджалиецът и не крие вълнението си. Така е и на празника Курбан Байрам. Заедно бащата и синът приготвят баклавата, но пак поглеждат към компютъра, за да чуят сигнала за скайп - връзка с Лондон. "Специално по този повод Севинч изпрати пари и направих мевлид за здраве и берекет в джамията в село Богатино, а Санер получи подарък таблет", спомня си Гюнер. Казва, че неговите родители и на жена му, които живеят в Ардинско, му помагат, но и на село има работа, гледат животни, затова сам е поел изцяло грижата за детето. Води го на градина, на родителските срещи е единственият татко, с малкия кара колело, пазарува, сваля температура, когато момченцето е болно. "Свикнах с всичко - с готвене, пране, гладене, но с тъгата в очите на Санер, не мога. Случвало се е вечер насън детето да бълнува и търси майка си. Една нощ се събужда, прегръща ме разплакан и ми казва "мамо". Това трудно се преживява и как да му обясня защо тя е далече от нас и защо не си идва. Тъжно е, че толкова деца трябва да растат разделени от родителите си. Разделени семейства, разделена България!", завършва изповедта си младият човек.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
