Десет мита за зловещото Гестапо

Агентите му нито са били военни, нито са носели черни униформи

Десет мита за зловещото Гестапо | StandartNews.com
  • Още се спори дали несменяемият му шеф е работел за ЦРУ или за съветското НКВД

Когато стане дума за Втората световна война, едва ли има човек, който да не е чувал за Гестапо. Думата е станала символ на всички зверства и наказателни операции, извършвани от фашисткия режим в окупираните от него територии.

  • Агентите му нито са били военни, нито са носели черни униформи

Гестапо е абревиатура на Geheime Staatspolizeiamt (Държавна тайна полиция) и е създадено на 26 април 1933 г. от Херман Гьоринг, който по това време е министър на вътрешните работи на Прусия. Отначало ставало дума за неголям отдел - реорганизирания отдел А1 на пруската полиция с основна задача наблюдение и борба с политическите противници. Ръководител станал Гьоринг, а за първи заместник - началник бил определен Рудолф Дилс - съпруг на братовчедка на Гьоринг. Скоро отделът получава и названието си "Тайна държавна полиция". Абревиатурата (първоначално) Гестапа, е въведена от Дилс - за краткост и бързина в изписването на водената кореспонденция. Чак след реформите, проведени на 17 юни от Хайнрих Химлер, названието се променя в познатото ни и до днес Гестапо (Geheime Staatspolizei). В края на ноември 1933 г. Гьоринг, вече министър-председател на Прусия, изважда организацията от Министерство на вътрешните работи и тя става самостоятелна.Именно в качеството си на ръководител на Гестапо Гьоринг взема участие като обвинител в Лайпцигския процес същата година, насочен срещу Георги Димитров, който е обвинен в подпалването на Райхстага. В началото на следващата година Гестапо преминава под наблюдение на Хайнрих Химлер, а фактически ръководството се осъществява от шефа на службата за безопасност на райха СД (Siherheistdienst) Райнхард Хайдрих. До момента организацията се е занимавала основно  с полицейска работа по разследването и борбата с предателства, шпионаж и саботажни деиствия. Поради несъгласие с методите на работа Дилс напуска Гестапо и преминава на друга работа. След войната той не е подведен като обвиняем на Нюрнбергските процеси и умира в средата на 50-те години в Германия.От 1934 г. СС поема контрола над тайната полиция. Със специални укази тя била изведена от ръцете на държавните правоохранителни органи, в които обикновено е можело да се обжалват действията на полицията. В това време на Гестапо е дадено правото на превантивен арест (Schutzhaft) - изпращане в затвора или в концлагер без съдебно решение. През 1936 г. Хайнрих Химлер става началник на германската полиция и от този момент всички полицейски служби минали под неговото ръководство.Подразделенията на криминалната и тайната полиция са реорганизирани в едно цяло под ръководството на Химлер. Непосредствената борба с противниците на националсоциализма водело II отделение, ръководено от Хайнрих Мюлер. През 1939 г. симбиозата между нацистката партия и репресивните органи се засилва, като криминалната, политическата СД и останалите полицейски служби са обединени в Главно управление за имперска безопасност (РХСА). Гестапо станало IV управление на РХСА. През 1941 г. е проведена голяма реорганизация в РХСА, която засяга и Гестапо. Управлението е преименувано в "Изследване и борба с противника - управление на тайната полиция". През всичките години от създаването си до края на войната Гестапо търпи не само големи структурни промени, но и увеличава състава си. Така, ако през 1933 г. числеността му е била петдесетина души, то две години по-късно вече наброява 4200 служители, достигайки около 35000 души в края на войната. След убийството на Райнхард Хайдрих от полски патриоти през 1942 г. ръководството на РХСА поема Химлер, а през 1943 г. Ернст Калтенбрунер. Независимо от това ръководител на Гестапо неизменно остава Хайнрих Мюлер. За последно е видян вечерта на 1 май 1945 г., когато напуска Райхсканцеларият в Берлин. По-нататък следите му се губят.

Знае се само, че през август същата година до Министерството на авиацията в Берлин е открито тяло, което външно прилича на Мюлер и в чийто вътрешен джоб на мундира са намерени съответните документи. По-късно тялото е препогребано в старо еврейско гробище. Но, и досега витаят слуховете, че след края на войната се е спасил с бягство в Южна Америка. Според други е бил на служба при американците в ЦРУ, а според трети е бил с променена самоличност на работа към съветското НКВД.Но, митовете за тази зловеща организация не свършват само с това. В литературата и киното са насложени куп клишета, валидни и до днес. Едно от най-тиражираните е е черната униформа на офицерите от Гестапо. Първата грешка е, че в Гестапо изобщо не е имало офицери, тъй като всички са били цивилни, а не военни служители. Названията на техните длъжности са: криминалоберасистент, криминалинспектор или криминалкомисар.

По-късно влиянието на Националсоциалистическата партия и СС над полицейските служби се засилва и висшето ръководство на Гестапо получава и СС звания успоредно с гражданските. Черни униформи са носели СС-служителите, придадени към службата и то главно в окупираните територии. Гестаповците ходели цивилни и само по официални поводи обличали черните СС униформи.След реформите през 1939 г. гестаповците били със сиви армейски униформи и само петлиците показвали, че не са офицери от Вермахта.Голяма част от полицаите не били членове на Националсоциалистическата партия (НСДАП). По време на създаването си през 1933 г. само един полицай от Гестапо бил член на НСДАП. Голяма част от служителите били с университетско образование, срещали се даже и доктори на науките. Редовите членове на Гестапо даже и след денацификацията след Нюрнбергските процеси са били освободени от отговорност по обвинения за престъпления срещу човечеството. Показателен е фактът, че самият шеф на службата Мюлер е полицай от кариерата, и чак през 1939 г. става партиен член.Гестапо се опирало на обществото за получаване на информация за враговете на държавата. Предположението, че разследване от Гестапо автоматически значи зверски разпити и концлагери не е много вярно. Според английския историк Франк Макдонаф, служителите са проучвали много внимателно всички дела и донесения, като нерядко дела изискващи смъртно наказание са приключвали без последици и обратното - други, които сякаш били незначителни,  водели  до тежки санкции. Например един германец бил осъден на 2 години затвор за слушане на вражеска радиопрограма, докато друг за същото бил обществено порицан в местния вестник. Всеки сигнал и донос се проверявал щателно - а такива във фашистка Германия имало много. А и Германия има своите традиции в политическия шпионаж - още през 1848 г. кралят на Бавария Людвиг II пращал шпиони да дежурят в пивниците. А, политическата полиция в Прусия била създадена още през 1871 г. 26% от делата започвали по доноси от населението, а само 15% в резултат на агентурна дейност.Друго клише наложено от масовата култура е, че лагерите на смъртта са били администрирани от Гестапо. Реалната власт там е била изцяло в ръцете на СС и единствено те са имали цялата и еднолична власт там.Не е вярно още, че в Гестапо масово са наемани жени-надзирателки. Такива случаи е имало, но са били единични.

Друга голяма заблуда е, че Гестапо едва ли не се е разпореждало в новозавоюваните земи. Още в самото наименование на службата е отбелязано, че тя е "държавна". Това означава че тя действа само на териториите на Третия райх. Местни органи на Гестапо се създавали само в земите, които непосредствено са били включвани в състава на Германия - Австрия, Чехия, Полша, част от Франция. На останалите окупирани територии в СССР и Европа е действала доста сложна, объркана, но стандартизирана система от репресивни органи. Основа на тази система са били военното разузнаване и контраразузнаване на Вермахта, както и СД. Друго наказателно звено, което "колело и бесело"  в окупираните територии, била специално създадената Военна тайна полиция (Geheime Feldpolizei), както и полевата жандармерия. Голяма част от наказателните операции били извършвани от айнзацгрупите - в голяма част съставени от местни националисти и престъпници, които били на подчинение на СС. До покушението извършено във "Вълчето леговище" срещу Хитлер, Гестапо е нямало права да разследва армейски офицери. В окупираните земи били изпращани служители на Гестапо ръководени от подразделения на СС.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай