- Още се спори дали несменяемият му шеф е работел за ЦРУ или за съветското НКВД
Когато стане дума за Втората световна война, едва ли има човек, който да не е чувал за Гестапо. Думата е станала символ на всички зверства и наказателни операции, извършвани от фашисткия режим в окупираните от него територии.
- Агентите му нито са били военни, нито са носели черни униформи
Гестапо е абревиатура на Geheime Staatspolizeiamt (Държавна тайна полиция) и е създадено на 26 април 1933 г. от Херман Гьоринг, който по това време е министър на вътрешните работи на Прусия. Отначало ставало дума за неголям отдел - реорганизирания отдел А1 на пруската полиция с основна задача наблюдение и борба с политическите противници. Ръководител станал Гьоринг, а за първи заместник - началник бил определен Рудолф Дилс - съпруг на братовчедка на Гьоринг. Скоро отделът получава и названието си "Тайна държавна полиция". Абревиатурата (първоначално) Гестапа, е въведена от Дилс - за краткост и бързина в изписването на водената кореспонденция. Чак след реформите, проведени на 17 юни от Хайнрих Химлер, названието се променя в познатото ни и до днес Гестапо (Geheime Staatspolizei). В края на ноември 1933 г. Гьоринг, вече министър-председател на Прусия, изважда организацията от Министерство на вътрешните работи и тя става самостоятелна.Именно в качеството си на ръководител на Гестапо Гьоринг взема участие като обвинител в Лайпцигския процес същата година, насочен срещу Георги Димитров, който е обвинен в подпалването на Райхстага. В началото на следващата година Гестапо преминава под наблюдение на Хайнрих Химлер, а фактически ръководството се осъществява от шефа на службата за безопасност на райха СД (Siherheistdienst) Райнхард Хайдрих. До момента организацията се е занимавала основно с полицейска работа по разследването и борбата с предателства, шпионаж и саботажни деиствия. Поради несъгласие с методите на работа Дилс напуска Гестапо и преминава на друга работа. След войната той не е подведен като обвиняем на Нюрнбергските процеси и умира в средата на 50-те години в Германия.От 1934 г. СС поема контрола над тайната полиция. Със специални укази тя била изведена от ръцете на държавните правоохранителни органи, в които обикновено е можело да се обжалват действията на полицията. В това време на Гестапо е дадено правото на превантивен арест (Schutzhaft) - изпращане в затвора или в концлагер без съдебно решение. През 1936 г. Хайнрих Химлер става началник на германската полиция и от този момент всички полицейски служби минали под неговото ръководство.Подразделенията на криминалната и тайната полиция са реорганизирани в едно цяло под ръководството на Химлер. Непосредствената борба с противниците на националсоциализма водело II отделение, ръководено от Хайнрих Мюлер. През 1939 г. симбиозата между нацистката партия и репресивните органи се засилва, като криминалната, политическата СД и останалите полицейски служби са обединени в Главно управление за имперска безопасност (РХСА). Гестапо станало IV управление на РХСА. През 1941 г. е проведена голяма реорганизация в РХСА, която засяга и Гестапо. Управлението е преименувано в "Изследване и борба с противника - управление на тайната полиция". През всичките години от създаването си до края на войната Гестапо търпи не само големи структурни промени, но и увеличава състава си. Така, ако през 1933 г. числеността му е била петдесетина души, то две години по-късно вече наброява 4200 служители, достигайки около 35000 души в края на войната. След убийството на Райнхард Хайдрих от полски патриоти през 1942 г. ръководството на РХСА поема Химлер, а през 1943 г. Ернст Калтенбрунер. Независимо от това ръководител на Гестапо неизменно остава Хайнрих Мюлер. За последно е видян вечерта на 1 май 1945 г., когато напуска Райхсканцеларият в Берлин. По-нататък следите му се губят.
Знае се само, че през август същата година до Министерството на авиацията в Берлин е открито тяло, което външно прилича на Мюлер и в чийто вътрешен джоб на мундира са намерени съответните документи. По-късно тялото е препогребано в старо еврейско гробище. Но, и досега витаят слуховете, че след края на войната се е спасил с бягство в Южна Америка. Според други е бил на служба при американците в ЦРУ, а според трети е бил с променена самоличност на работа към съветското НКВД.Но, митовете за тази зловеща организация не свършват само с това. В литературата и киното са насложени куп клишета, валидни и до днес. Едно от най-тиражираните е е черната униформа на офицерите от Гестапо. Първата грешка е, че в Гестапо изобщо не е имало офицери, тъй като всички са били цивилни, а не военни служители. Названията на техните длъжности са: криминалоберасистент, криминалинспектор или криминалкомисар.
Друга голяма заблуда е, че Гестапо едва ли не се е разпореждало в новозавоюваните земи. Още в самото наименование на службата е отбелязано, че тя е "държавна". Това означава че тя действа само на териториите на Третия райх. Местни органи на Гестапо се създавали само в земите, които непосредствено са били включвани в състава на Германия - Австрия, Чехия, Полша, част от Франция. На останалите окупирани територии в СССР и Европа е действала доста сложна, объркана, но стандартизирана система от репресивни органи. Основа на тази система са били военното разузнаване и контраразузнаване на Вермахта, както и СД. Друго наказателно звено, което "колело и бесело" в окупираните територии, била специално създадената Военна тайна полиция (Geheime Feldpolizei), както и полевата жандармерия. Голяма част от наказателните операции били извършвани от айнзацгрупите - в голяма част съставени от местни националисти и престъпници, които били на подчинение на СС. До покушението извършено във "Вълчето леговище" срещу Хитлер, Гестапо е нямало права да разследва армейски офицери. В окупираните земи били изпращани служители на Гестапо ръководени от подразделения на СС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
