От емблематичните филмови роли до многобройните ѝ връзки, Деми Мур никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от успехи и предателства, разочарования и победи.
В дълбоко откровените си спомени "Всичко, което съм" тя разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот. Разтърсващо искрена е за трудното си несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си любови. Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството.
Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди.
"Всичко, което съм" („Ера“) е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една силна жена.
"Никога не знаех какво ще заваря у дома. Слабостта на мама към самоунищожение беше силно нарцистична и непреодолима. В крайна сметка намерих начин да не се предавам и отчайвам. Никога не казах: „Край! Не мога повече!“ Щях да се справя с всичко, но не трябваше да се отпускам. Често заявявах: „Майка ми не дава пет пари за...“ или „Мога да правя каквото си искам...“, но осъзнавах безсмислието на тази съмнителна свобода. Не изпитвах особено съжаление към Джини. Бях само на четиринайсет, но бях наясно, че склонността ѝ към самоубийство беше за моя сметка. Повтарях си: „Ние сме различни и аз не съм като нея.“ И все пак се чувствах несигурна. Бях момиче с майка, която иска да отнеме собствения си живот, бях изоставена от двама бащи и може би ленивото ми око беше символично доказателство за истината на моето битие, което изобщо не вървеше по лесния и прав път. Оперирах окото на петнайсет години, но недъгът се запечата в душата ми. През пубертета се превърнах от кльощаво дете с лениво око в харесвано и желано момиче. Това ме смущаваше. Не знам защо, ала отъждествявах сексуалността с нещо неприлично и срамно. Изминаха доста години, докато успея да се отърся от това чувство."
"След по-малко от седмица мама каза, че пак ще се местим. Радвах се, че ще напусна това място, което ми напомняше за отвратителното преживяване с легналия върху мен Вал. Той дойде да ни помогне за багажа. Седях на задната седалка на мерцедеса на мъжа, който ме изнасили, а мама седеше отпред. Настанихме се в Ла Сиенега – комплекс от двуетажни къщи от средиземноморски тип. Вал знаеше адреса и вече не можех да се измъкна. Докато Джини подреждаше кашоните, двамата останахме насаме и той каза: "Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?" Погледнах го изумено и Вал повтори: "Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара?" Никога нямаше да разбера дали майка ми е взела тези пари, за да му разреши да ме изнасили. Най-вероятно ѝ ги беше дал като добавка към наема, тъй като тя вече беше спала с него и съответно заплатила своя дял. Имам три дъщери и не мога да проумея как така една майка би допуснала възрастен мъж със съмнителни намерения да се възползва от детето ѝ. Това е колкото немислимо, толкова и отвратително. Как се чувстваш като проститутка, продадена от майка си за петстотин долара? Чувствах се като сираче."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
