София. "Ню Йорк таймс" посвети голям материал на Делчо Делчев и основаната от него група "Трансформатори". Публикацията е озаглавена "Хрумванията на едни финансирани от държавата български архитекти" и е в раздел "Изкуство и дизайн" на изданието, пише vesti.bg. Авторът Дани Хаким разказва за емиграционната вълна от България към останалата част на Европа, на фона на която 34-годишният творец се опитва с нискобюджетни арт проекти да освежи постсоциалистическата атмосфера в страната. Материалът цитира Делчев, който казва, че предпочита неуредеността в България, която му позволява да организира живота си така, както той иска. Заедно с екипа си търси смисъл и в най-занемарените и неоценени градски места и обекти - подлези, трафопостове и калкани, изоставени сгради и бетонни скелети.
"София може би не изглежда като най-вдъхновяващото място за един архитект. Градът е пълен с подредени като домино соцблокове, скулптури от времето на комунизма, които доминират общественото пространство, висока безработица и протести срещу правителството", пише Хаким.
Изданието обяснява и начина на финансиране на проектите на "Трансформатори", които получават средства от различни фондации и от общината, въпреки че "отношенията с нея невинаги са лесни". За разлика от градската администрация, която обикновено се опитва да прави грандиозни проекти, младите архитекти предпочитат
малки подобрения с по-човешки размери
за да са по-разбираеми за хората.
"Ню Йорк таймс" описва с подробности работата на основаната от Делчев група от над 20 архитекти и студенти, чиито "продукти" са пръснати из града. Един от най-известните проекти на сдружението е "Таблоид", чрез който художници преобразяват електронните табла в центъра на София, като ги изрисуват.
"Това от една страна ги направи по-красиви, а от друга - прекратява вандализма срещу тях. Си Ен Ен дори излъчи репортаж за акцията - по "Раковски" и "Шишман", едни от най-оживените пешеходни улици. В проекта се включиха много художници, които за първи път рисуват на улицата - експозициите им обикновено сe представят в галерии. Тези инициативи привличат талантливи млади хора, които представихме по този начин. Проектът се оказа не само успешен и интересен за гражданите, но и продължава да живее собствен живот - по улиците се появяват нови изрисувани електронни табла", разказва Делчев.
Всъщност роденият в Хасково архитект е от 40-те лидери на България, излъчени по проекта на "Дарик радио" за млади хора, реализирали авторски идеи, които променят средата, в която живеем. Преди четири години с още петима архитекти Делчев създава сдружението си, което променя градската среда в София, но основно се стреми да изгражда връзка между столицата и жителите й.
"В началото искахме да започнем с акции, които да ни тестват като екип и да провокират архитектурната и градска среда - но да не струват много пари и да имат видим ефект. След това дойде и името, което произлиза от идеята да се използва рационално енергията в пространството. Ако приемем, че тя съществува, просто трябва да се улови и да се насочи в правилната и положителна посока. Това ни помогна да срещнем много съмишленици", споделя Делчо Делчев.
Проектът "Ревизия", чиито първи обект е паметникът "1300 години България" до НДК, също е много любопитен. Всичко започва на архитектурната седмица в София през 2012-та, когато правят конкурс за идеи как това неизползвано, но важно пространство може да се промени. Общината кани "трансформаторите" да представят идеите си и за щастие някои от тях са приети.
"Това е
място, събрало не само политика и идеология
То е и част от много важно градско пространство, изградено обаче по доста остарял начин. Паметникът има много привърженици и не по-малко противници и отдавна е "спорна територия". Затова в стремежа си да правим от минусите плюсове, решихме да преобразим, без да вредим. Чрез визуалния спектакъл "Телемапинг" за кратко паметникът изживя извънземни моменти. Със звук и светлина артисти правиха шоу върху стените му. Това се случи със съгласието на общината и на самия автор на паметника. По този начин дадохме позитивен", казва Делчев.
Делчо Делчев разказва, че живее в панелен блок и като архитект и човек дълго време е изследвал позитивите и негативите на това жилищно пространство. Така избира и темата за докторантурата си - "Модели за развитие на панелните комплекси" в БАН.
"Те са много добре планирани - с достатъчно улици, парково пространство и други елементи. Това в западните схващания се нарича "качество на живот", докато тук този термин опира най-вече до материални предимства като кола, плазма и други. Тези жилищни комплекси имат повече пространство, въздух и се намират в периферията, което предполага да са по-близо до извънградска и зелена среда. У нас обаче те не са завършвани по тяхното предназначение и сега жителите им рядко се радват. Днес повечето сгради се строят на средновековен принцип - уплътнено отвсякъде пространство, без места за паркиране, без инфраструктура между сградите. Това
донякъде обезсмисля и професията
а възможности има. Съвременната градоустройствена етика изисква градовете да не се разширяват за сметка на земеделски и горски земи, а да се развиват и да намират вътрешни територии, които не се използват", обяснява идеите си Делчев.
Заедно с екипа си той търси смисъл и в най-занемарените и неоценени градски места и обекти - подлези, трафопостове и калкани, изоставени сгради и бетонни скелети. Изготвят и карта с културни маршрути - всички градинки или малки градски паркове, в които могат да се играят игри като шах. В друг подобен маршрут се включват всички евтини кафетерии или сладкарници, където пенсионери общуват на чаша чай.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
