Край Темза вече не е същото. Дори и лебедите там вече знаят какво е Дайчово хоро. Шепа бг емигранти превърнаха Лондон за няколко дни в част от Балканите. Докато половин Европа спори дали да пусне нашенците да работят свободно в нейните граници, дузина наши сънародници, пръснати от години не само на Стария континент, а и в САЩ и Канада, накараха англичаните да ни завиждат. Не за доходите или по-лекия живот, а заради музиката и танците. В края на миналата година Лондонското сити видя на живo какво значи цунами - не от океана, а от България. Хора, които са напуснали родината от години, но не са забравили корените си, се събраха в Лондон, за да изтанцуват и изпеят носталгията по България.
На Острова има много състави, заразени от магията на хорото, без в тях да има нито един българин. Отскоро обаче на английска земя има изцяло наш ансамбъл. На 23 и 24 ноември в града на Темза се проведе първият международен фестивал на българския фолклор.
Домакините от ансамбъл "Български ритми" с ръководител Мария Христова и още няколко нашенци се захващат с организацията на фестивала. Великотърновецът Свилен Григоров е един от тях. Той е сред многото нашенци, пристигнали в Лондон да търсят препитание. "Основно българите, които организирахме феста, мием чинии, почистваме къщи, грижим се за болни хора или пък работим в строителството.
Нито един от нас не е забогатял
за годините в емиграция. Решихме обаче с малкото пари, които печелим, да направим нещо за обединението на българите по света", казва Свилен. "Каквото покажем навън, това ще е лицето на цяла България", смята той.
Почти всеки от организаторите, преди да "избяга", се е занимавал с танци или музика. На много от емигрантите това е била и основната професия в България. Началото е поставено още от лятото на миналата година. Българи има по цял свят и най-бързият начин да ги поканят да танцуват в Англия се оказал Фейсбук. С едно малко съобщение на страницата си нашенците накарали емигрантите да се обединят заради българската музика. Старозагорецът Константин Маринов, който е син на организаторката Мария, живее в Чикаго, но бил един от моторите на феста. Той довел и ръководения от него ансамбъл "Верея" от другата страна на океана. Миналата година по план Константин трябвало да се прибере в България. Не тръгнал заради фестивала. В България танцьорът завършва Държавното хореографско училище, сега Национално училище по танцови изкуства в София. След това играе в Ансамбъл "Слънчев бряг", но през 1999 година заминава за САЩ. Там създава няколко клуба за български народни танци. Голямата му мечта е да има български дом на културата, като нашите читалища, където да се съберат и обединят българската култура и духовност в Чикаго. Освен хората на Косьо
дошли и ансамбъл "Димитровче" от Торонто
воден от Димитър Минков, танцов състав "България" от Палма де Майорка с ръководител Росен Антонов, "Родина" от Сеговия - Испания, водена от Габриела Георгиева, група за народни песни "Докле е младост" от Ябланица с ръководител Татяна Николова. На поканата се отзовали и от Манчестър, водени от Доротея Стоянова, групата за народни танци "Приятели" от Лондон, водена от Петко Праматаров, "Булгара" с Марина Иванова и "Боян Мага" с Теодора Русева.
За да се получи фестивалът, естествено, трябвали пари. Хората, които се нагърбили с него, не били от ситито и трябвало да заделят по някой паунд от парите, изкарани от миенето на чинии и почистването на къщи. Свилен разказва, че повечето нашенци, които се занимават с това, изкарват по 6-7 лири на час. Ако си организират добре работата, можело за ден да се почистят по няколко къщи. Трудността не била в работата, а в разстоянието между къщите. Налагало се да се пътува по два часа между две къщи и така се губи време и парите намалявали. За да поддържат форма преди фестивала, а и за да поддържат настроението, нашенците се събирали и да репетират след работа. Наемали залата, в която танцували, от близката църква.
Нашенците харчат не повече от 200 паунда на месец за транспорт, още толкова за храна и по около 250 за легло в малка квартира. Отделяйки от тези средства,
вместо да пращат пари на роднините
танцьорите наели апаратура и зала за фестивала в Лондон. Църквата, която дала залата, се оказала сръбска. Преди време е имало и българска, но сега нашенците могат да се молят само в малък параклис близо до посолството. Храмът "Св. Сава" приютил фестивала и вместо църковния хор в продължение на два дни оттам се носели звуците на ръченица. За фестивала бил поканен и състав от Окфорд, който обожава българските ритми, но танцьорите не успели да пристигнат. Българските емигранти са се заели да издирят из цяла Англия и други състави, които се занимават с нашия фолклор, за да ги поканят не следващите фестивали. Двама ирландци, които не успели да дойдат на феста, защото вече били обещали участие на друго място, научили нашенските песни като родни. Българите ги открили в лондонска кръчма, и то съвсем случайно. Минавайки покрай заведението, чули български ритми и решили да влязат, за да проверят кой от нашенците свири там. Оказало се, че
оркестърът не знае нито дума български
но пее родните ни песни. Музикантите били ирландци, но с бг репертоар - заради тази музика заведението се пукало по шевовете. Кръчмата пък се казвала "Македонски ресторант".
През миналото лято нашенците извадили късмет и били поканени да танцуват при представянето на филма за Христо Стоичков в Лондон. В сграда на посолството пред Камата се завихрило кръшно българско хоро. През останалите дни нашенците пазят българския дух край Темза, като се събират поне веднъж седмично на хоротека. Там чалга няма, танцуват се само ръченица и хоро.
Искат наш ансамбъл във всяка страна
Фестът в Лондон бил напълно безплатен за всички участници - никой не трябвало да плаща такса за участие, но не чакал и хонорар. Съставите пътували до Лондон и се хранели за своя сметка. Спели в малък хотел, за да е по-евтино. За да е всичко както трябва, нашенците в Лондон регистрирали ансамбъла и фестивала по всички административни правила. Сега имат печат и фирма. Идеята е да напишат проект и да получат финансиране от Европейския съюз, за да има и още издания на фестивала. Участниците казват, че играейки в Лондон и по света български хора и ръченица, се превръщат в най-добрите посланици на страната ни зад граница. Мечтата им е да направят така, че във всяка държава да има поне по един нашенски фолклорен ансамбъл, който да пази и разпространява българските традиции.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
