За времето си бил най-известният наш писател в Цариград
Прави първата редакция на Библията на източнобългарско наречие
Закъснялото Българско Възраждане, по думите на проф.Тончо Жечев, трябвaше да роди едновременно революционери и реформатори, църковни деятели и общественици, журналисти и политици. Които след Освобождението пък станaха строителите на съвременна България. Петко Славейков навярно е най-класическият пример за това. Поет и публицист, фолклорист и политик, един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета (1880-1881, 1884-1885).
Петко Рачев Славейков роден на 17 ноември 1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско или Якоруда. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата на Петко също е наречен Рачо, но се заема с казанджийство. Той е слабо образован, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград, Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията си на Славейков.
Петко учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му литературно произведение Ч "Акатист на три светители" Ч е запазено.
През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, но за написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен. От 1844 до 1864 г. последователно става учител в други села и градове Ч Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод. Работи като учител в първото класно училище в Елена и му дава името Даскалоливницата (подобно на свещоливница, място където се леят даскали).
Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги Ч "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик". Пише поемата "Бойка войвода" (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни. Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново през 1856. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник "Гайда". След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество, наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград. За значението на тяхното дело пише синът му Пенчо Славейков:
"Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание."
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник "Гайда" (1863-1867), вестник "Македония" (1866-1872), списание "Ружица" (1871), сп. "Пчелица" (1871), списание "Читалище" (1872-1873), "Звънчатий глумчо" (1872), в. "Шутош" (1873-1874), "Костурка" (1874). Славейков се очертава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания. Взема участие в църковна борба и става един от ръководителите й. По-късно е учител в Българската екзархия. През 1873 г. създава известната поема "Изворът на белоногата".
За статията "Двете касти и власти" във в. "Македония" е арестуван и обвинен във връзки с революционния комитет в Букурещ.
През 1874 г. Петко Славейков участва в основаването на българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото влияние върху българите. По-късно е учител в Стара Загора, пише борчески стихотворения и за кратко отново е в затвора след Априлското въстание. След превземането на Стара Загора от руските войски през 1877 г. е назначен за председател на градската управа. При последвалото опожаряване на града загубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. През следващите месеци сътрудничи на руските войски, превежда през Стара планина отряда на генерал Михаил Скобелев, става свидетел на Шипченската победа и ги придружава до Сан Стефано.
И в оригиналните, и в подражателните си творби Петко Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика под влияние на руските поети Александър Сергеевич Пушкин, Афанасий Фет и Николай Карамзин. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история Ч "Крумиада", "Кралев Марко", "Самуилка"). Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събраните пословици (17 000 на брой).
Освен поет, писател и журналист, дядо Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава "Български притчи и пословици и характерни думи", изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.
През 1875 г. Славейков става дописен, а през 1884 г. - почетен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880-1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881-1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България отново е вътрешен министър (1884-1885) в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.
Издава вестниците "Остен" (1879), "Целокупна България" (1879), "Независимост" (1880-1883), "Търновска конституция" (1884), "Истина" (1886), "Софийски дневник" (1886) и "Правда" (1888).
Остава верен на идеите за свобода и демокрация в нова България. Малко преди смъртта си през 1895 г., заедно с Петко Каравелов и Алеко Константинов е един от учредителите на Демократическата партия.
ЦИТАТИ
Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена
Не сме народ ние, не сме народ, а мърша
Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!
Жив народ без парии не може!
Ако искаш в Българско да не се свърши нещо, състави комисия!
Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?:
Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам, но конституция консервативна не разбирам. То прилича като за да казва някой леща на кебап
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
