София. Какво е да искаш дете и да нямаш възможност да го имаш без чужда помощ? Какво е да протегнеш ръка в нужда на непозната? За това разказват две жени, които са минали по този път. Зачеването с донорски яйцеклетки и сперматозоиди е темата на тазгодишния Ден на репродуктивното здраве. Той се провежда на 8-ми юни в Русе и се организира от сдружение "Зачатие". На него всеки ще може да получи информация и безплатни консултации за стерилитета и възможностите за лечението му у нас. Повече информация за събитието може да намерите на сайта на "Зачатие" - www.zachatie.org.
Днес "Стандарт" ще ви разкаже историите на две жени. Катя от 10 г. чака да види "двете чертички". Мария се радва на 2 деца и е дала шанса и на друга жена да стане майка, дарявайки яйцеклетки. Две съдби, една мечта, много надежди и малко страхове.
"Лесно събираме пари за каузи, но като че ли трудно се решаваме да дарим частица от себе си. А понякога това е единственият шанс за някои жени да изживеят радостта от майчинството". Това казва 44-годишната Катя* от София. Тя и съпругът й се опитват да имат дете от 10 г. Засега обаче опитите им са несполучливи, защото Катя страда от изчерпан яйчников резерв. Това означава, че организмът й преждевременно е започнал да произвежда много малко яйцеклетки. Затова за нея единственият шанс да изживее радостта на бременността и майчиниството е донорската яйцеклетка.
Катя чула непозната диагноза точно преди 10 г. Тогава започнали да правят опити за деца със съпруга си. След като няколко месеца нещата не се получили, потърсили помощ при специалисти. Между думите им започнала да се прокрадва зловещата диагноза. Катя дори не подозирала, че съществува подобен проблем. "Първоначално започнаха едни лоши резултати от хормонални изследвания, през цялото време си мислех, че нещата ще имат благоприятно развитие независимо от лошата диагноза", казва тя. За съжаление не се получило точно така. Лекарите потвърдили диагнозата и започнало нейното ходене по мъките.
По съвет на медиците първо пробвали няколко години да имат бебе със собствените й яйцеклетки, въпреки че не били много. За тази цел трябвало да прибягнат до ин витро. Наложило се Катя да влезе в един цикъл на постоянни хормонални стимулации. Лекарствата и опитите плащали сами със съпруга си, защото по това време държавата още не поемаше процедурите. За съжаление те не довели до положителен резултат цели 4 г. Тогава започнали опитите с донорска яйцеклетка. "В един момент осъзнахме, че нямаме други шансове, но погледнахме философки на нещата", казва Катя и добавя: "Всеки човек се стреми да има собствено дете, но осъзнаваш, че то е плод на любов и обич, и няма значение какъв генетичен материал носи
Въпреки мъдростта и желанието на Катя и съпруга й да имат деца, скоро се натъкнали на проблем и при този метод на зачеване. Оказало се, че в донорската програма чакането е голямо, защото няма яйцеклетки.
"Ние вече сме ветерани и в тази област", смее се Катя. Първоначално тя е чакала 2 г. за яйцеклетка. "Нямаше никакви дарители", споделя жената. След това е имала два неуспешни опита, а сега чака за трети. Според нея, за да имат повече шансове за бебе, жените задължително трябва да знаят повече за нейната диагноза. Това ще предпази тях от подобни проблеми и може да увеличи дарителството, смята Катя. "Всяко момиче е важно да знае кога майка му е влязла в критическата хубаво е след като мине 30 г., да отиде в една клиника и да разбере какво е положението с нейния яйчников резерв.
Така ще се ориентира колко време има, за да се мотае", казва Катя. Покрай своите патила тя е станала половин доктор. "Засега науката няма обяснение защо се получава тази диагноза, говори се, че това е тихата епидемия в репродуктивната медицина", добавя Катя. Според нея другият основен проблем за липсата на донори е некоректната информация. "Понякога се говори, че едва ли не има черен пазар, а това не е така", казва Катя. Истината е, че не от всяка дарена яйцеклетка се получава дете, успеваемостта е около 30%. Плашещи са и много други спекулации, като тази, че едва ли не може да се получи кръвосмешение между деца, които не знаят коя е биологичната им майка. "Този риск е абсолютен прецизиран, аз съм мислила за всякакви проблеми, но не и за това", казва Катя.
Основният й страх е как да каже на детето, че е заченато с донорска яйцеклетка. "Ако то е осиновено, му казваш и толкова, но когато е плод на донорски материал е по-сложно, темата е много специфична", споделя Катя опасенията си. "Как да му кажеш баща ти е баща, а майка ти не е съвсем майка", допълва тя. Но е категорична, че тайна не трябва да има.
В момента Катя чака трета донорска яйцеклтка. Ако опитът е несполучлив, тя е мислила и за осиновяване. "Разликата е, че не можеш да изживееш радостта на бременността", казва тя. И затова много се надява, че повече жени ще разберат колко е важна възможността да дарят яйцеклетка. "Дано повече хора приемат донорството като едно нормално дарителство", казва Катя.
* Името е сменено
Мария пося нов живот
Мария е една от жените у нас, които се броят на пръсти - тези, които са дарили яйцеклетка, за да дадат възможност на друга българка да стане майка. Тя има съпруг и две малки дъщери. А решението да даде шанс на друга да усети радостта на майчинството взема в Христовата възраст - на 33. "Времето напредваше, скоро щях да стана на 34 - пределната възраст за даряване, и когато си дадох сметка за това, реших да го направя", казва Мария. Три месеца, след като се е подложила на процедурата, тя е щастлива, защото се чувства като човек, който е дал надежда на някой друг."Ако можех, бих го направил отново", категорична е Мария.
Решението да дари яйцеклетки тя взема преди 2 г., когато се запознава в интернет с жена, която няма друг шанс за бебе. "Това беше един пост във форума на "Зачатие", който и до ден днешен препрочитам", казва Мария. Тогава тя била на 31 г., родила две деца и осъзнала, че няма какво да я спре, за да помогне и на друга жена да изпита тази радост.
"Гледах на своите яйцеклетки не като на свои деца, а като на надежда, която някой вече е загубил и сега може да открие отново", казва тя. За решението й допринесъл и фактът, че със съпруга й също са минали по пътя на трудното зачеване. Той имал много тежка спермограма и 9 г. водили битка, докато се сдобият с двете си дъщери. Така че неволите на стерилитета й били познати до болка.
"Знаех и историята на момичето, което беше сложило поста и осъзнах, че няма какво да загубя, ако даря яйцеклетки - напротив", казва Мария. Тя била толкова убедена в решението си, че казала на съпруга си точно преди да тръгне за първия преглед в клиниката, където щяла да дари яйцеклетките: "Това бяха моите изживявания и емоции, казах му че не се надявам да ме разбере, а да ме подкрепи, и той го направи", споделя Мария.
Въпреки убедеността и желанието й не й липсвали и притеснения. Най-много я тревожела самата процедура, как ще си поставя хормоналните инжекции, дали всичко ще е наред. Оказало се, че опасенията й били напразни. Манипулацията не била болезнена, приспали я за половин час, а после се възстановила и се прибрала у дома. Всичко продължило около 2 часа, лекарите пък се държали много добре. Накарали я да се чувства като значим човек.
"Деветте дни, в които продължи стимулацията, минаха като сън, бих се подложиха отново, ако можех", казва Мария. Другите въпроси, които постоянно я тревожели, били дали ще е в овуалция, дали ще извадят яйцеклетки, защото се оказало, че трябва да й се дават по-високи дози инжекции за стимулиране. В крайна сметка и това минало добре. "Излязоха малко яйцеклетки, но достатъчно, ако бях по-млада, сигурно щяха да са повече", казва тя. И се надява, че жената, на която ще ги сложат, ще успее да зачене с тях. "Хубаво е, че нямам право да знам какво е станало, защото един неуспешен опит бих приела като личен провал", казва Мария.
В деня на манипулацията тя получила и пълната подкрепа на семейството си. Заедно с нея били съпругът й и дори децата.
Тогава голямата й дъщеря имала рожден ден и ставала на 4 г. "Баща им се опита да им обясни какво става, но не знам дали са разбрали всичко", казва Мария. И се надява повече жени да последват нейния пример, защото дарителите у нас са малко, а жените в нужда - много. За да се убедите в това, е достатъчно да посетите само някой от форумите за стерилитет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
