Средствата не достигат, от необходимите 4 млн. лв. има само 500 000, каза Бони Петрунова
Да се измисли механизъм, чрез който да се стимулира бизнесът за дарения и инвестиции в културното наследство. Това предложи председателят на Надзорния съвет на "Асарел-Медет" АД проф. Лъчезар Цоцорков при откриване на кампанията "Чудесата на България" за 2015 година. В момента от 100 000 лева, дарени за култура от частен инвеститор, държавата не взима като данъци едва 1500 лева, обясни бизнесменът, който е един от най-големите дарители у нас. Въпреки това няма да стане по-беден който и да е човек, независимо от състоянието му, ако отделя 10% за дарения. Това ще работи за него, защото колкото повече даваш, толкова повече получаваш и моят пример го доказва. Провидението ти ги връща, допълни Цоцорков. За да се заинтересува бизнесът от културни проекти, той трябва предварително да е запознат с тях, обясни бизнесменът. Идеята му подкрепи зам.-министърът на културата Бони Петрунова. Според нея са нужни промени в Закона за културното наследство и те трябва да се случат във втората половина на годината. Нужен е фонд за културното наследство, който да отпусне средства за археология, проучване и поддържане на паметници, обясни тя. Начините на финансиране са известни, защото такива фондове действат в Европа.
Дали това ще се случва с 10% от хазартната дейност, отделени за култура, или по друг начин, е въпрос на решение. Инвеститорите обаче трябва да се стимулират, категорична бе тя. В момента няма нито един паметник, даден на концесия, а това е също добра възможност за публично-частно партньорство. Средствата за археология не достигат, през тази година имаме бюджет от едва 500 хиляди лева за цялата страна, а заявките бяха за 4 милиона лева, допълни тя. На събитието се роди идея за следваща дискусия, която да е на тема именно създаването на фонда за културно наследство и механизмите за стимулиране на дарителя. Такава може да бъде направена в Народното събрание заедно с председателя на комисията по култура Поли Карастоянова, обясни главният редактор на вестник "Стандарт" г-жа Славка Бозукова. На подобна среща е задължително да присъства и министърът на финансите, който отпуска парите, категоричен бе председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска организация Благой Рагин. Според него всяко вложено евро от бюджета връща в него 200 евро.
Фондация "Цоцорков род" и община Панагюрище ще възстановят и превърнат в атракция мястото, на което през 1948 г. е открито Панагюрското златно съкровище, съобщи още проф. Цоцорков. Той се ангажира да подпомогне чрез фондацията си и превръщането в атракция на крепостта "Красен".
Страдаме от лош музеен мениджмънт
Вежди Рашидов, министър на културата
България в момента страда от лош музеен мениджмънт. Единици са ръководителите на музеи като проф. Божидар Димитров, директорът на НИМ, които знаят как да привлекат публиката. Музеите са изключително важни за запазване на паметта на нацията и ние дълги години нямахме достатъчно такива. Само през последните години създадохме пет нови музея и интересът към тях показва, че обществото е имало нужда от такива. Важно е какво има в тези музеи и се оказа, че дълги години съкровищата на България са били съхраняване в мазета. Едва при попълване на експозицията на квадрат 500 стана ясно какви талантливи представители на изкуството е имала България. Този музей е и световен, защото в него са експонатите, които не са виждани от публиката на етруско изкуство от Африка и Индия. Относно разразилите се страсти около поставянето на паметници в София, според мен е нужно монументите да се избират и да се слагат след решения на експертни съвети. Стига ни художествена самодейност. Безразборно правене и слагане на паметници деморализира нацията. Не трябва монументите да се поставят и само на едно място и да се спъваме в тях. Вижте как е в Италия, на всеки площад има статуя, която се превръща в негов център. Ние за съжаление наистина не сме разпознаваема дестинация. Преди изложбата в Лувъра никой не знаеше, че освен Мона Лиза има и един друг световен шедьовър - главата на Севт III.
И в тази връзка искам да благодаря за това, което прави г-жа Славка Бозукова през последните години. Тя е единствената, която години наред е поела развитието на културата и туризма като лична кауза. Тя е упорита и целенасочена и такива хора явно са рядкост. Панагюрище има късмет и с г-н Лъчезар Цоцорков, защото много хора правят пари, но ги дават за други неща, а не за града си. Благодаря им за усилията.
Кметовете: Държавата да работи с общините
Нужно е тясно сътрудничество между местната власт, бизнеса и държавата, за да има успех в туризма и културата. Това обясни кметът на Панагюрище Никола Белишки. Той благодари на в. "Стандарт" за кампанията "Чудесата на България", която е медиаторът между институциите. Според него са възможни общи туристически пакети със съседните Стрелча и Копривщица, които да направят района разпознаваем за гостите. Според кмета на Старосел Иван Жутев културата и туризмът са основният фактор за местното развитие. Според него трябва да се измисли начин средствата от еврофондовете, въобще от европейското икономическо пространство да се насочат към райони, които вече са се доказали. 500 хиляди души са посетили Старосел за последните 15 години, обясни той. Според проф. Николай Овчаров районът има потенциал, но са им нужни повече усилия. 500 хиляди годишно посещават района на Кърджали, от които 250 000 Перперикон, заяви той.
Според кмета на Стрелча Иван Евстатиев е необходим специален закон за културата и туризма, тъй като работата на двете ведомства е свързана.
Директорът на историческия музей в Хисар Митко Маджаров допълни, че и неговият град е достоен да се включи в регионални маршрути. Археологът Даниела Агре дори предложи конкретни такива - Панагюрище, Старосел, Копривщица, по пътя на свещеното злато. Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров се съгласи, че подобни маршрути са необходими, ако искаме да развиваме туризма, че историята трябва да се разказва достъпно, говорят и успехите на археолозите, присъствали на дискусията. Според Агре е нужна и специална кампания за защита на долмените в Странджа и Сакар, за които никой не се грижи.
Китайци идват по атракции у нас и в Румъния
Представяме се през юли в Париж с туризъм, сувенири и храни
Китайски туристи ще идват по родните културни атракции. Маршрутите ще бъдат комбинирани с посещения в съседна Румъния или Турция и Гърция. Меморандум за това ще подпише министърът на туризма Николина Ангелкова по време на предстоящото си посещение в Китай. Това съобщи тя по време на първата дискусия за 2015 година от кампанията "Чудесата на България" на вестник "Стандарт" в Панагюрище. Работиме за сътрудничество с турските авиолинии, чиито полети можем да използваме за пристигане на китайските туристи. Не са толкова необходими директни полети, защото и тези са удобни, обясни тя. По време на гостуването на председателя на Световната туристическа организация Талеб Рифай се разбрахме у нас да бъде направен Световен музей на туризма. Много работа ни предстои и за нас това е много важно, допълни Ангелкова. Тя бе категорична, че изложбата на тракийските съкровища в Лувъра показва, че такива събития са много важни. "Благодарение на "Епопея на тракийските царе" във френската столица имаме 15% ръст на гостите. Трябва да направим всичко възможно да сме разпознаваема дестинация и това е нашата цел", обясни Ангелкова.
Новото звено за анализи в министерството прогнозира, че до края на годината ще има и 15% ръст на българските туристи по родните забележителности. Тази тенденция се засилва през последните години, каза още Ангелкова.
Министърът на туризма увери, че до седмици пък ще бъде готов регистърът на туристическите атракции. В него ще бъдат включени първоначално 4000 забележителности, подадени от общините, но той ще се обновява.
От 3 до 5 юли в Париж пък ще бъде организиран мини туристически панаир на България с реклама на страната ни, съпътстваща изложбата в Лувъра, каза още Ангелкова. Той ще се разположи на Пале Роял, точно срещу сградата на световноизвестния музей. Освен туристически маршрути и информация за чудесата ни там ще се предлагат и родни стоки, сувенири и храни.
Ударен старт на вота на bgchudesa.com
В историческия музей на Панагюрище бе даден стартът на тазгодишното гласуване в кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на България". Всяка година 1 милион души дават вота си в интернет на страницата на кампанията www.bgchudesa.com
за своя фаворит. Традиционно вотът продължава 6 месеца. През тази година са определени три категории - за археологическо откритие, туристическа атракция и съкровища.
"Надявам се, че Панагюрското съкровище, което е най-знаковото за България, ще е първият победител в новата категория", заяви председателят на Надзорния съвет на "Асарел Медет" АД проф. Лъчезар Цоцорков. Победителят обаче се избира от публиката. Вотът отново ще е на няколко етапа. До 1 септември ще избираме топ 20 на обектите, до 1 ноември - топ 10. След това ще бъдат определени финалната тройка, от които както досега на живо пред очите на всички ще бъде избрано чудо номер 1 на България.
Още в първите минути след старта на тазгодишното гласуване днес електронният вот на сайта набра бърза скорост. Така начело в категорията "Съкровища" дръпна първоначално Преславското златно съкровище, но надвечер на първото място се качи Панагюрското съкровище. Пръстенът убиец, Аква калиде и златото от Синеморец заеха временните топ 3 за "Открития". Крепостта "Транспамирска", новата перла на Бургас-остров Св. Анастасия и Мадарският конник пък застанаха начело на категорията "Атракции".
Референдум за крепостите
Референдум за това как да изглеждат крепостите, които са реставрирани у нас, ще бъде направен в рамките на кампанията "Чудесата на България", която стартира тазгодишното издание в Панагюрище. Той ще трябва да определи какво е общественото мнение относно обновяването на старините и превръщането им в туристически атракции. Дали крепостите трябва да се реставрират до зъбер, или само до тази част от градежа, за която има исторически доказателства как е изглеждала. Питането ще бъде направено в интернет и със сигурност ще бъде представително, защото всяка година вот в кампанията ни дават 1 милион души. Това обясни главният редактор на вестник "Стандарт" г-жа Славка Бозукова при откриването на тазгодишното издание на кампанията в историческия музей на Панагюрище. Ще се търси мнението на читателите на изданието и за това дали трябва да бъде направена Алея на българската държавност в София, както и кои исторически личности и владетели биха могли да се включат в нея и къде да бъде разположена подобна атракция.
Търсачи на съкровища в музей
Забавни занимания и игри ще има за млади търсачи на съкровища в Регионален исторически музей - Русе, на 13 юни. Специалисти ще представят на ученици част от тазгодишната програма на професионално ателие "Културно-историческо наследство и археология", което се провежда всяка година в рамките на Академията в Русе. "Игра с три предмета", "Търсачи на съкровища" и "Да си построим кула" са само част от заниманията за децата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
