Стара Загора. След близо година и половина престижна работа в космополитния Ню Йорк един българин се завърна отново в родината. Да си пиеш бирата в партера на прочутия "Емпайър стейт билдинг", както често му се случвало, и да акостираш в Града на липите - изглежда малко вероятно, но е факт.
"Работех в софтуерна компания за рекламни услуги, която е на пъпа на Манхатън, на ъгъла на 34-та улица и Парк авеню", връща лентата назад 25-годишният старозагорец Мариян Стоянов. Само стартовата му заплата била няколко хиляди долара. Младият компютърен специалист постъпва на работа с две дипломи в джоба си - от американския университет "Дрексел" във Филаделфия, по компютърни науки и математика. И не малък практически опит. Оказва се, че т.нар. дуална система за учене и работа едновременно, която ние тепърва ще налагаме в средното образование, отдавна е факт във висшите училища на САЩ.
"През цялото следване ние всъщност редувахме 6 месеца учебни занятия и 6 месеца работа в някоя технологична или друга компания", посочва Мариян. И добавя, че в американските университети устни изпити има само където са необходими, като в клас по публично говорене, но не и в инженерните и научните специалности. Тестове, практически задачи, проекти - в тях се проверявали бъдещите специалисти. И това обяснява обърната фуния на входа и на изхода на американските университети. "От 90-ина студенти по компютърни науки в първи курс завършихме половината", посочва Мариян.
Любопитното е, че в първи курс той пожелал да кара стажа си в България, във фирмата, която управлявал баща му. Хем да се види с близките, хем да вникне по-навътре във фамилния бизнес. "За всеки стаж и в по-горните курсове американският студент сам си търси компанията, кандидатства, тестват го и ако става, го наемат", пояснява Мариян. Не е имало никакви спънки първият му практически стаж да бъде в родната Стара Загора. А и нямало защо. Фирмата, в която баща му бил съдружник - Бултех-2000", се оказва сред водещите в света производители на ултразвукови анализатори за млечната индустрия.
"В момента продаваме успешно продукцията си в над 50 страни", посочва Мариян. И не крие, че след време това ще бъде и основният мотив да се завърне в родината. "Благодарение на това, че нашата фирма стои много добре на пазара, възможностите ми за развитие и израстване в България са сравними с тези в Манхатън, а стандартът ми на живот в много отношения е по-добър", казва той, без да се колебае. Преди живеел на час-два от работното си място с всичките неудобства от това - опашки, чакане, закъснения. Сега е на 10 минути от вкъщи. Вместо на квартира, живее в собствено жилище, има собствена кола. Работи за бизнеса на семейството и за бъдещето на фирмата. Има невероятни възможности да реализира и най-смелите идеи, които го връхлитат. А не е ли всъщност това прословутата "американска мечта", би се запитал всеки. Мариян е особено доволен, че екипът, с които работи в "Бултех", по нищо не отстъпва на американските му колеги. Много добри специалисти, креативни, будни, от които може много да се "купи". И това е стопило едно от най-сериозните му опасения при завръщането в България - че може да му липсва средата.
Че ще загуби темпото и хъса от онази луда-луда Америка. Убеден е, че с тези момчета и момичета зад компютрите наистина може да гледа далеч напред.
"В момента работим по проекти в сферата на изкуствения интелект и разпознаването на микроорганизмите, които ще имат много по-широко приложение - не само в млечната индустрия, но и в медицината, хранително-вкусовата промишленост", подсказва своите търсения Мариян.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
