Във всеки ден от Страстната седмица "Стандарт" хвърля поглед към Евангелските събития през историята на български свети места. Пилигримът ни тръгна от манастира "Св. св. Кирик и Юлита" край Асеновград, мина през село Йерусалимово и сопотския манастир "Свети Спас", където се е посветил на Бога Васил Левски. Разказахме ви за страха, който ни кара да се отричаме от нещата, в които вярваме, по време на обиколката в Петропавловския манастир. А днес сме в пернишката Света гора и в манастира, където единствено може да се види сцената с изковаването на гвоздеите за Разпятието.
А Исус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, от горе до долу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
Матeй, 27:50-53
Монасите се завръщат, за да бият камбаните и да се молят за спасението ни
Манастир без калугери не е жив. Празен е, както е празно човешкото сърце без Бога. Така нарежда възрастна жена, загледана в красотите на възродения в блясък Църногорски манастир "Свети безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Обителта се прочу и тук потокът от поклонници и туристи почти не секва. Но делото на игумена схиархимандрит Евгений и на по-популярния публично йеромонах Никанор дава плодове. През последните години в няколко манастира в Пернишко се настаниха монаси и послушници, а в други братствата се увеличават. Като разказват това на възрастната жена, тя въздъхва успокоено: "Хубаво е калугери да бият камбалото и да се молят за спасението на всинца ни." И тръгва по стръмната стълба на високата камбанария в Църногорския манастир подир внуците, които искат да видят камбаните отблизо.
Как се става монах и какво работи той, питат децата, а бабата обяснява с прости думи, че това са хора святи, защото са избрали да живеят далече от хората и техния порочен свят и да се приближат до вечния живот, защото нищо друго не искат, а само Бога. Те се прехранват от труда си и в уединение се отдават на пост и молитва, за да се освободят от човешките си страсти и похоти и с подвига си да помогнат на хората от света да са по-близо до Спасителя Христос и да живеят по Неговите закони.
Сега само девет от съществувалите през Средновековието в Пернишкия край над 100 манастира са обитаеми. За седем от обителите се грижат монаси, а в два има послушници.
След Фердинанд и Бойко ходи в Дивотинския
Духовният живот не е прекъсван от много години в Дивотинския манастир "Света Троица". Дълги години той е бил девически, но в момента в обителта се подвизават петима монаси под ръководството на архимандрит Пахомий. Той е игумен на манастира от 2002 г. От братството на Дивотинската света обител е и главният секретар на Светия синод архимандрит Герасим. Смята се, че манастирът е основан през 1046 г. сред живописните северни склонове на Люлин планина. Но някои сведения в житието на българския свети цар Петър дават основание да се смята, че го имало и по негово време. През 1382 г. османлиите го разрушават, а оттогава са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Възстановен е през 1975. Местните хора го наричат "Царския манастир" заради честите посещения на цар Фердинанд. А сега често там ходи министър-председателят Бойко Борисов, който сам разказва, че го посещавал още от дете.
Игуменът сам се грижи за Кладнишкия
Сам за Кладнишкия манастир "Св. Николай Мирликийски" се грижи игуменът йеромонах Рафаил. Обителта пострада тежко по време на земетресението през май 2012 г. и все още не е напълно възстановена, но това не пречи там да се служи редовно и много хора да намират утешение. Както дълги години беше, докато в този манастир се подвизаваше дългогодишната игумения, запомнена от хората като баба Павла.
Духовен живот поддържа и игуменът на Одранишкия манастир "Св. Апостоли Петър и Павел" - младият отец Ефрем. Манастирът е от по-ново време, но се радва на посещаемост, особено в топлите месеци, заради дивното място, в което се намира, и красотата му.
Братството от Копиловския пое и "Св. Йоан Кръстител"
За манастирско стопанство на манастира "Св. Йоан Кръстител" при село Жабляно се грижи монашеското братство от Копиловския манастир на архимандрит Касиан. Той е поел манастира още при социализма, но в последните години, с Божията помощ и с неговите усилия, в равнината до кюстендилското село Копиловци издигна съвсем нов манастир "Свето Благовещение на Пресвета Богородица".
Монаси има и в манастирите край трънското село Ерул - "Св Троица", и при земенското село Горна Врабча - "Св. Вознесение". А в близкото село Смиров дол монашеско братство създава исихастирио с нов православен храм.
Послушници се грижат за Билинския манастир "Св. Архангел Михаил" и за манастира "Св. Петка" край село Пенкьовци, разположен сред група вековни дървета. Предание разказва, че храмът там бил затрупан с пръст като могила, за да оцелее от набезите на варвари. След няколко стотин години пастир открил куполния кръст на върха на възвишение, а после хората отново го върнали над земята.
Доброволци възстановяват "Успение Богородично"
При трънското село Велиново доброволци, под ръководството на богослова фотограф Светлозар Стоянов, възстановяват Мисловщицки манастир "Успение Богородично". (по старото име на селото Мисловщица)
Послушници напълниха Църногорския
Най-известен и посещаван в последните години е Църногорският манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци, до който в момента се прави нов път с планове да стане готов до началото на май. И както стана дума, там монасите са двама, но заради голямото манастирско стопанство има много послушници. Не така е било обаче преди 60 години. В едно сведение от 1954 г. за манастирите и монасите в Софийска епархия се съобщава, че в манастира няма монаси и послушници. Няма даже свещеник за предстоятел.
Старият документ, запазен във фондовете на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в централния държавен архив, съобщава любопитни от гледна точка на днешното време подробности. В Дивотинския манастир "Света Троица" е имало четири монахини - Клавдия (Стоянова Милкова) на 60 години с трети прогимназиален клас, Татиана (Стоянова Пенчева) на 63 години със завършено IV отделение, Макрина (Стоянова Анева) на 65 години, също със завършено IV отделение и Татиана (Николова Лазарова), на 44 години, със завършено II отделение. Послушницата Олга поп Христова Грънчарова е 58-годишна и неграмотна.
Девически е бил и манастирът "Св. Николай" край село Пещера, тогава - Радомирско, а сега е в община Земен. Там през 1954 г. има три монахини - Емилия - на 40 години със завършен III прогимназиален клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която е на 45 години и има завършен III прогимназиален клас. Послушници няма, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван-Александър. Имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.
По това време в Мисловщицки манастир "Успение Богородично" се подвизава йеромонах Методий, на 72 години и със завършен III клас. Обителта има 75 дка ниви, 227 дка ливади и 100 декара гора.
Жена кове гвоздеите за Разпятието
Документ свидетелства, че през 1954 г. може би най-известният манастир в Пернишко - Земенският "Йоан Богослов", се управлява от монаха Алекси (Кръстев Кутлев), който е 72-годишен, със завършено IV отделение, а обителта има 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1,5 дка ниви. Монаси в този манастир е имало до 1962 г. По-късно той става музей и сега хората ходят там като в туристическа атракция, а не като в Божи дом за молитва. В Земенската църква, известна с уникалната си архитектура, като в съвременен комикс е изписана цялата Страстна седмица ден подир ден. Емблематична за храма и единствена по рода си е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Според преданието, когато отишли при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос, той отказал, като се оправдал, че го боли ръката и по-късно наистина го заболяла. Затова на негово място за работата се хванала жена му.
С тези гвоздеи тъкмо на Велики петък Божият син е прикован към кръста. В този ден Той е разпитван, обвинен и осъден на смърт от човеците, заради чиито грехове е принесен в жертва. Докато Пилат Понтийски разпитвал Христос, тълпата отвън ревяла: "Разпни Го!". В този ден Спасителят бил подложен на безброй поругания, мъки и страдания. И преди да бъде свален от кръста и положен в каменен саркофаг, за да бъде погребан в пещерата, пред която властите сложили стража и огромен камък на входа, небето и земята се разпукали, слънцето се скрило и над света надвиснал мрак. И природата негодува, когато е разпнат Спасителя, обяснява на внуците си бабата, дошла на поклонение в Църногорския манастир. На Разпети петък монасите и практикуващите вярата си хора не ядат нищо и вода не пият, защото това е денят на страдание преди Възкресението, победило смъртта. Но не е ли животът на земята за Христовите човеци като незалязващ Велики петък, пълен със страдания, предизвикателства и съблазни, както този ден е бил за Господа Исуса Христа, пита себе си мъдрата възрастна жена.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
