Носителят на "Пулицер" Стоян Ненов не обича да обработва снимките си
Първата му задача в Ройтерс била да отрази лошото януарско време
Фотография на мига. Така описва в едно изречение своето изкуство фоторепортерът на Ройтерс Стоян Ненов в интервю през миналата година. Младият мъж спечели престижната журналистическа награда "Пулицер" и стана първият българин, който е удостоен с нея. Снимка от 15 август миналата година на пълен с мигранти влак до македонския град Гевгели му донесе наградата.
Той споделя приза с още 7 свои колеги от агенцията и четирима фотографи на "Ню Йорк Таймс" за отразяването на драмата на бежанците. И в момента Стоян Ненов е на гръцко-македонската граница, където продължава кризата с мигрантите, блокирани в района след затварянето на балканския маршрут. За броени часове Стоян се превърна в най-търсения човек за интервюта и приятелство в социалната мрежа Фейсбук.
Той е на 34 г, от София е и обожава да снима. Не обича да обработва снимките си. Предпочита да са по-натурални, защото така са по-истински. "Другото вече малко се отдалечава от чисто документалната фотография", смята Стоян. Младият мъж не обича публичността. Всички негови колеги твърдят, че е изключително скромен и не обича да е в светлината на прожектора. Бившият кадър на вестник "Стандарт" твърди, че е разбрал от свои колеги, че печели най-престижната американска награда за журналистика. А в биографията му има и други призове. През 2013 г. е победител в категорията "Репортажна фотография" на конкурса "Снимка на годината". На следващата година грабва наградата отново за репортажна фотография на "Канон България" за кадъра на протестираща срещу управлението на президента Реджеп Ердоган туркиня на истанбулския площад Таксим, която гледа в телефона си.
Ненов споделя в профила си в сайта на Ройтерс, че през 1995 г. започнал да учи фотография. Истински се запалил обаче като стажант във вестник "Демокрация". Според бившия шеф на фотоотдела в "Стандарт" Красимир Свраков Стоян направил първите си професионални стъпки именно във вестника. "Дойде в редакцията някъде около 2000 година. Много скромно момче, с изключителен хъс за работа. Искаше да стане добър фотограф и го направи", твърди Свраков. С бившия фоторепортер на "Стандарт" Антон Чалъков са съученици от Техникума по фотография "Юлиус Фучик". "Били сме по събития заедно. Той е един от водещите фотографи. Колегиален, етичен, наясно е с това, което прави", споделя Чалъков. Стоян започнал работа за Ройтерс през зимата. Първата му задача била да отрази лошото януарско време. В покрайнините на София търсел хора, които чистят затрупаните си от сняг автомобили. "През годините научих, че е важно да бъдеш добър с всички и никога да не вземаш работата си за даденост", пише на страницата си в сайта на Ройтерс Стоян.
Той самият търси предизвикателствата в работата си. През 2006 г. отива да помогне в отразяването на парламентарните избори в Палестинската автономия. Тогава всъщност осъзнава какво е да работиш като фотограф за едно от най-натоварените бюра на Ройтерс. Споделя, че любимите му теми са правата на човека, социалното неравенство, проблемите на малцинствата и расизмът. Сред едни от най-запомнящите се кадри са снимките му от традиционните помашки сватби в Рибново.
Почеркът му е оригинален
Цветан Томчев, фотожурналист
- Господин Томчев, как оценявате като фоторепортер наградата на колегата си Стоян Ненов?
- Най-големите фотографски награди във фотожоурналистика са тези на Пулицър и на Уърлд Прес Фото. Конкурсите са стари и се провеждат по едно и също време. В Уърлд Прес Фото може да кандидатстват хора в целия свят, а Пулицър си е изцяло американска награда. През 1966 година снимка на Румяна Бояджиева е използвана за плакат на конкурса Уърлд Прес Фото. Стефан Тихов през 1972, Димитър Дейнов през 1974 и Ивайло Велев през 2007 печелят награди. През 2014 г. Анастас Търпанов бе петият български фотограф с награда от Уърлд Прес Фото. Тази година включването на българин в групата наградени с Пулицър е изключително голямо събитие за българската фотожурналистика. В съвременните конкурси има тенденция да се учредяват колективни награди, тъй като по дадена тема работят група фотографи и един човек не е в състояние да обходи всички места и аспекти на дадено събитие. Затова единичните фотографски изяви ще стават по-рядко. Горд съм като българин с постиженията на Стоян.
- Познавате ли лично колегата си?
- Познавам го като един изключително скромен фотограф, не особено разговорлив, ненатраплив, който внимателно анализира събитията и намира своята гледна точка.
- Какво отличава наградената негова снимка от останалите?
- Неговата снимка се отличава. Във всички останали виждаме познати сюжети - бежанци, натоварени в лодки, уловени в момента на слизане, които гледат с надежда, протегнали ръце към някакви полицаи, мигранти, наредени в нишка и ходят покрай границата. Кадърът на Стоян е различен и уникален, защото в него е уловен един ужасяващ момент - бежанец се държи за стъклото на вагона и полицаят го преследва да го удари с палка. Тези, които са се качили на европейския влак, гледат безучастно своя събрат и се усмихват. Тази картина е не само един добре уловен момент, но и описва абсурда и тези крайни ситуации, с които се сблъсква бежанската вълна. Поздравления и респект към Стоян Ненов.
- Кои са най-запомнящите се негови снимки?
- Помня снимки от сватбите в Рибново, които е правил за агенция Ройтерс. Те са с изключителен рисунък и уловени моменти. Почеркът му е оригинален и премислен. Запомняща се е и документалната история за цирковата актриса Леонсия Докузова, която е въздушен акробат и медицинска сестра.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
