Петко Славов и Янко Попов правят мобилни приложения за езика и културата на страната
Двама българи са избрали да свържат живота си с далечна Япония. От две години Петко Славов и Янко Попов разработват полезни и интересни приложения за мобилни устройства, с които да се популяризират японските език и култура. Двамата са били състуденти в специалност "Японистика" в СУ "Св. Климент Охридски", след което заминават да завършат магистратурите си в Япония. Събира ги интересът и обичта към японската култура. Втората им страст пък са новите технологии. Ето защо, след като се завръщат в България преди година и половина, двамата основават своята фирма "Тийм Окина" ООД и започват да творят мобилни приложения, които стават хит в Япония. Двамата съдружници и приятели разказват повече за своите проекти и японската култура пред "Стандарт".
Още докато следват в Япония, между лекциите и упражненията, Петко Славов и Янко Попов започват да правят мобилни приложения. В началото те са гледали на тази си дейност като на експеримент, но днес се издържат от нея. Славов живее близо 7 г. в Япония, където завършва магистратура и докторантура по японска литература. Попов пък завършва магистратура там по бизнес мениджмънт. Преди година и половина и двамата се връщат у нас. "Причините да се върнем са много, сред тях са семейството и приятелите ни. Искахме и да свържем България с Япония. Работейки тук, но за Япония, е доста добър вариант", посочва Попов. Неговият интерес към японската култура се появява още когато е бил първокласник.
В училище ни разказаха историята на японско момиченце
Садако, което е починало от лъчева болест в Хирошима. В Япония има поверие, че ако направиш 10 хил. жерави от оригами, ще се сбъдне едно твое желание. Затова Садако е правила такива в болницата, но не успяла да стигне до този брой. Част от тези хартиени жерави се пазят в музея в Хирошима. Хартиеният жерав се е превърнал в символ на мир и здраве. Това ни беше разказано в училище и ми стана интересно", разказва Попов. По думите му японците са запазили своята традиционна култура в огромната й част. "Япония е от малкото азиатски страни, които не са били ничии колонии, затова е запазила и до днес културата си", посочва той. Според него японците са много търпеливи и сериозни, спазват правилата и йерархията, а животът в Япония е по-спокоен.
Отношението им към българите е много добро
"Те не знаят много за нас, но знаят името на държавата ни и имат положителна представа за нас. Всички обаче са чували за българското кисело мляко, което е сред най-продаваните продукти там", казва Попов. Славов пък се пали по японската култура, след като прочита романа "Шогун" на Джеймс Клавел. В нея той харесва най-много дисциплината. "Когато един японец каже, че ще свърши нещо, то ще бъде свършено и то както трябва. Японците са перфекционисти и носят отговорност към околната среда и хора. В техните училища няма чистачки. За чистотата в тях се грижат самите ученици още от 1-ви клас", казва Славов.
Първото мобилно приложение, което двамата българи правят, е по време на следването им в Япония и е по идея на Славов. Той е решил да създадат приложение, с което бързо и лесно да се проверяват неща, свързани със старояпонска граматика, без да е нужно да се ровиш в дебелите книги в библиотеката. "Създадохме го на шега, но и до днес това приложение е сред най-продаваните ни. Тегли се основно в Япония и за 2015 г. е изтеглено над 10 хил. пъти. То е полезно най-вече на студенти, изучаващи старояпонски език, кандидат-студенти и кандидат-гимназисти. Приложението е в стил на старояпонските книги от преди векове", обяснява Попов. С него могат да се проверяват спрежения на глаголи, да се тестват знанията и да се ползва като помагало за самоподготовка за изпит. Друго приложение, което двамата българи са сътворили, е симулатор на четирите инструмента, които се използват в японския театър "Но" - 3 перкусионни и 1 духов инструмент. "В зависимост от това къде се удря лицето на съответния виртуален инструмент, се чува различен звук. Приложението е направено с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Япония. В японските училища много силно е застъпена западната музика и много малко японската, затова целта беше да засилим интереса към нея. Приложението се използва и като помагало в часовете по музика в японските училища и е на японски и на английски език", обяснява Славов. Докато следва в Япония,
той работи в театър "Но"
Този театър е най-старата драматична форма, която се играе и до днес, без изменения. "При нашите древногръцки трагедии се пазят само текстовете, а драматизацията е оставена на въображението на съвременните режисьори. Докато при театър "Но" няма прекъсване на традицията. От 14. век то е изкуство на военната аристокрация. Изкуството се разпростира и надолу по йерархията до бойниците, а после навлиза и в училищата. Когато пада феодализмът в Япония, изкуството на "Но" се ориентира към класата на търговците. "Но" им предоставя достъп до висшата класа, а те на нея - достъп до финанси. Така е и до днес. Театър "Но" е елитарно изкуство и се изпълнява във форма близка до оригиналната от 14. век, което го прави трудно достъпно. Без много учене, човек няма да разбере какво се случва на сцената", обяснява Славов. По думите му този елитарен театър наподобява опера - половината от сценичното време е танц, а другата половина е от диалози. Костюмите и маските, които се използват в този театър, са истински произведения на изкуството. Понеже това изкуство е трудно разбираемо и изисква предварителна подготовка и знания, двамата българи решават да направят приложение, което да е една своеобразна енциклопедия за театър "Но". "Основната му част е информация за всяка отделна пиеса, за която имаме и 5-минутна анимация. Защото ако дете и дори възрастен японец отидат да гледат театъра, без да се информират предварително, те няма да разберат нищо. Има галерия кои са героите, какви са маските, костюмите", казва Славов. Той споделя, че една от най-популярните пиеси "Крилатите одежди" от този класически японски театър разказва за една небесна девойка. "Една сутрин рибар отива за риба и вижда в клоните на един бор чудни одежди, които взима, за да ги направи съкровище на своя дом. Отнякъде обаче се появява чудна девойка, която му казва да й върне дрехите, защото тя е небесна девойка, която живее в Лунния палат. Рибарят обаче отказва. Тя плаче и ридае. Тогава рибарят й поставя условие да й върне дрехите, ако тя изпълни един от придворните танци в Лунния палат. Тя изпълнява танца, той и връща дрехите и девойката отива обратно на Луната", разказва Славов. По думите му театър "Но" се играе само от Но-актьори. "Човек се ражда и умира като Но-актьор. Това изкуство се предава в семейството през поколения назад от 14 век до днес. Това изкуство е много консервативно и именно затова се е запазило и до днес", казва Попов. И двамата са категорични, че
с японска заплата в България се живее добре
но с българска там - не. Стандартът на живот на японците е по-висок от нашия. На час най-ниското заплащане там е около 800 японски йени или 12 лв. Чужденците там обикновено работят като учители по английски и получават по около 50 лв. на час. Наемът и транспортът са основното разходно перо на японците. За да се купи собствено жилище и като у нас трябва да се тегли кредит и да се изплаща с години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
