Наши алпинисти покориха Елбрус за 8 часа след куп перипетии
Емоцията горе е по-силна от оргазъм, твърди хасковлията Илия Илиев
"Както каза един руски алпинист, върхове много, живот един. Щастлив съм за разумните решения и за начина, по който бяхме част от една различна и автентична действителност на земя, хора, вяра, живот...". Думите са на кърджалиеца Мустафа Мустафов, който беше част от 12-членната експедиция на алпинисти от Хасково, Кърджали и Минерални бани, изкачила преди дни най-високия връх в Европа - петхилядника Елбрус. Силните думи на Мустафа са още топли впечатления от вълнуващото събитие, които той публикува във Фейсбук профила си миналия петък.
Хасковлиите Костадин Тъканов и Илия Илиев също изпитали тръпката да са на покрива на Европа. Освен красиви гледки и огромно удоволствие да изпълнят подготвяното в продължение на една година изкачване към върха, двамата разказаха и за много опасности и препятствията, които са преодолели по пътя си в Кавказ.
"С Грузия няма изисквания за визи и застраховки. Организацията е по-лесна. За заминаване в Русия обаче е необходима специална подготовка заради визите", обяснява Илиев.
В основата на идеята стои Денчо Денев, който вече е изкачвал Елбрус и искал да повтори опита си. Следва една година, през която се оформя 12-членен екип. Хората в него се познават от години, някои от тях са имали и общи експедиции из българските планини. Решават като подготовка за качването на Елбрус (5642 м) да включат и грузинския петхилядник Казбек (5033 м). През годината всеки от тях се подготвя индивидуално за предстоящия поход в началото на август 2015. Тренировките са за физическо натоварване и височинна адаптация.
"Ходехме по нашите планини максимално високо, за да може организмът да се адаптира към висината. Това е от изключителна важност заради опасността ако не си добре подготвен да получиш височинна болест. Симптомите й са главоболие, виене на свят, гадене, халюциниране. Вторият етап е развитие на белодробен оток", обясняват Костадин и Илия.
Двамата дори са станали свидетели как руснак е свален от над 4000 метра на носилка от спасителната служба с белодробен оток.
Въпреки, че според първоначалните им разчети качването на Казбек е трябвало да е нещо като тренировка за покоряването на Елбрус, всъщност
по-ниският връх им дава сериозен отпор
Още преди да стигнат в подножието на Казбек, им се налага да нагазят до коляното в студена река с температура на водата от 1 градус. Друг проблем е, че грузинците нямат цветни маркировки като в нашите планини. За знаци се ползват пирамиди от камъчета, които обаче често се разместват заради топенето на ледовете или пък са скрити от падналия сняг, обяснява Тъканов. На него обаче му хрумва идеята, че групата може да следва изпражненията на животните на местните, с които те качват до определена височина срещу заплащане раниците на по-комерсиалните планинари, а на връщане свалят боклуците, оставени от тях. "Когато тръгнеш на такъв поход, трябва много добре да си прецениш тежестите, които ще носиш. Всеки килограм е излишен", казва Илийката." Носиш половин паста за зъби, вместо цяла, един чифт резервни чорапи вместо пет, дрехи, които можеш да обличаш като пашкул една върху друга", допълва го Коцето.
На 5 август групата е в подножието на Казбек. Планувано е да тръгнат към него в 2 през нощта. Силен шум от суграшица обаче отлага тръгването им с пет часа. Рано сутринта все пак потеглят. От 12 души тръгват Денчо, Коцето, и Жоро.
Времето е изключително лошо. Допълнително опасността дебне и заради огромните ледени пропасти. Заради топлото време тази година на места процепите са от около 30-40 метра. На няколко пъти човек от хасковската група дори пропадал в един такъв капан. За щастие първия път само с крака си, но
вторият път пропада до гърдите, издърпали го с въжетата. "За времето, докато бяхме там,
двама умряха, а четирима изчезнаха
Топящите се ледове непрекъснато изхвърлят тела на загинали алпинисти, части от прекъснати въжета или от багаж на изчезнали", обяснява Коцето. В крайна сметка, когато видимостта в падналата мъгла става едва 5-6 м, а опасността от измръзване вече надделява усещането за адреналин, тримата се отказват да продължат. А са само на около 200 м под върха.
Тръгват надолу, но спускането им е не по-малко опасно. Започват да правят снежна пещера, където да се приютят, за да не измръзнат. Копаят с пластмасова чаша, която Коцето вади от раницата си. В този момент в мъглата се появяват сякаш от нищото трима души с въже, които ги привързват към тях и заедно се спускат по-надолу. След около час слизат до палатковия лагер на 4200 метра.
Както се казва в нашите среди, при това изкачване "върхът не ме пусна", обобщава ситуацията Коцето Тъканов.
За сметка на злополучната атака на Казбек, времето се отплаща на групата. Само след няколко дни небето сякаш се отваря и походът към Елбрус е повече от обещаваш. Преди да стигнат до него обаче имат драматично преминаване през грузино-руската граница, където чакат около 9 часа. КПП-то е в дефиле със стръмни скали отляво и отдясно, а на пътя се движи колона тирове.
Борбата за място е съвсем истинска
От единия край река, от другата страна дере, ако мръднеш на йота, и си долу, обясняват алпинистите.
В Кабардино-Балкарската република, на чиято територия се пада голяма част от Елебрус, нощуват в селцето Терскол. Домакинът им Есмаил Аслановиче е шеф на спасителната служба в района, водач е и на групи към Елбрус. Той живее на 2100 м височина, от 31 г. се качва, понякога и по два пъти в седмицата на първенеца, възхитени са българите.
Друго, което силно впечатлява нашенците, е как руски спортисти тренират на тази надморска височина. При това не само състезатели от зимните спортове, а и гимнастици, които въртели салта и шпагати на снега.
8 от групата атакуват Елбрус. Качват се донякъде към върха с въжената линия, дълга 6 км. На 4200 м прочитат табела: "Никъде в Европа толкова високо не строят!" и поглеждайки встрани, виждат действително строеж на лифт. Отиват на популярния като "Заслона на 11-те" откъдето тръгва и същинското изкачване.
Шоколад, ядки, чай, сушени плодове. Това е храната в раниците им. Задължително има чай. Алкохол - не. Той не дава нищо и засилва усещането за студ, категоричен е Коцето. В планината е най-важното човек да си намери неговото темпо. Бавното те мори, бързото те задъхва, казва още той. По пътя им ги заварва изгревът. Първите лъчи на слънцето описват целия спектър на дъгата. "Неописуемо е", казва Коцето, който единствен носи малък фотоапарат и успява да заснеме част от емоциите. Стъпват на Елбрус след 8 часа и половина изкачване и разбират, че всички усилия са си заслужавали. "Да се качиш на покрива на Европа и да погледнеш от там - всяко изпитание си заслужава! В слънчевото време докъдето ти стига погледът всичко е пред теб на 100 километра пряка видимост", обяснява с възторг Костадин Тъканов.
"Нещо като оргазъм, напомпал си се дотолкова, че няма накъде", далеч по-образен е Илия Илиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
