Флотът е нация в нацията, той е част от нашият живец. Енергиен поток на обществото ни. Не случайно поезията се тъче от енергията на морските вълни, а поети са всички, които се докосват до водата.
Мъдростта й ни учи, че който не се грижи за собствената си армия той винаги храни чужда. В българската бойна летопис ярко се откроява миналото, че ние почти нямаме загубено сражение. Но какво се оказва впоследствие, заради политици и дипломати сме изгубили много територии, късове от нашата снага. Нашите опоненти живеят предимно за сметка на грешките ни. Време е да обърнем този ракурс. Изглежда, че човечеството не се учи от грешките си. И ние правим онова, което вече многократно е правено в миналото, продължаваме с войните и несправедливостта. Минава не времето, минаваме ние. Когато поетите спрат да говорят, започват да говорят оръдията.
Вижте само колко злокобна е тази сграда, в която още отеква ехото на изстрелите. Моля ви не разстрелвайте поетите.
Вярата на Вапцаров е по голяма от всички гарнизонни стрелбища на света, защото поезията на моряка Вапцаров и морето на поета Вапцаров ще бъдат винаги една трайна светкавица в непрекъснатото движение на светлината.
И ако 135 г. са младенческа възраст за морето, то 135 години са богоравни академични ореоли за Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
