Да останеш в Лас Вегас

Да останеш в Лас Вегас | StandartNews.com

Дeтска учителка от Чирпан се грижи за децата на елитна американска хотелска верига

Може и да е рядко, но се случва понякога животът досущ да копира стар виц. Като онзи за Гарабед шпионина, например. Скачаш от самолета, инструктирали го, а на земята ще те чака зелена кола. Дотук добре, но изникнал проблем: парашутът не се отворил, та докато летял надолу, диверсантът основателно се възмутил: Ега ти организацията - остава и колата да я няма.

Нещо подобно преживяла Виолета Велчева точно преди осемнадесет години. В началото си помислила, че е попаднала в огромен град от приказките: лъскави витрини, елегантни хора, арабски шейх, следван от двадесетина забулени съпруги и още толкова деца, раздърпани тийнейджъри с огромни раници и кюрета с черни широкополи шапки. От пиле мляко имало на летището в Сан Франциско - само приятеля, който трябвало да я посрещне, го нямало. Капиталът, с който емигрантката стъпила на американска земя, бил твърде скромен: три хиляди английски думи в главата, два куфара в ръцете и петстотин щатски долара в джоба. Невероятно, но в тези пет зеленикави хартийки се били събрали всичките й спестявания за години работа в България, приходите от продадени ценни вещи и скромната родителска помощ.

Вицът не изяснява в детайли дали шпионинът Гарабед е имал план В, но Виолета имала. И той се казваше Финикс, Аризона. Но къде се намира това странно място и как се стига дотам, младата жена не знаела. Тя стояла объркана до момента, в който полицаят, който малко преди това бе проверил паспорта й, не я попитал какво чака. Опитала се да му отговори и установила, че

3000-те й хиляди думи не струват и пукнат грош

след като не умее да ги подреди както трябва. В крайна сметка стожерът на реда разбрал, ако не всичко, то поне достатъчно. Той я завел до летището за вътрешни полети. Пасажерката мигом олекнала със 147 долара, срещу които получила билет за самолета. Във Финикс взела такси и часове след това вече разказвала на Пепи последните клюки от родния Чирпан. Приятелката й дошла тук, когато била само на тринадесет години. Сега вече жена, тя се чувствала истинска американка.
В първата си нощ на новата земя Виолета въобще не заспала. Безброй пъти прехвърлила през ум: страховете, съмненията, възторзите, намеренията, надеждите, които я преследвали през последните месеци и години. Дала си сметка за риска, който поема, и че като директор на детска градина в Чирпан си живеела твърде добре. Спомнила си думите на баща си, че България скоро няма да се оправи. После изживяла радостта от спечелената зелена карта. Това носила в спомените си. Днес и тук, всичко започвало отначало.

Една верига за бързо хранене с китайски ястия станала първото й работно място на американска земя. Справила се. Скоро й предложили да стане мениджър. Заплата 10 000 долара месечно. Отказала с мотива, че иска да се развива в областта на изкуството. Погледнали я особено.

Безупречно преминала средващото интервю. Одобрили я веднага. Така попаднала в детската градина на най-голямата болница във Финикс, персоналът на която бил колкото населението на един наш град. Нещата като че ли започнали да се уреждат. Научила езика, намерила си приятели, срещнала се и с българите, които тук представлявали доста солидна общност. Ваканциите, разбира се, я отвеждали в Чирпан. Колко красив й се виждал той. Как й се искало да си остане завинаги в него.

Разумът обаче диктувал друго

Краката на бегом изкачвали стълбичката на самолета. Когато приятелите решили да се преместят във Вегас, Виолета ги последвала, без да се замисли. Тя не е Елизабет Шу, нито героинята й от филма "Да напуснеш Лас Вегас". Прехвърлила се в детската градина към хотел "Метро голдуин майер гранд" на централния градски булевард. В свободното си време сътрудничела на елитна транспорта фирма. Задачата й била да посреща и изпраща гости от цял свят. Покрай тази работа видяла и опитала блюдата на най-елитните ресторанти в града. Летището се превърнало във втори дом и въпреки това не преставала да се диви на мащабите му. Фактът, че за едно денонощие тук кацат и излитат над девестотин самолета я удивлявал. Веднъж в залата за пристигащи нахлули четиридесет български кметове. Посрещнал ги лично градоначалникът на Вегас Оскар Гудман.

Щедростта на банкерите

В началото рисуването беше връщане към детската й мечта да стане художник и удоволствие, каквото никой не може да й даде. Портретите, пейзажите, акварелите се трупаха, недокоснати от чужд поглед. Реши да обогати жанра, като вкара в картините си метал, дърво, кристали. Веднъж приятел се загледа в едно от платната, извади 400 долара и го прибра. Реши да излезе на светло. На ежегодната българо-американска конференция в Чикаго, където всеки има три минути, за да говори за бизнеса си, показа две платна. Неочаквано от публиката излезе жена, после разбра, че е художничка и се казва Кина Богьовска. Тя сериозно я похвали, което не е типично за сънародниците ни. Гледаше учудена, но съвсем се изуми, когато двама американци купиха картините й. Вестник "България сега" отбеляза събитието.
После се случи нещо, което в Чирпан, та и в София й е почти невъзможно. Отиде при директора на голям банков клон и му показа какво прави. Той видя и щедро й предостави едно от фоайетата, където да нареди картините си. В продължение на месец те останаха там. На ден край тях минаваха над девестотин души. Някои се заглеждаха. Заинтересованите вземаха визитната й картичка. Американска работа: печели банката, която се обогатява с малка галерия и още един клиент, печели и художникът, който може да покаже изкуството си на много хора. Виолета два пъти вече се е радвала за по месец на банкерското благоволение. Няколко чека допълниха крехката й популярност на артист. В България тя обича да изучава платната на друг чирпанлия - Никола Манев. Носталгията вече е забравено чувство. Усеща се здраво стъпила на две земи, разделени от огромен океан. В главата й се блъскат идеи, планове, проекти. Вярва, че доброто предстои. Не го чака, а го преследва. С американска прагматичност и чирпански инат.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай