Жената каучук Сирма Добрева и групата й "Кинетикс" танцуват във въздуха
В една кутия с размери 40/40/40 сантиметра спокойно могат да се съберат едни обувки, не много голяма дамска шапка и... Сирма Добрева. Възпитаничката на плевенското спортно училище отдавна е спечелила публиката на най-престижните вариетета в екзотичните Макао, Хонконг и почти цяла Европа. Подреждат я сред най-добрите каучуци в света. Заради слабостта към високите токчета и лукса, красивата артистка се е разминала с цирка и живота в караваните. Преди малко повече от година обаче, най-неочаквано тя е обладана от една страст, която доста противоречи на характера й, тъй като е твърде далеч от всичко луксозно и удобно. Нарича я "кинетикс". Сложна дума, свързана с науката за движението. В случая обаче тя става име на акробатичната й трупа, чиито "сцени" са фасадите на многоетажните сгради, поне на петнадесет метра над зрителите. Пет минути, в които публиката затаява дъх, а адреналинът на акробатите достига точката на кипене.
Сирма Добрева вижда за първи път артисти, танцуващи на фасадата на висока сграда, в интернет. Преценява, че номерът може да стане уникален в световен мащаб, ако към танците се прибавят и акробатични номера. На сън вижда всичко. Като на кино. В живота обаче нещата никога не са толкова прости. Започва с най-лесното: купува въжета, колани и гри-гри - съоръжението, което държи акробата във въздуха. Оказва се обаче, че в цялата огромна София няма място, подходящо за тренировки. Приютява се в един зловещ салон, без осветление, отопление и сервизни помещения. Започва сама. Скоро идват още двама: превъзходните акробати Иван Забунов и Мирела Генчева.
Всъщност тя ги открива, а те я изслушват, позамислят се и казват "да". Цялата рода е мобилизирана да ремонтира, боядисва и поочовечи залата. Тренировките, или ако щете репетициите, са през ден и продължават най-малко два часа. Нито сезонът, нито температурата навън и вътре могат да влияят на работния график на "Kинетикс". И тримата стискат зъби, тренират и мълчат. Какво ли им е в главата? Дали трудът им няма да отиде напразно? Червеят на съмнението човърка съзнанието. Цената е пот, травми и отчаяние. И нито стотинка отплата. След петия месец вече видях, че нещо става, спомня си Сирма. "Пред очите ми изведнъж просветна. Дали и другите са споделяли моя оптимизъм, не знам, но реших: Трябва да вървим напред. И поканих още акробати, гимнастици."
За четиринадесетте месеца съществуване през трупата са минали 22-ма души. Постоянният й състав е от десет. Някои са си тръгнали, уплашени от височината, други не са издържали на физическото натоварване, трети просто сметнали, че цялото това упражнение не си струва труда. Сърдити няма.
Най-после идва моментът, в който артистите трябва да излязат от салона и се качат на истинската си "сцена". И това се оказва най-голямото препятствие. Стената, от която се нуждаят, трябва да е поне петнадесет метра висока, да няма балкони и климатици и да е относително гладка. Такива фасади в София има стотици, но нито един от собствениците им не е съгласен да ги предостави за някакво си шоу. Отказите са точно толкова, колкото молбите за съдействие, които Сирма е написала. Но после един изоставен хотел се оказва спасителният остров. Извън залата е далеч по-трудно. Там при изпълнението на салтата стените и прозорците са някакъв ориентир. Навън този ориентир липсва, навсякъде небе и тук там облаци. Акробатите се движат като на забавен каданс. Страхът от високото сковава в началото. Графикът на репетициите не се променя. На всички е трудно: те работят и учат. Уверенията на Сирма, че шоуто ще им донесе популярност и гастроли в чужбина, днес изглеждат все по-убедителни.
Още повече, че вече два пъти спектакълът "Кинетикс" е показван пред публика. Наскоро това се случи на стената на телефонната палата. Музиката и ефектното осветление го превърна в приказна картина. Аплаузите са доказателство, че нищо не е било напразно. От Макао и Оман първи поискаха да видят въздушните акробати. Сирма пък мечтае за спектакъл на Царевец или крепостта "Бабини-Видини кули", на мостове и музеи. Тя се надява петте им минути да съживят архитектурното пространство около сградите. Ще му предадат дух и настроение. А това, в което и десетте членове на трупата днес вече вярват напълно, е, че трудът им не е отишъл напразно.
Доайените: "Вярваме в успеха"
Иван Забунов е от хората, който обичат адреналина. Точно това го кара да прави такива щури неща. Никога през трудните дни на изграждането на номерата не е и помислял да се откаже. Който се мъчи, той ще сполучи, казва напълно убедено.
Мирела Генчева от осемгодишна е в спортната зала и твърди, че няма нещо по-добро от това. Благодарна е на Сирма, че й е дала възможност да прави нещо толкова вълнуващо. Не крие, че при първото излизане на фасадата е изпитала страх. Усещала се безтегловна. Чувството е уникално. Вярва в успеха и никога няма да се откаже.
Станислава Иванова нарича работата си в "Кинетикс" голям шанс. Отпусна ли се на въжетата, страхът изчезва. Виждаш как на земята всички са се втренчили в теб и искаш само едно: Да покажеш най-доброто, споделя акробатката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
