"Буенос, Камино! Този поздрав чуваш навсякъде, когато преминаваш 800-те километра. Изричат го испанци, германци, англичани, японци, китайци. Хора от различна националност и различни краища на света". Така започват разказа си за пътя Камино Петрана Мавродиева и Елена Топалова от Кърджали, които успяха да го извървят през юни и юли тази година.
"Камино" на испански означава "път". Това е духовен маршрут на повече от хиляда години. Той започва от френско селце Сен Жан пие дьо Пор и завършва в испанския град Сантяго де Компостела, където са мощите на св. Яков. Камино прекосява четири области в Северна Испания. Може да се измине и с велосипед, и с магаре, но за най-достойни се считат тези, които преминават Камино пеша", обясняват двете родопчанки. Смята се, че светецът бди над всички, тръгнали на това пътешествие.
Двете кърджалийки решават да поемат по пътя Камино, впечатлени не само от прочетеното в книгите, но и след разговори с българи пилигрими. "За мен това беше едно крехко и нежно младо момиче, което срещнах по време на 720-километровия преход Ком - Емине. В една от почивките то обясняваше преживяното по маршрута Камино. Казах си, щом това девойче може, ще се справя и аз", припомня си 60-годишната преподавателка Пепа Мавродиева.
"Аз започнах сериозно да събирам информация преди три години, намерих и книгата на миналия осем пъти Камино Радослав Стефанов и така постепенно стигнах до моето решение", обяснява Елена Топалова. И едната, и другата са категорични, че идеята не е спонтанна, а вътрешна потребност да тръгнеш.
"Наистина трудно е да се предаде точно емоцията, която всеки пилигрим изпитва. Има моменти, когато вървиш сам, защото ритъмът на ходене при всеки е различен. А ако се появят и проблеми, както при мен с краката, с часове чуваш единствено собственото си дишане, гласа на прелитаща птица или полъха на вятъра, който сякаш иска да те предпази от 43-градусовите жеги", обяснява Елена. "Преобърнах се емоционално, имах много трудни моменти по време на похода. Възрастта си оказва влияние. Но стават чудеса. Точно когато бях убедена, че няма да мога да продължа, тръгвах отново. Св. Яков ли ми помогна, моят инат ли, не знам", връща лентата назад 63-годишната Елена. Тя тръгва със страхове заради здравословното си състояние. "Съмнявах се, но бях дълбоко убедена, че трябва да мина Камино. За мен пътят бе едно вричане, проверка на собствените ми сили и издръжливост", обяснява тя. "Много е важно да бъдеш честен към себе си. Тръгваш не защото други са пътували, а защото ти сам си пожелал, защото твоята лична нагласа те води до това решение. За мен Камино е пътуване към себе си. Ако си честен, винаги получаваш вселенската подкрепа. Когато имаш нужда от нея - тя веднага се материализира в образа на някой, който наистина може да ти помогне", убедена е Пепа.
През тези 30 дни изпадат в най-различни ситуации, понякога с доста забавни и трагикомични детайли заради непознаването на езика и тежките раници. Не са малко и щастливите моменти. На Еньовден българките берат билки и свиват венци. Заедно празнуват именния ден на Пепа - Петровден, после в Порто Марин посрещат рождения ден на Елена - 14 юли. След изминатите 800 км и заключителния ритуал в катедралата Сантяго де Компостела трябва да отпътуват с автобус за Финистера, 90 км след Сантяго, на брега на Атлантическия океан. Точно тогава ги "прибират" в полицейски участък, защото нямат право да пренощуват в чакалнята на автогарата. "Но там ни беше хем сигурно, хем удобно, извадихме спалните чували и спахме чудесно", смеят се двете пилигримки.
"Аз направих Камино за 27 дена, а Елена вървя още три дни заради крака", обяснява Пепа. На ден в повечето случаи се минават около 30 км. Става се рано в 5 ч и докато слънцето не е напекло, пилигримите тръгват. Почти е невъзможно да се изгубиш, защото жълтата стрелка, която маркира пътя, е навсякъде. Камино има още няколко символа. Единият е голямата мида с тамплиерски кръст върху нея. Тя се слага на раницата и всеки испанец е длъжен да подпомага пътешественика. Има и други символи като пилигримската тояжка. Важен е също пилигримският паспорт, в който се слагат печати от всички места, където се отсяда. Най-често това са т.нар. албергета. Те представляват нещо като българските туристически хижи или хостели, но специално за пилигрими. Понякога са в самите градове, но много са разположени и извън населените места. Най-често се спи в общи помещения. Можеш да си в стая с 50 или 100 човека. Цените на нощувката са от 6 до 10 евро, обикновено вечер се ляга рано около 22 часа.
"Началото ни беше истинско бойно кръщение, явно св. Яков ни подложи на изпитание. През цялото време валя дъжд, като пристигнахме вечерта в албергето, нямаше милиметър сухо място по нас. Обаче като вземеш душ, като поговориш с приятели и се наспиш - на другия ден си като нов", казва Елена. Пресичането на Пиренеите също е било силен адреналин, необходимо е било да преодолеят 1600 м денивелация.
Навсякъде има какво да се види. В Бургос е прекрасно. Там катедралата е много по-хубава дори от тази в Сантяго де Компостела. В Асторга има музей на големия архитект Антонио Гауди. Кърджалийки не изпускат и една голяма атракция по пътя - Музея на виното и Чешмата на виното и водата, намиращи се в Бенедектински манастир в района на град Естея, също така паметника на Хемингуей в Памплона.
В Понферада пред очите на поклонниците се издига Замъкът на тамплиерите. Елена и Пепа са впечатлени силно от тържествените меси в катедралите. Една от литургиите се води от поляк, който накрая ги поръсва със светена вода, неприсъщо за католическата църква. Накрая участниците са провокирани да изпеят нещо. Първо си помислили за "Камино" на Лили Иванова, но решили да не рискуват без предварителна репетиция. Тогава се сетили за ученическата песен "Пред нас са блеснали житата...". Още повече, че през деня си я припомнили, минавайки покрай големи житни масиви. "Песента се хареса много, тя е ритмична и всички почнаха да ръкопляскат", припомнят си Елена и Пепа. Изключително тържествена е церемонията в катедралата в град Сантяго де Компостела след получаване на свидетелството за изминатите 800 км. "А това се случва всеки ден по два пъти. Вълнението е невероятно", казват двете дами от Кърджали, които навсякъде си носели нашия трибагреник.
"Всеки изминава всеки божи ден своето Камино. Можеш да видиш своето поведение, да провериш истинските стойностни неща в живота. Пътят някак си те пречиства. Мозъкът ти се освобождава от всички излишни неща, от целия стрес и материализъм, които са ни обзели", завършват разказа си Елена и Пепа. Дали ще извървят Камино пак? И двете не могат да кажат категорично, но със сигурност биха подкрепили всеки, който иска да го направи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
