Да заложиш живота си на златната жила

Джек Лондон направи думи от златото, което не откри, там заболява от скорбут
Клондайк съсипа десетки златотърсачи и направи малцина богати

"Няма начин да се прецакаме. Ще гладуваме месец, два, три. Накрая ще се върнем в долината с най-голямата печалба, която някой може да си представи".Кой е авторът на този текст? Стайнбек? Джек Лондон? Тиодор Драйзър?Всеки велик американски автор неминуемо има творба, в която отрудените и загубили вяра в бъдещето герои внезапно пощуряват от златната треска и се впускат за търсят злато на напълно непознато място с отчаянието на български министър, загубил поста си, още преди да го е получил. И накрая се стига до "златната треска", за която Чарли Чаплин направи брилянтен филм.Как се стига до това, половината бедни и необразовани мигранти на Америка да се втурнат близо до канадската граница, да се подложат на максимален студ и мизерия, за да си въобразят, че това ще им даде старт в бъдещето?

Всичко започва през август 1896 г., когато е открит къс злато в притока на река Юкон, наречен Клондайк. Хората, които го намират, са група авантюристи - Джордж и Кейт Кармак и техният водач, индианецът Скокум Джим Мейсън. Твърди се, че златото е намерил именно цветнокожият, но в онези години белите хора не могат да позволят находката да бъде написана на "непълноценно племе" - да не говорим, че тогава ще трябва да делят златото с още една голяма група индианци и за отчаяните бели златотърсачи на практика няма да остане нищо.Слухът за Клондайк се разпространява бързо и именно така става популярна първата треска за злато, която привлича като магнит хора, някои от които не са виждали два долара за месец. Залагат се домове, ако има такива, часовници и дори по-приличните костюми, за да могат златотърсачите да пристигнат първи до Клондайк.Отчаяните им надежди да намерят богатство, с което да получат нов живот, ги докарва дотам, че в крайна сметка се преселват прекалено много хора в района и вече никой не е в състояние да ги изхранва. Докато копаят за злато, те буквално нямат какво да ядат. Нямат и пари, за да си купят нещо - защото вече са заложили живота си на златната жила.Някои намират - и си тръгват щастливи. Други намират - създават фирми и наемат бедняци да копаят още за тях. Трети намират - и все пак си тръгват разорени, защото около градчето на златотърсачите вече са обраснали публични домове, места, където се играе хазарт и всичко, подходящо да се вземат парите на човек, на който току-ще са му се паднали за първи път. Онези, които не намират, се цаняват като работници във фирмите на намиращите, с идеята да изкарат поне някой долар. А някои просто умират или си тръгват, но статистиката на Клондайк не ги брои. Жителите набъбват и в началото има проблеми с глада, докато златотърсачите все още населяват бараки и землянки, нямат средства да пазаруват и буквално умират от глад.Ситуацията се променя, когато само една година след откриването на злато към това магнетично място се отправят златотърсачи от Сан франциско, Германия, Италия, Норвегия, Англия, та даже и от Китай и Япония. Те са съвсем различен контингент от бедните мигранти на САЩ, които са готови да хукнат след всяка химера. Имат необходимата екипировка, запасили са се с храна и начални финанси и съвсем сериозно възнамеряват да превърнат Клондайк в златно поприще за себе си. Напливът на толкова хора по долината на река Юкон и притока й Клондайк е предпоставка за развитие на търговията, хотелиерството и банкерството в този район. Град Сиатъл се превръща в изходна точка за златотърсачите.Докато златната треска от Клондайк ободрява икономиката на тихоокеанския северозапад, тя също опустошава местната околна среда и има отрицателно въздействие върху много местни жители на Юкон, които пък губят препитанието си.

“След всяко промиване златото оставаше жълто като масло”

Доусън (Dawson) е другият важен град за златотърсачите. По това време той наброява 30 хил. души.

Тук е живял Джек Лондон, който, увлечен от еуфорията на треската за злато, също идва тук едва на 21 години. Не успява да забогатее, но събира материал за най-хубавите си творби, като "Дивото зове"," Белият зъб", "Белю пушилката", "Дъщерята на снеговете". Докато пише едни от най-добрите си творби, самият Лондон заболява от скорбут поради лошо хранене. Но не се отказва от мечтата за злато. "Настъпи пак пролет и в края на всичките си скитания те намериха не Загубената колиба, а открита златна мина посред широка долина, където след всяко промиване златото оставаше като жълто масло на дъното на коритото", пише той в "Дивото зове". "Всеки ден работа им носеше хиляди долари в чист златен пясък и късове самородно злато, а те работеха всеки ден. Златото събираха в торби от еленова кожа, по петдесет паунда в торба, и ги трупаха като дърва за горене пред колибата от елови клони.

Трудеха се като исполини, дните се застигаха един друг като насън, а купчината съкровища ставаше все по-голяма и по-голяма".Там Лондон среща и различни типажи, попаднали във водовъртежа на завладяващата мечта за мигновено богатство. Едва на 21 години, никому неизвестен писач, преследван от безпаричие и сменил различни професии, той заминава за Клондайк от Сан Франциско на 25 юли 1897 г., примамен от новините за златни залежи. Неговото злато обаче остават думите.Къщата в планината, в която е живял Джек Лондон, е превърната в музей. Сега в столицата на златотърсачите Доусън живеят едва 1500 човека, някои от които все още се занимават с добив на злато.

Исторически парк привлича туристи и авантюристи

В момента в региона има "Исторически парк "Златната треска в Клондайк", който се се състои от серия значими отделни части. Три край Скагуей, една в Сиатъл и още три в Канада. Те обхващат сгради и участъци от маршрути, включително и центъра на Скагуей, с петнадесет исторически постройки. Дивната красота на природата, редките животни като мечката гризли, автентичните градове, създадени благодарение на златната треска, привличат много туристи и авантюристи.Посетителите на историческия парк се посрещат от бронзова композиция на водач от племето тлингит и златотърсач.Треската за злато в Клондайк продължава до 1899 г., когато на източния бряг на Аляска е открито ново находище и натам се отправя потокът от златотърсачи. За да не успее отново в утопията си.