- Историята за Неси започва от VI век. И до днес няма категорични доказателства "за" или "против" съществуването му
- Змиорка, костенурка или воден динозавър са част от версиите за чудното създание
Чудовището от Лох Нес е един от най-старите и неумиращи митове в Шотландия. То живее в сладководно езеро в Шотландската планина. Водите му са тъмни, студени и на места достигат 250 метра дълбочина, което сериозно затруднява всяко изследване.Разгорещени са споровете за правдоподобността на легендата. Учените-традиционалисти отхвърлят всички сведения за Неси, наричайки ги фалшификации, фантазии или породени от слаба видимост. Но други учени и любители на мистериите настояват, че и за други легендарни създания е имало сходни съмнения - двойнодишащата риба целакант и гигантският калмар дълго време са третирани като "моряшки суеверия", но се оказали напълно реални същества. 86 г. след първата "снимка" на чудовището от Лох Нес, все още не е категорично ясно дали става въпрос за реално животно или просто за красив мит. Но истинско или не, Неси е вдъхновило множество проучвания, книги, филми и е магнит за туристите.
Слуховете за огромно същество, живеещо в езерото Лох Нес, се носят от векове. Мнозина твърдят, че са го виждали. Но доказателства няма. Първото споменаване за чудовище, което обитава водите на ледниковото езеро, е от 6-ти век в разказа на Свети Колумбия - ирландски монах. Той заварил местните хора да погребват мъж, за когото твърдели, че е бил влачен под водата в река Нес и убит от звяр. Съвременната легенда за Лох Нес датира от 1933 г. Тогава по брега на езерото е завършен нов път, предлагащ ясна гледка от северната страна. Един априлски следобед местна двойка се прибира по този път у дома. Изведнъж забелязват "огромно животно, което се появява на повърхността и после се потапя във водата". Историята е публикувана от кореспондент на Inverness Courier, чийто редактор използва думата "чудовище", за да опише животното. Оттогава гигантското създание от Лох Нес става медиен феномен. Славата му тръгва по света. Британски цирк предлага награда от 20 000 лири за залавянето на звяра. Пристигат стотици бойскаути и любопитни зяпачи, някои се осмеляват да влязат в езерото с малки лодки, други лежат с часове на шезлонгите в очакване чудовището да се появи.Но не всеки има късмет. Тези, които твърдят, че са го виждали, описват голямо същество с една или повече гърбици, стърчащи над повърхността като корпус на обърната лодка. Най-забележителното е, че много от очевидците са трезвомислещи, високопоставени хора: адвокати и свещеници, учени и учители, полицаи и рибари, има дори носител на Нобелова награда.
"Снимката на хирурга"
Тъй като обществеността жадува за категорични доказателства за съществуването на чудовището, направената снимка от Робърт Кенет Уилсън на дълга шия, излизаща от водата, става емблематична след публикуването й през 1934 г. Наречена "Снимката на хирурга", тя се използва като доказателство за съществуването на чудовището в продължение на 60 години. На смъртното си легло през 1994 г. обаче Уилсън прави разбиващо признание - фотото всъщност е направено с помощта на подводница играчка и модел за главата на чудовището.През 50-те години местният лекар Констанс Уайт започва да събира разкази на очевидци заедно със скици на видяното от тях и ги публикува през 1957 г. под заглавието "Повече от легендата". Книгата на Уайт вдъхновява ново поколение ловци на чудовища, включително Тим Динсдейл - при първото си посещение на езерото през 1960 г. той заснема интригуващ филм за нещо, което се движи през езерото. И незабавно се отказва от кариерата си на авиоинженер, за да посвети живота си на преследването на чудовището.През 1958 г. стартират четири отделни експедиции - първо от BBC, след това от три уважавани британски университета: Оксфорд, Кеймбридж и Университета в Бирмингам. Вместо да сканират повърхността с бинокли и камери, каквито имат изследователите аматьори, тези експедиции са оборудвани със сонар - военна технология, която използва звук за търсене на подводната среда. Въпреки че експедициите не намират нищо особено, операторите на сонари откриват големи, движещи се подводни обекти, които не могат да обяснят.През 1975 г. друга експедиция комбинира сонарна и подводна фотография в Лох Нес. Получава се снимка, която след подобрение показва нещо, което смътно прилича на гигантския плавник на водно животно. По-нататъшните сонарни експедиции през 80-те и 90-те години довеждат до по-неубедителни резултати.
Шотландците искат да го брани закон
През 1993 година англичани планират да открият и убият чудовището от Лох Нес, а препарираното му тяло да бъде изложено в музей. Но Неси е част от шотландската национална идентичност и подобна идея изобщо не допада на местните. Затова шотландците настояват да бъде приет закон, който да защитава Неси. И този път обаче не се стига до политическо решение по въпроса.ДНК проучване на езерото през 2018 г. не открива големи риби или влечуги. Професорите, провеждащи изследването, обаче откриват много ДНК на змиорки. Те признават, че е възможно чудовището от Лох Нес да е всъщност много голяма змиорка. Биологът Хенри Бауер прави малко по-различно предположение. Той изследва дълго време чудовището от Лох Нес и излиза с версия какво точно би могло да бъде то. Според Бауер в продължение на векове хората са се страхували от огромните праисторически костенурки, малък брой от които са оцелели в Лох Нес и до днес. Професорът е на мнение, че костенурките са попаднали в езерото случайно поради факта, че нивото на водата е било много по-високо. Когато спаднало, костенурките се оказали в капан, но успели да се адаптират към новите условия на живот. Морските костенурки могат да достигнат впечатляващи размери. В древни времена е имало дори гигантски екземпляри. Версията за праисторическата костенурка изглежда на Бауер и други специалисти по-правдоподобна от тази за неизвестен воден динозавър.Изследователите обаче са категорични в едно - в езерото Лох Нес се наблюдава т. нар. ефект "сейши". Това са невидими за окото подводни течения, които са предизвикани от промените в атмосферното налягане, вятъра и сеизмични явления. Теченията повличат след себе си големи предмети, а за наблюдателите може да се създаде илюзията, че те плават сами.Тези, които не вярват в съществуването на Неси, се аргументират с условията на живот в езерото, за които се предполага, че са пагубни за голямо животно и особено за влечуго. Но опонентите посочват богатия запас от риба в Лох Нес, която задоволява нуждата от храна. Факт в подкрепа на тезата за Неси е оцеляването на други едри животни в обстановка, сходна с тази в езерото. Това кара някои учени да вярват, че действително в езерото има необикновено същество, трудно за откриване и наблюдаване, защото рядко или съвсем за кратко се показва над водата и може би прекарва дълго време в летаргия. Допълнителен довод в полза на съществуването на чудовището от Лох Нес някои виждат в наличието на легенди за различни други водни същества в разни краища на света - Мокеле Мбембе, Огопого, Моргар, Чампи, Тианчи... Според много други хора обаче Неси е просто един от съвременните митове на популярната култура. Но дори чудовището от Лох Нес да не е истинско, историята е жива от векове и се предава на поколенията. Има нещо специално в това как истории като тази могат да влияят на хората в продължение на стотици години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
