Доктор Неделя Щонова, която днес започна новия сезон на предаването си, разказа как е започнала нейната борба с предизвикателствата в живота.
„Майка ми беше учител в Мозамбик. Аз израснах там. Много ясно си спомням една случка след първия учебен ден. Отидохме цялото семейство на плажа и аз имах едно бонбонче, увито в много красива опаковка. Спомняте си, че като деца събирахме опаковки от бонбони, от шоколади, салфетки. Аз си загубих бонбончето и се разплаках“, разказа Щонова.
„Моите родители дойдоха при мен и ми казаха „Май си си загубила бонбончето, но има нещо ключово – търси. Не спирай да търсиш, продължавай да търсиш. Имай куража да търсиш". И това ми е останало толкова силно в главата“, сподели тя.
„И аз си останах такъв човек и досега. Да не губиш куража и мотивацията да търсиш – доброто, смисъла, мотивацията да помагаш на другите“, допълни още д-р Щонова.
Тя благодари на родителите си и посочи, че е израснала в прекрасно семейство. По думите ѝ те са били взискателни и градивни, защото никога не са отивали в „токсичната педагогика“, която внася смут, страх и обезсърчение в детето.
„Майка и татко бяха много строги към мен. Те ме научиха на труд. Винаги ми казваха: „Великият е в работни дрехи и е хубаво ръцете ти да бъдат заети с нещо“. И съм го запомнила – празните, безделни ръце са къщичка на дявола. Моите родители са ме влюбили в труда, в това да полагаш усилия, да имаш живот, ориентиран към смисъла, и съм им много благодарна за това‘, посочи д-р Неделя Щонова.
Тя обясни, че като невролог вярва, че всеки човек се ражда с изключително високо ниво на интелект и може да бъде гениален в някаква сфера – „стига да дълбае в правилната посока и да положи правилното количество труд“.
Специалистката обърна внимание на обратната връзка, която даваме на децата си, позовавайки се на проучване.
По думите ѝ, когато даваме на децата си обратна връзка на база прилагателни като: „ти си много умен, ти си прекрасен, ти си много талантлив, ти си чудесен“ – не стимулираме невроналните пътеки на детето то да полага усилия. Акцентът трябва да бъде върху глагола и усилието: „Гледам те как решаваш тази задача и цял час вече не можеш да я решиш по правилния начин, но виждам, че се БОРИШ като лъвче.“
„Ние трябва да учим себе си и децата си да обичаме усилията, да обичаме да ни е трудно. Нашият мозък има едно удивително нещо – невропластичността да се променя“, обясни д-р Неделя Щонова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
