Материалите са част от реализирането на проект BG 161PO001/3.3-01/2008/001-11 "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие."
В Стария град всяка църква разказва жива история
Едва ли има друго място в България, където на толкова малка площ да има толкова много действащи църкви, както в Стария Пловдив. Всяка една от тях е съхранила частичка от духовния живот на древния град.
Доайен сред тях е "Св. св. Константин и Елена", разположена върху самата крепостна стена на Акропола. Християнско светилище е имало на това място още в началото на IV век. В непосредствена близост до храма се намира и т.нар. "Хисар капия", която през римско време е представлявала източната порта на древния град, пътя към Далечния изток. През 304 г. на мястото, където днес се намира църквата, били обезглавени заради християнската си вяра мъчениците Севериан и Мемнос. Според проучванията на археолози и историци храмът до Хисар капия бил издигнат около тридесет години след мъченическата смърт на светите Севериан и Мемнос и техните 38 другари и е бил кръстен в тяхна чест. Но когато император Константин и майка му са канонизирани, жителите на града решили да посветят на тях съществуващия храм. Днешната църква е построена през 1832 г. по модела на тогавашната гръцка църква във Виена, а част от иконите са дело на Захарий Зограф.
Небесна покровителка на Пловдив от седем века насам е св. Петка Българска. Някогашната пловдивска катедрална черква, която до османското завладяване на града се намирала на мястото на сегашната Джумая джамия, била посветена на св. Параскева Епиватска, наричана от българите св. Петка. След като османските турци унищожили това християнско светилище, на преподобната бил посветен малък средновековен кръстокуполен храм, който се намирал на скалната тераса в подножието на Джамбаз тепе, където сега е възрожденската черква "Св. Петка" - Стара от 1836 г. Докъм средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език. В първите години след Освобождението будните българи, жители на обширната енория на "Св. Петка", решили да изградят нов храм, посветен на почитаната светица. А старият, в който се съхранява единственият по рода си в България и един от трите в православията свят владишки трон, както и икони на Захарий Зограф и на майстори от Тревненската и Одринската школа, в тоталитарните години изпада в запустение. Иконите, за щастие, овреме са свалени и прибрани на сигурно място. Но самата църква се превръща в сборище на клошари и наркомани. Преди десетина години обаче се намира един енергичен свещеник - отец Емил Паралингов, който запретва ръкави и с помощта на благочестиви миряни връща храма към нов живот. Сега той отново е не само действащ, но и към него има неделно училище, в което децата рисуват библейски сюжети.
Владишката църква на Пловдив е "Света Марина", която съхранява частица от нейните свети мощи. Преданието твърди, че първоначално тази църква била разположена край река Марица, на мястото на Имарет джамия. При издигането на джамията през 1444 г. османците разрушили храма, а на християните разрешили да си построят нов. Преданието си е предание, но реалността е, че днешният храм е въздигнат през 1858 г. Той притежава два аналоя и владишки трон, обложени със седеф, като олтарът е дело на янинския резбар Мецоло. Две от иконите са рисувани от Станислав Доспевски, майстор на стенописите е Алекси Атанасов. Уникалното за тази църква е дървената камбанария, която е единствена в България. Смята се, че това е дело на румънските майстори, градили църквата и привнесли от родината си традицията да се използва дървен материал.
Прелюбопитна е и историята на храма "Св. Димитър Солунски", разположен откъм северната страна на високата част на Джамбаз тепе. Той е най-високо изградената християнска обител в Пловдив. На това място в началото на XIX в. съществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Солунски Чудотворец, възстановена след Освобождението. Там е и единственият в България мраморен олтар. След болшевишката революция и гражданската война в Русия тя става църква на намерилите убежище в Пловдив белоемигранти и чак до 1964 г. е известна като "руската църква". След това обаче престава да бъде действаща и се превръща в иконохранилище. Тя е възстановена по инициатива на бизнесмена Димитър Георгиев - собственик на "Розаимпекс" и почетен консул на Украйна. Той събира 26 свои съименници, с които учредява дружество "Свети Димитър". Което разчиства храма от натрупаните боклуци и отново го връща на Бога и хората.
Гигинският манастир възкръсна отново
Съдбата на българските манастири до голяма степен е еднаква. Строени от средновековните ни царе и боляри, разрушавани, опожарявани и плячкосвани по време на турското робство и възстановявани от родолюбци през Възраждането, след това отново западали по времето на тоталитарния режим. След 1989 г. Църквата отново става свободна, но бе нужен много труд, и, разбира се, наличие на богати хора, които да възкресят старата традиция на ктиторството.
Такова щастливо съчетание извади буквално от разрухата и Гигинския манастир "Св. св. Козма и Дамян". Той е разположен в подножието на връх Китка в планина Черна гора и заради това е познат и като Черногорски. Или казано по шопски, като Църногорски. Намира се на около 4 км от село Гигинци, на 16 км от Брезник и на 52 км от София. От селото до манастира доскоро водеше лош черен път, трудно проходим зимно време дори за джипове. Сега той вече се застила с чакъл, върху който скоро ще бъде положен и асфалт. Така че всеки поклонник или просто любител на старините ще може от пролетта безпроблемно да посети светата обител.
Манастирът е основан още от времето на византийското владичество - XI-XII век. Направените археологически разкопки на първоначалното и на сегашното местоположение на обителта установяват запазени основи на монашеско крило и защитна кръгла кула. По време на Второто българско царство манастирът е притежавал богато стопанство и множество имоти, дарени му от българските царе и боляри.
Той е и един от малкото български манастири, които продължили да функционират и след османското нашествие. Просто защото е имал шанса да остане на подчинение на Охридската българска афтокефална архиепископия. През XVI вeк в обителта се помещавало и килийно училище. Около 1737-1739 г. манастирът е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които открили лековит извор. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.
Един от големите благодетели на манастира бил Алекси Стефанов от Гигинци. Той дава много средства за уреждането му и за увеличаването на манастирските имоти. Които са вече толкова много, че през 40-те година на XIX век спасяват от глад 3 села. Има запазени документи, че и знаменитият кърджалийски главатар Кара Фейзи - приел исляма българин от Брезник, след като през 1804 г. става брезнишки аянин( околийски управител), си спомня за произхода си и също покровителства манастира. От тази епоха датира и най-ценната сграда в манастира - църквата, построена през 1814 г. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и стенописи от края на XIX век.
В момента с реставрацията на нейните стенописи се занимава зографът Стефан Стефанов, а върху иконите се труди Александър Пенев.
През 1937 г. манастирът остава без монаси, а след 1944 г. е превърнат в концлагер, за да се трансформира по-късно в пионерски лагер. Докато през 1963 г е превърнат...в обор. Едва през 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагородено е аязмото.
Но истинското възраждане на манастира се случва през 2007 година когато се намират спонсори за цялостното му обновяване. Монахът, който се залавя с работата, е известният вече в цяла България Никанор. Бившият преуспяващ нюйоркски брокер е посветил целия си талант на мениджър в служба на Бога.
"Когато дойдох тук нямаше дори и електричество, разказва духовникът. А имаше много проблеми с връщането на манастирските имоти. Пътищата Господни наистина са неведоми - за това ни помогна един мюсюлманин - тогавашният министър на земеделието Нихат Кабил. Средства дариха също много бизнесмени. Държа да се чуе и още едно име: на една възрастна пенсионерка - Василка Костова. Която се била зарекла всеки ден да отделя по 40 стотинки от мизерната си пенсия. Как е успяла да се пребори с всички инфлации и банкови фалити през тези години не е е ясно, но накрая даде за манастира 3000 лева. Как да не си спомни човек библейската притча за лептата на вдовицата?", разказва Никанор.
В началото на май 2007 г. започва цялостно обновяване на манастирския комплекс. Реставрирано е старото крило за поклонниците и е изградено ново такова. В момента се довършва реставриране на трапезарията, в която ще се извършват и кръщенета. А над нея е изградена и нова църква, изцяло проектирана и обзаведена по светогорски образец, в който се извършват службите. Които се водят по правилата на Атон.
Възстановена е някогашната защитна кула. Днес тя представлява камбанария с параклис, служеща същевременно и за хамбар. Защото манастирът е известен и със своето стопанство от общо почти 1000 дка - свои или взети под аренда. И най-вече с биволите си и тяхното кисело мляко. В манастира може да се купят всякакви натурални продукти - мед, сирене, козе и краве кисело мляко, сладко от горски плодове, светогорски зехтин. Но от всичко това най-хубавото нещо е хлябът, който се пече в манастирската фурна по специална рецепта.
Камбанен звън огласява "Св. св. Кирик и Юлита"
Надали има манастир, за който да се писа толкова много през последните години, както за Горноводенския "Св. св. Кирик Юлита", повече известен като творческа база на сюза на архитектите. За него има сведения, че е построен за първи път през XIV век. Разрушаван е многократно, като особено силно е пострадал заедно с редица други манастири и църкви по време на насилственото ислямизиране на Чепино през XVII в. Не е ясно откъде е дошло името на патрона на манастира и защо църквата му е посветена на света Параскева. Смята се, че на това място са съществували два манастира, откъдето идва и смесването на култовете. Първият е бил издигнат до аязмото, а на 500 мeтра от него е бил издигнат друг. През 1810 г. и двата манастира били опожарени от кърджалиите. Шест години по-късно започва възстановяването на Горноводенския манастир, което завършва през 1835 г. Най-старата сграда от днешния комплекс е Аязмото, построено през 1808 г. Между 1835 и 1838 г. били изградени основните манастирски корпуси, а в 1850 г. била завършена и манастирската църква. Тя е паметник на културата с изключителна стойност. В нея се намират около 900 кв. метра възрожденски стенописи. Към 1850 г. е било завършено изписването на интериора. В надписа на гръцки над вратата е записано името и годината на изписването - 13 октомври 1850 г., както и името на зографа - Алекси Атанасов. Стенописната украса е разположена по всички повърхности на вътрешните пространства на църквата. В олтара освен "Св. Богородица" са поместени "Причастието на апостолите", "Тайната вечеря" и "Покаяние на жертвата". В центъра на широкия купол е "Христос Вседържител", на барабана - "Пророците", а на пандантивите - "Евангелистите". В църквата освен евангелски сцени са изписани Празниците, Страданията, Притчите, Страшният съд и сюжети от житието на св. св. Кирик и Юлита и св. Параскева. Великолепно произведение на изкуството е големият дърворезбен иконостас, владишкият трон, балдахинът. Някои от иконите са рисувани от Захари Зограф.
След болшевишката революция и Гражданската война манастирът е духовно средище на руски емигранти, като дори е имало и семинария. Заслуга за това има епископът на Царицин (Волгоград) Дамян, който също известно време пребивава в манастира. След това обаче руснаците се разпръскват и манастирът запустява. Бил е приют за душевно болни жени и дори...концлагер. За което свидетелстват стотиците надписи, издраскани върху стенописите в притвора на храма.
През 1981 г. съюзът на архитектите в България получава разрешение да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. И той се превръща в Творческа база на архитектите. А след 1989 г. - в обикновен тризвезден хотел.
Още встъпвайки в длъжостта си на Пловодски митрополит дядо Николай се зарече, че ще си върне обителта. И след дълги съдебни дела го направи преди броени месеци.
"Заварихме тук пълен хаос, обяснява отец Емил Паралингов, който сега отговаря за възстановяването на манастира. Стаите - над 200 - бяха в добро състояние. Но дворът и дори църквата бяха пълни с всякакви боклуци - потрошени мебели, маси за билярд и дори игрални автомати. Очевидно повредени, защото никой не е искал да ги купи", разказва той.
Сега в църквата "Света Параскева" отново се отслужват литургии от свещеници от Асеновград. И не е далеч времето, в което манастирът ще се превърне отново в място за поклонение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
