София. Дните на Великденския пост са време за смирение и размисъл. Време за духовно пречистване и търсене на истинския път към Бога. Но същевременно това е и време за чудеса. Време, в което молитвите, отправени с искрена вяра, се сбъдват. Затова всяка събота до Възкресение Господне - 20 април, в. "Стандарт" ще подарява по една осветена репродукция на най-прочутите чудотворни икони, съхраняващи се в българските църкви и манастири. За да имат читателите ни незримата подкрепа на нашите небесни застъпници.
Троеручица вади дете от кома
Атонски монах я донесъл в Троян, където избавила местните от чумата
Една от най-почитаните икони на Божията майка у нас, пред чийто лик са извършени безброй чудеса е тази на "Богородица Троеручица", в Троянския манастир. Тя се прославя през VIII век, когато Византия е обхваната от иконоборческата ерес, поддържана от император Лъв III Исавър.
По това време в Сирия живеел св. Йоан Дамаскин, висш сановник в двора на дамаския халиф. Той написал три трактата "Против порицателите на светите икони", а с писма, изпращани във Византия, свети Йоан пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите вдъхновени писания довели до ярост императора иконоборец Лъв III, но тъй като авторът им не бил византийски поданик и сам василевсът не можел да го накаже, той пратил на дамаския халиф измамно писмо и го наклеветил, че уж иска да предаде Дамаск на византийците.
Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същият ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка. Той дълго се молел Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията майка, която му казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!" Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима.
От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието "Троеручица". Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, като взел чудотворната икона "Света Богородица Троеручица".
Иконата се пазела в манастира до XIII век, когато била дарена на св. Сава Сръбски и пренесена в Сърбия. По време на турското нашествие християните поверили опазването на иконата на самата Божия майка, сложили я на магаре, което само стигнало до Атон и спряло пред вратите на Хилендарския манастир. Там чудотворната икона "Света Богородица Троеручица" от св. Йоан Дамаскин била поставена в олтара на манастирския храм.
Образът на чудотворната икона бил разпространен в много православни страни. През XVII в., когато в Троянския Балкан се поселил монах българин, неизвестен по име, заедно с единствения си ученик, на път за Влахия тук дошъл атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук, а от основаването на светата обител и до днес чудотворната "Св. Богородица Троеручица" е храмова икона на Троянския манастир.
Светинята е сътворила множество чудеса, разказват легендите. В далечните времена тя изцелила местните хора от болести и прогонила чумата, която върлувала по тези места. А към нейното застъпничество са прибягвали дори и местните мюсюлмани.
Едно от най-големите чудеса на иконата е това, че тя изцелява жените от безплодие. За това свидетелства преди години йеромонах Никифор, който лично е кръстил дете, родено след като майка му многократно се молила пред Света Богородица Троеручица. Осем години младата жена не могла да зачене. Ходила със съпруга си при всички възможни лекари, по санаториуми, та дори и на лечение в чужбина. Нищо не помогнало. Тогава жената научила за чудодейната икона. Идвала няколко пъти в манастира - молила се и оставяла дарове. И чудото се случило - сдобила се с дете. И друг случай още се разказва в околните на манастира села и в Троян. Преди години момиче, което живее в Гърция, катастрофира тежко с мотор и изпада в кома, от която не може да излезе повече от четири месеца. Майка й посетила иконата многократно. Свещеник от манастира отправял молитви за спасението на девойката. И чудото се случило - момичето отворило очи и се вдигнало. Кръстило се със сестра си в манастира.
Иконата е помогнала и на 14-годишно момче, което имало изкривяване на ръката по рождение. Родителите нямали средства за скъпо струващи манипулации и дошли в Троянския манастир от Кърджали. Всеки ден, в продължение на две седмици, майката и момчето се молели пред иконата. Жената и до днес идва, за да остави скромните си дарове на Божията майка и да благодари за помощта й. "След дълги молитви сънувах, че красива жена се приближава до сина ми. Погали го нежно по косата със сребърна ръка, усмихна се кротко и ми каза - имай вяра, синът ти ще оздравее. И наистина се случи. Знам, че звучи като чудо, но то си беше чудо. Мнозина хора не вярват в нищо, но ние с детето ни вече имаме упование в Богородица и знаем, че тя никога няма да отвърне лице от нас", разказва жената, която заварихме в мълчалива молитва пред Божията майка. "Ние имаме вярата в застъпничеството на Божията майка за нас, които сме немощни, тя е майка на Исус Христос, а също и наша майка, и като всяка майка тя се грижи за своите чада", твърдят духовници и миряни. Последното чудо с нея е през 2000 година, по време на богослужение за свети Константин и Елена. Тогава от окото на Божията майка просълзило миро.
Пред иконата всеки ден се тълпят стотици хора, дошли от различни краища на България, за да я докоснат и да се помолят в приглушения мрак на храма за изцеление на душата или тялото си. А по време на храмовия празник на манастира - 15 август, тук се стичат хиляди хора от цяла България. Тогава иконата "Света Богородица Троеручица" се изнася с литийно шествие от манастира и се поставя в параклиса, издигнат на мястото, където иконата спряла за пръв път. Там всеки, който иска, също може да мине край нея и да измоли онова, от което се нуждае.
Троянският манастир дава двама патриарси
Тук Захарий Зограф рисува "Колелото на живота"
Троянският манастир "Успение Богородично"
е третият в йерархията на БПЦ ставропигиален(патриаршески) манастир.
Съществува версия, че той е е основан от монаси от разрушения ловешки манастир "Ястреб". Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит - Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около 1600 година и че двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, който донесъл чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица". Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал, било отворено и килийно училище. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин - игуменът Пахомий, организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В 1832 година Партений изградил нов, втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Главни дарители на това начинание били хаджи Петър Балюв от Троян, Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, хаджи Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на "Успение Пресветая Богородици".
В началото на XIX век манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит "Св. Николай Чудотворец", източно от манастира. Един от следващите игумени - Партений издигнал в 1820 година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на започналото въстание в гръцките земи начело с Александър Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. През 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 г. от Търновския митрополит Иларион, а през 1847-1848 г. е украсена със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет, както и прочутата композиция "Колело на живота" върху северната външна стена. В началото на ХХ век тя е прерисувана от казанлъшкия художник Петко Ганин.
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на майстор Иван от село Млечево през 1866 г. Съборените й през 1898 г. части са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
Манастирът обаче е известен не само с чутовната икона на Богородица Троеручица и фреските на Захарий Зограф.
Тук Васил Левски основава революционен комитет с благословията на игумена архимандрит Макарий. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. монасите и околното население се вдигат на бунт и превръщат манастира в истинска крепост, в която по ръководството на игумена Макарий и войводата Цеко Петков се отбраняват от башибозука, дочаквайки казаците на генерал Павел Карцов.
А в наши дни манастирът даде на БПЦ двама патриарси. Роденият в Орешака дядо Максим до последно участваше в празничната литургия на храмовия празник - Успение Богородично, и благославяше литийното шествие с иконата на "Троеручица". Съгласно желанието му, той бе погребан в манастирската църква зад нейната икона. В Троянския манастир през 1975 г. е подстриган за монах и сегашният ни патриарх Неофит.
"Златната ябълка" помага при безплодие
Иконата тръгва към миряните от епархията
Не са малко чудотворните икони на Богородица у нас. Но едва ли има по-трогателна история от тази на светинята, станала известна като "Златната ябълка"
Тя се пази в храма на село Горни Воден, сега квартал на Асеновград. Празникът на тази икона се чества на петата събота от Великия пост, която тази година се пада на 5 април. Този отначало местен празник, свързан с едно чудо, извършено от Пресвета Богородица през далечната 1765 г. отдавна събира хора от цяла България. Ето как описва това монахът Ананий Клинис, който по това време е бил игумен на манастира "Св. св. Кирик и Юлита".
"В този ден, петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Владичеца наша Богородица и приснодева Мария, възпоменание на светата чудотворна икона на Пресватата Богородица, наречена "Благодатна", която се намира в свещения стар храм в с. Воден. Чрез тази света и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи.
Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла поради дългия за празника на Благодатната Богородица Дева Мария не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност.
Йереят, като чу плача и риданията на жената, много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя старецът една ябълка, оставена в дар пред светата, чудотворна икона "Благодатна Богородица Дева", взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията Майка, тя употреби много средства и богата украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.
Поменете ме всички, които четете и слушате този синаксар, като кажете за мене грешния Ананий Клинис, Бог да го прости и помилва".
След чудото с неплодната жена възниква традиция за празника, посветен на това събитие. Чудотворната икона на Божията майка се обкичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатис на поста. Този обичай освен в храма в с. Горни Воден може да се види и в други църкви от Пловдивска епархия и представлява местна традиция. На чудотворната икона те престояват пет седмица до празника, а след протичането на последния пети акатис, те се раздават по време на празника на безплодните жени, за де се сдобият с рожба.
Много са чудесата, извършени от Божията майка, пред Нейната чудотворна икона през тези векове. Някои от тях са описани в пазещите се в местния музей поменици, за други съдим по дарените на иконата украшения, за трети се разказват и досега предания. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспива в храма през 1934 г. и оздравява от дълго мъчеща я болест. За благодарност царят дарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие на чудотворната икона. Майката Божия продължава и до днес да твори чудеса и да дарява рожби на загубилите надежда бездетни родители.
Славата на "Златна ябълка" и почитта към нея излязоха от пределите на Асеновград. На 23 март, по молба на вярващите от Чепеларе, тя бе донесена за поклонение лично от Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай, който оглави и празничната служба. Сигурни сме, че това няма да е последното й отиване при миряните от епархията. А може би извън нея.
Колан от 3 бели конци носят молителките
Според поверието, на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, дори дръжката и семките, без да я мие и чисти. Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на св. Богородица - св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919 г. Майката Божия се явила насън на жената и й заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията майка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
