Жегата над древната българска столица Плиска не спира желаещите да се поръсят с живата вода от свещеното аязмо, бликнала в Голямата базилика. Временно работите по разкриването на кладенеца са спрени - и археолозите има нужда от почивка, но за дошлите да се поклонят и почерпят сили от чудотворна вода е поставен голям съд. Така неколцината туристи станаха съпричастни на инициативата на в. Стандарт". Те присъстваха на освещаването на водата, която на 15 август ще получат читателите на вестника с помощта на фирма "Рефан".
Водосветът бе извършен от отец Андрей Стефанов
с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан. В словото си той подчерта символиката, че ритуалът е извършен на големия християнски празник Преображение Господне. Божият човек напомни, че все пак искрената вяра в Бога е тази, която придава наистина чудотворна сила на осветената вода. След това поръси за здраве екипа на "Стандарт" и неговите домакини - бизнесмените Илия Попов и Христо Христов от сдружение "Плиска" и кмета на община Каспичан Милена Недева, които дейно помагат в инициативата на вестника.
Всички те са обсебени от идеята
старата Плиска да бъде не само средище на културно-историческия туризъм, но като крепост на българщината. Г-жа Недева дори се пошегува, че спокойно може да работи и като екскурзовод - тя е запозната и с най-малките подробности около археологическия комплекс. А Христо Христов - човекът, осигурил помпата за вадене на водата от кладенеца, и Илия Попов са изпълнени с идеи за реставрирането и адаптирането на откритите досега находки. "Възстановяването на Голямата базилика и превръщането й в действаща е едно на ръка. Вече има хора, които са отложили кръщаването на децата си, за да бъде извършено тук", твърди Илия Попов. "Но още по-хубаво ще е да бъде възстановен и манастирският комплекс. Разбира се, не целият, който е имал 40 килии, но поне 4-5, за да виждат хората как са живели монасите. Те държат да има поне двама-трима свещеници или монаси, които да посрещат хората, а не униформени пазачи. Същото важи и за скрипториума - място, където са написани първите книги на български език под взора на учениците на Кирил и Методий. Защо да няма и специалисти по калиграфия, които да учат туристите как
да си напишат името с паче перо
на старобългарски шрифт", разсъждава Христо Христов.
В Плиска са изключително благодарни на широката гласност, която дава "Стандарт" на последните археологически открития тук и на включването на Голямата базилика в кампанията "Чудесата на България". "Само кажете, че трябва да помогнем с нещо, веднага изпращаме кола до София", се кълнат Христо Христов и Илия Попов. "Те са като корпус за бързо реагиране, щом обещаят нещо, ще го направят", потвърждава г-жа Недева. А Христо Христов толкова се въодушеви, че поля допълнително екипа на вестника с вода от аязмото с думите: "След премиера Бойко Борисов заслужавате първи това!
Арменец извая каменна азбука
За Карен Алексинян славянските букви са воини на Словото
По света има много музеи, посветени на какво ли не - като се започне от танкове и самолети, та се стигне до виното и кашкавала. Но едва ли по света има музей на азбуката. Такъв може да се види единствено в Плиска.
Неговият създател не е българин. И дори не е български арменец. Карен Алексинян е роден в Армения и е гражданин на закавказката република. Но от 22 години живее в България. За него без преувеличение може да се каже, че е направил повече за българщината от мнозина българи.
Идеята за този музей го вдъхновила преди 6 години. "Прочетох много за българската история, за древните българо-арменски връзки. А също така научих, че в света има 15 азбуки, но само кирилицата има свой празник - 24 май.
Изцяло негова е и концепцията на музея. Върху зелена площ са поставени 30-те букви с височина 2,5 м, изсечени и резбовани от типичния само за страната червено оранжев камък, дело на арменски каменоделци. От едната страна са статуите на братята Кирил и Методий, а на срещуположния край - седнал на трон, княз Борис I. "Така си представям буквите - като воини на словото и вярата", споделя г-н Алексинян.
Това обаче не е всичко. Музеят включва още параклис на свети цар Борис, осветен през април т.г. от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. А също и художествена галерия, чиито картини са поръчани от Карен Алексинян. Сюжетите са изцяло от създаването на българската азбука, както и от делата на светите солунски братя. А също и от покръстването на княз Борис. Идеята е музеят да бъде използван и за временни експозиции, а също и за провеждане на различни форуми.
За всичко това Алексинян не е търсил помощ от никого - в рамките на шегата, нито от арменския поп, нито от българския. Просто е почувствал, че трябва да направи нещо за втората си родина - да създаде "Дом на азбуката", както е нарекъл музея.
По света има много музеи, посветени на какво ли не - като се започне от танкове и самолети, та се стигне до виното и кашкавала. Но едва ли по света има музей на азбуката. Такъв може да се види единствено в Плиска.
Неговият създател не е българин. И дори не е български арменец. Карен Алексинян е роден в Армения и е гражданин на закавказката република. Но от 22 години живее в България. За него без преувеличение може да се каже, че е направил повече за българщината от мнозина българи.
Идеята за този музей го вдъхновила преди 6 години. "Прочетох много за българската история, за древните българо-арменски връзки. А също така научих, че в света има 15 азбуки, но само кирилицата има свой празник - 24 май.
Изцяло негова е и концепцията на музея. Върху зелена площ са поставени 30-те букви с височина 2,5 м, изсечени и резбовани от типичния само за страната червено оранжев камък, дело на арменски каменоделци. От едната страна са статуите на братята Кирил и Методий, а на срещуположния край - седнал на трон, княз Борис I. "Така си представям буквите - като воини на словото и вярата", споделя г-н Алексинян.
Това обаче не е всичко. Музеят включва още параклис на свети цар Борис, осветен през април т.г. от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. А също и художествена галерия, чиито картини са поръчани от Карен Алексинян. Сюжетите са изцяло от създаването на българската азбука, както и от делата на светите солунски братя. А също и от покръстването на княз Борис. Идеята е музеят да бъде използван и за временни експозиции, а също и за провеждане на различни форуми.
За всичко това Алексинян не е търсил помощ от никого - в рамките на шегата, нито от арменския поп, нито от българския. Просто е почувствал, че трябва да направи нещо за втората си родина - да създаде "Дом на азбуката", както е нарекъл музея.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
