Големият художник Любен Зидаров показва Острова на съкровищата половин век по-късно
Невероятният художник Любен Зидаров отново ще привлече вниманието на интелектуалната публика в столицата. Той подготвя внушителна изложба, която ще бъде открита на 8 декември в Градска художествена галерия. Експозицията ще представи малка част от неговите удивителни художествени експерименти в областта на рисунката и илюстрацията. Ще видим как художникът е развивал своята пластическа интерпретация в продължение на повече от шест десетилетия, разсъждавайки върху безсмъртното творчество на Марк Твен - илюстрации към "Принцът и просякът" и "Том Сойер".
Любен Зидаров може да бъде наречен човек палитра. Пластическите му превъплъщения са изключително многообразни през седемте десетилетия напрегнати художествено-творчески експерименти. Едва ли има жанр, в който той да не е демонстрирал нестандартния си и органичен талант. Очевидно втората му природа е естетическото предизвикателство, неизтощимото любопитство, а защо да не кажем понякога и провокацията. Дълго време съзнанието му е обсебено предимно от илюстрацията. И тогава, както добре знаем, се раждат великолепни илюстрации върху стотици автори на световната и българската класика - Андерсен, Вилхелм Хауф, Хофман, Марк Твен, робърт Луис Стивънсън, Жул Верн, Карл Май, Майн Рид, Лафонтен, Оскар Уайлд, Александър Дюма, Хариет Бичер Стоу, Асен Разцветников, Николай Райнов, Ангел Каралийчев и Елин Пелин.
Повече от половин век авторът работи с неизтощима страст върху особен, присъщ, като че ли само нему жанр - автопортрета. Резултатът е впечатляващ, над петдесет автопортрета, изпълнени в различни техники - масло, акварел, пастел, рисунка. Творецът е неудържимо привличан преди всичко от магията на акварела и пастела. Изпод перото му се раждат чудни пасторални пейзажи, лирически фрагменти, ескизи, натюрморти, ноктюрни. Тук отново се натъкваме на специфичната за Любен Зидаров хармония между лирично и иронично, баладично и гротескно, сериозно и смешно, модерно и традиционно, наивистично и екстраординерно...
Но има един жанр, към който любовта на твореца си остава неизменна през целия му живот - рисунката. Сигурно изпод перото на художника са излезли няколко хиляди рисунки - някои представляват подготвителни зарисовки за бъдещи картини, други напомнят игра на ръката за загряване - нещо като предварителни тренировки на музикант преди концертна изява. А трети са плод на внезапните експлозии на ироничния авторски интелект и тогава се появяват прелестни шаржове и скици от натура.
Открояват се няколко направления в търсенията на Любен Зидаров в областта на рисунката. Без съмнение първото представляват портретите. Преди всичко авторът се интересува от човешкото лице, чиито многобройни ракурси позволяват да изследва психологията на персонажа, да навлезе в подсъзнателните дори дълбини на типажа. Замислен човек с каскет е експониран на фона на далечен символичен пейзаж. Той се редува със странни лица (профилът явно много изкушава авторът заради възможността за отстранение от обекта). Забрадена селянка позира на фона на възрожденска къща.
Повечето рисунки портрети разкриват състоянието на замисленост, скрита експресия, вътрешна съсредоточеност, вглъбяване, понякога дори печално съзерцание. Художникът търси психологическите проекции и в групови композиции. Понякога става дума за героични сюжети като например изобразяване на Христо Ботев с негови четници, или силно експресивната рисунка на ослепените воини на цар Самуил, понесени в трагичен и безмълвен устрем към отвъдното. Фигуралните композиции са издържани във фриволно-закачлив тон - изобразените лежерно си бъбрят или са разположени в пространството като безцелно разхождащи се минувачи. Трябва да отбележим удивителната способност на Любен Зидаров да усеща и да пресътворява вътрешната динамика на тялото.
Много характерни в това отношение са няколко рисунки на голи и седнали фигури, правени с въглен, пастел, молив, креда, туш, както и загадъчни силуети (замислен рибар на кея, тревожно облегнат върху камина съзерцател, разхождащи се натуршчици, каещ се грешник и пр.)...
Любопитството на художника е също така методично привличано и от поетичното скициране на сгради, черкви, крепости, кули от метрополисите или симпатични дървени възрожденски къщи, бараки, пристройки, плевни, курници и т.н. Разпознаваме емблематични сгради от Париж, Венеция, Берлин, Милано, изпълнени с импресионистична лекота и артистизъм. Много типични са и дискретните детайли - дървета, самотно паркирани коли, преминаващи лодки, почти незабележими крачещи човешки фигури. Усещаме диханието на големия град, пълзящото отчуждение, самотата, резигнацията. В ескизите претворяващи селски къщи пък ни привлича сантиментално разнеженото любуване на патриархалните пейзажи, почти човешката одухотвореност на къщата, на закачливата градина пред нея. Разбира се, и тук се търсят човешките послания, другите измерения на пейзажа.
Третото направление, без съмнение, е пасторалното преклонение и любуване на художника пред природните идилии. Главно изобразително средство става пастелът. Жанровото и тематичното разнообразие действително впечатляват - от любимите деформирани баби върху разхождащи се магарета, през фантастичната космогония от преливащи се цветове, багри, отенъци, нюанси, полутонове, отразяващи хроматичното многообразие предимно на пролетта или есента, до любимите калкани на къщи, огради, зидове, чардаци, покриви, върху които кудкудякат кокошки. Редуват се ярки ливади и ниви, където лениво се разхождат кучета, свирукат косове, прехвърчат лястовици, щъркели любовно съзерцават незабележими насекоми и червейчета в изпръхналите угари, закачливи цветенца се полюляват по синорите и пр., и пр.
Любен Зидаров е поет на природното великолепие. Той има хедонистично и епикурейско въображение, способен е да се любува на дори най-малките трепети на природното съвършенство, да отрази чрез шаржово-анекдотичен рисунък нежността, невинността, миловидността и свенливостта на Натурата. Художникът може би интуитивно е стигнал до мисълта на Хераклит Ефески - "Всичко е едно". Човекът е само брънка от необятната космогонична верига на еволюцията, в която няма жива и нежива материя, няма минало, настояще и бъдеще, а има само стремеж към постоянно самопораждане, самоусъвършенстване и саморазвитие, за да се постигне Абсолюта. Любен Зидаров "превежда" тази философска концепция на неподражаемия си пластичен език, както в картините си с масло, акварелите, натюрмортите, пастелите, така и в дълбокомъдрените си, но в същото време и закачливи рисунки.
Любен Зидаров човек палитра или другото име на вдъхновението
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
