Какви са тезите, към които хората гравитират след "Шарли Ебдо"? Вариантите, накратко, и най-общо, са:
а) Аз съм Шарли
Аз съм Шарли. Защото това беше удар срещу свободата на словото, и то в една от люлките му, отговорна за зачеването и отглеждането му в модерния свят. Свободата на словото е безгранична; тя може да е насочена срещу всичко, дори богове. Модерният свят отдавна е десакрализиран, а иронията и хумора не би трябвало да бъдат задържани. Няма нищо свещено и няма табута за спазване.
б) Аз не съм Шарли
Не съм Шарли. Не защото не съм съпричастен към ужасяващото покушение, а защото не мисля, че свобода на словото означава пълна непочтителност към религиозните чувства на другия. Повечето от карикатурите на списанието са напълно безпардонни. Това не оправдава убийството им, но трябва и да ни напомни, че всичко си има граници. Не мога да съм "Шарли" за хора, които са нарисували не само Мохамед, но и Бог Отец, Бог Син и Светия Дух в тройка.
в) Je Suis БДЖ
Започнала няколко дни след атентата кампания на младежите от БСП, в която доказван и преди афинитет към лош хумор предизвиква странно сравнение между трагедията в Париж с проблеми с влаковете на БДЖ между Перник и София. За нея тук не става дума - има защо.
Разговорът за "Шарли Ебдо" всъщност е поредната глава от конфликт, който се разразява в полето на мисълта на ХIХ век, бележи яростно ХХ и продължава и до днес. По-различни причини и вдъхновени от противоположни идеи, две са първите и най-авторитетните фигури, които радикално отхвърлят Бог: Ницше и Маркс. Единият, за да провъзгласи възцаряването на свръхчовека, а другият, за да пророкува триумфа на свръхобществото на обединения пролетариат. Оказва се, и двата проекта са еднакво утопични. Но идеите им бележат мисленето на цялата европейска цивилизация след тях. Оскърбление към вярата - независимо дали става дума за християнство, ислям или будизъм, има много преди "Шарли Ебдо", ще има и след тях. Достатъчно е да погледнем и към българската история. Към особената непочтителност на Ботев в "Моята молитва" - "Не ти, комуто се кланят/калугери и попове/и комуто свещи палят/православните скотове. Или пък захвърлянето на расото и подстригването на косите на Левски, слагащ края му на дякон и началото му на въстаник. Или пък прословутото "Долу Бог!" на Гео Милев в "Септември" и картината, в която с въжета и лостове разяреният народ смъква рая на земята.
Със сигурност подобна дързост винаги носи и сериозен риск. Заради особеното пригаждане на християнството към собствената му философия и нападките към руската църква във "Възкресение" Толстой е отлъчен заради безбожие и е погребан в неосветена земя.
Великият Никос Казандзакис също е отлъчен заради собствения прочит на Новия завет, който прави в "Последното изкушение". А дори световната слава, престиж и влияние на Джон Ленън не успяха да тушират дълбокото възмущение, което предизвика с изказването, че "Бийтълс са по-популярни от Исус Христос". Което пък не пречеше милиони хора да пеят вдъхновено Imagine, в която едно от мечтаните неща в красивото бъдеще е да няма религии.
Независимо дали сме Шарли или не, вярващи или не, няма как обаче да си затворим очите за един постоянно шестващ из столетията тъмен образ: на разбунтувания срещу най-висшата власт човек, изправен лице в лице срещу Бог, стиснал юмрук или изкривил присмехулна усмивка.
Затова и арт провокациите, които целят да подиграят и уязвят нечий божествен образ - християнски, ислямски и какъвто и да било - далеч не се ограничават с "Шарли ебдо". И в повечето от тях никога не става дума за елементарно богохулство. Границата между ефектен жест и добра идея от едната страна до обида и безвкусица от другата е много тънка - и ако "Шарли ебдо" не я владеят (сексуалния акт между Светата троица е показателен за такъв слаб усет), не означава, че други артисти не знаят как се прави. Тук ще стане дума именно за най-добрите.
Консуматорският Исус
На една от най-големите шопинг улици в Лондон, изпъстрена с куп скъпарски бутици, през 2005-а изгрява тази рисунка с графити - Исус, разпънат отново, но този път под тежестта на две големи чанти за пазаруване. Почеркът не може да се сбърка - принадлежи на мистичния майстор на графитите и провокацията Банкси, който твори от години в пълна анонимност и все още съществуват само подозрения за самоличността му. Графитът с разпънатия Исус става тотален хит, а в някои училища дори карат учениците да пишат есета върху картината. Идва да напомни нещо, което забравяме, когато твърдим, че християнството и исляма са в сблъсък: а именно, че в голямата си част Европа е християнска по инерция, докато ислямът е начин на живот. Единствена религия, твърди графитът на Банкси, която Западът изповядва е страстното отдаване към консуматорството, което отдавна е изтикало всички морални и религиозни ценности в ъгъла. Рисунката изгря на стената точно по коледните празници, за да иронизира шопинг истериите, заменили масово скромното почитане на Рождество Христово.
"Саут парк" на амбразурата
Немалко западни медии, отразяващи трагедията с "Шарли Ебдо", отбелязаха, че американската анимация за възрастни "Саут парк", която вече близо 20 години трупа милиони фенове, е доста по-скандална от френските карикатури. Повечето от тях изглеждат направо безобидни в сравнение с екстремният хумор на анимацията. В епизодите често се появява смела дружина от религиозни фигури - Исус, Буда, Мохамед, Мойсей, които обикновено се опитват да спрат някакви надвиснала опасност. "Саут парк" впрочем имат и епизод, провокиран от предишни заплахи към "Шарли ебдо". Когато французите бяха обвинени, че изобразяват Мохамед в разрез с канона на Корана, който забранява неговите изображения, американците, които правеха същото, моментално иронизираха ислямската забрана. Пророкът вече се появяваше в епизодите им в плюшен костюм на огромна усмихната мечка, за да не се изобразява пряко. "Когато казахме на "Комеди Сентрал", че ще правим епизод с Мохамед, те казаха, че не са съгласни да го пуснат. После обаче ги убедихме", разказва Трей Паркър, главният идеолог на анимацията. Но ислямският пророк е най-пожаленият от към хумор религиозен образ. В епизодите Буда смърка кокаин от сто долара банкнота, за да изпадне в нирвана, а Исус убива папата с гигантски шурикен. Католическата църква пък винаги го отнася заради скандалите със кардиналите педофили, а тежка артилерия от бъзици сипе огън по мормоните. Всичко това обаче далеч не е самоцелно - обикновено на прицел не са изобщо боговете, а хората. При появяването на Исус повторно на Земята например, той е посрещнат от гора от хиляди вдигнати смартфони, купища телевизионни камери, микрофони, напористи журналистки и е залят от сериозна вълна на модерна неадекватност...
Създателите на може би най-гледаната анимация за възрастни в света отдавна не се притесняват да рискуват - получавали са заплахи, съдебни искове и нападки, от общо взето всяка възможна институция.
В "Солунските съзаклятници"
В пиесата на Георги Данаилов "Солунските съзаклятници", която в момента се играе на сцената на Народния театър, е един от най-великите монолози срещу Бог - произнесен с огорчение, обида, но и истинско просветление за самотата и захвърлеността на човека в света. Той принадлежи на единия от атентаторите - Мечев (Валери Йорданов в постановката) Ето го:
"Ами баш за това, баш защото знам! Не разбираш ли? Коста, абе лошо нещо е човекът. Сбъркал го е господ, ама нейсе! Правил си е кефа, когато ние създавал, пък после рекъл: майната му, нищо не излезе. Избърсал си ръцете й ни захвърлил. Пък и заповеди изредил, до десет и ги наброил: туй ще вършиш, онуй нема да вършиш. Хем посран, хем голям. Хем си оставил ръцете, хем ме натирил, хем пък ще ми нарежда как да живея. Така ли! Да ме прощаваш, господи, но щом ти искаш да живея, аз пък ще умирам, щом ти искаш да кротувам, аз пък ще се бунтувам. Не му стигнахме ние хората, че излъга и сина си. И той дошел да се харчи за людете. За какво ще се харчиш бе, момче, за какво ще се пънеш и разпъваш? Ти с баща си требваше да се разбереш по-напред, а не нас да се юркаш да спасяваш! Ама и той., Христос, фокуси взел да прави. Умирам, вика, за вас, хора, но след туй ще възкръсна. Че както знаеш, че ще си възкръснеш, какво е туй умиране, бе? Страдал бил за нас. Страдал една седмица, че нема и седмица - от среда до петък. Одраскали му главата с тръни, ударили му два шамара, даже кръста не си е носил сам, ами се намерили будали да му помагат. В петък лега в гроба, в събота вечер става и си отива в къщи. А онзи, баща му, гледа отгоре и праща гръмотевици, за да шашардиса гламавите евреи. И две хиляди години ние, низшите духом, цъкаме се уста и се кръстим. За какво да ни пита човек? За какво, като на тази земя всеки прост човечец е страдал хиляди пъти повече от Исуса и нема за него възкресение, нема Великден. Две хиляди години ние се кланяме на неговите сълзи, а бършем очите на децата с мръсни длани. Който иска, нека търпи и верва, аз повеке не мога. Ще ида и ще го заплюя!"
Стената на Уотърс
Когато Роджър Уотърс създаде турнето "Стената", 89-а отдавна беше преминала, а разделеният по средата Берлин вече е цялостен град. Въпреки всичко екс фронтменът на "Пинк Флойд" добре разпознава нещата, които продължават да ни разделят. Затова от търбусите на визуалните самолети, които пикират по време на мега шоуто, вместо бомби се изсипват религиозни символи - полумесеци, давидови звезди, кръстове. "Какво иска Бог? Кръстоносни походи и Джихад", пее Уотърс в един от соловите си албуми.
Ахмед, мъртвия терорист
Ако човек си потърси някакъв хумор над нивото на страхотно смешните и супер оригинални български предавания, то би трябвало да достигне до името на Джеф Дънам: уникален комик вентрилог, който изпада в страховита шизофрения между себе си и куклите, и хвърля цели зали с по хиляди души в неистов смях със спектаклите си. Един от най-популярните му образи е кукла на име "Ахмед, мъртвия терорист" - скелет на забавно камикадзе, което обаче заради непохватност си е отишло от света без да свърши очакваната от него работа. Вместо "Jingle Bells" терористът си има песничка "Jingle Bombs" и постоянно заплашва публиката със саморазправа. Дънам умело се измъква от нещо очаквано - обвиненията, че се подиграва с исляма. "Аз не съм ислямист. Погледнете задника ми - пише Made in China!", казва куклата. Въпреки това вентрилогът си имаше проблеми с доста заплахи, които получи заради образа.
Лейди Гага наследи Мадона
Помним добре лекотата, с която Мадона успяваше да скандализира религията. През 1989 година клипът към песента "Като молитва" предизвиква ураган от критики. В клипа пробиващата тогава певица се появява като изкусителка на монах, дамгосана с раните като тези на Исус Христос. "Пепси кола" анулира договора си с нея, Ватикана я заклеймява, религиозни организации я анатемосват, а цели вярващи общности в Щатите са скандализирани. Както често става в света на шоубизнеса, провокацията обаче я прави много по-популярна и харесвана. 20 години по-късно Лейди Гага пробва същата тактика - в "Джудас" се преоблече като Мария Магдалена, докато актьорът Норман Рийдъс играеш Юда. Реакцията беше същата - отново скандал, и отново дивиденти; този път обаче с едно обвинение в повече - че копира Мадона.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
