- Опитват се да убият фюрера с писмо, ликьор, пистолет и динамит
- 5 000 души плащат с главите си неуспешната бомба във Вълчето леговище
На 20 юли 1944 г. се състои най-известното, но несполучливо покушение срещу водача на Третия райх Адолф Хитлер. Но списъкът с неуспешните опити да бъде премахнат ръководителят на нацистка Германия започва далеч преди началото на Втората световна война.През 1932 г. група заговорници му поднасят отровна салата. Но, както ехидно съобщава комунистическата германска преса от това време: "Адолф изяде салатата, а после дълго страда в тоалетната". Същата година баварският политик Людвиг Аснер, намиращ се във Франция изпраща на фюрера пропито с отрова писмо. Отваряйки плика чрез кожата на ръцете, отровата е щяла да проникне в кръвта на бъдещият канцлер. Но
прекалената бъбривост на Аснер привлича вниманието
на сътрудниците на СС, които прихващат писмото. През 1935 г. след "Нощта на дългите ножове", ветеранът от Първата световна война Йозеф Ремер прави опит да "убие кучето", но е заловен от Гестапо. На следващата година немският евреин Хелмут Хирш се опитва да взриви Хитлер, но е хванат с бомбата преди да осъществи плана си. Психически нестабилният Йозеф Томас е задържан през 1937 г. от берлинската полиция с два пистолета "Парабелум" недалеч от райхсканцеларията и признава, че е дебнел Хитлер и Гьоринг, за да ги застреля. След няколко месеца висок мъж в униформа на СС стреля в автомобила на фюрера, докато пътува към Берлинския дворец на спорта. Извършителят не е открит. През 1938г. швейцарецът Морис Баво пристигнал в Германия с намерението да убие Хитлер и така да предотврати бъдеща война. Представяйки се за журналист, швейцарецът се снабдил с билет за трибуната покрай която Хитлер традиционно провеждал шествие по повод на годишнина от "Бирения пуч", но точно на това шествие фюрерът завил с последователите си в друга посока. След неуспеха сам си изработил писмо с препоръки и се опитал да вземе лично интервю от Хитлер, но германската пресслужба не реагирала навреме, Морис Баво свършил парите и се запътил към Париж. Именно във влака Гестапо го арестува, намирайки пистолета му. Осмият опит за убийството на Хитлер е
планът да се взриви "парадът на победата"
във Варшава на 5 октомври 1935 г., на който фюрерът е трябвало да присъства. Планът е замислен от полския генерал Михал Токаржевски-Карашевич, чиито подчинени от полската съпротива успяват да съберат над 500 килограма динамит. Но, парадът променя маршрута си и нелегалните сапьори не успяват да взивят "палача на Полша". Следващият опит за покушение над живота на фюрера е извършен от дърводелеца Йохан Елзер през 1939 г. Работейки във военен завод, Йохан успял да изнесе 105 шашки динамит и 125 детонатора. Всяка вечер посещавал бирарията "Бюргербройкеллер", където, след като изпивал халба бира, се шмугвал тихомълком в задната стаичка. С чук и длето дълбаел основата на една колона. Пред нея обикновено поставяли трибуната, на която Хитлер ежегодно държал реч пред ветераните на националсоциалистическата партия. Дърводелецът в домашни условия сам сглобил адската машина с два часовникови механизма и в нощта срещу 8 ноември 1939г. я сложил в колоната. Обикновено фюрерът говорил около два часа, но този път съкратил речта си до час и
напуснал бирарията 7 минути преди взрива
Убитите били 8, а ранените 63. Следващият несполучлив опит се състоял през 1943 г., когато офицерът от Вермахта Фабиан фон Шлабендорф дал на излитащия заедно със Хитлер от Смоленск подполковник Хайнц Бранд бутилка ликьор. Ликьорът бил предназначен за генерал Щиф под предлог, че е изплащане на загубен бас. Вместо ликьор обаче в бутилката имало взрив, но детонаторът не се взривил защото замръзнал от ниските температури в самолета. Узнавайки за провала, фон Шлабендорф спешно отлетял в Берлин и хладнокръвно се обърнал към Бранд като му заявил че е объркал бутилките и му е дал не предназначения за Щиф ликьор. Същият този Хайнц Бранд влиза в ролята "феята-спасителка" в следващият опит за покушение над Хитлер.С наименованието операция "Валкирия" в третия райх са обозначавали плана за отбрана на държавните, административни, военни и други жизненоважни обекти в Германия в случай на въстание или други неблагоприятни ситуации. Този план е трябвало да се изпълнява от т.нар. Резервна армия, която е била разположена във вътрешността на Германия, а най-боеспособните й части - около и в столицата Берлин. Командващ тази армия бил генерал Фридрих Олбрихт - един от активните заговорници. След 1943 г., вследствие германските загуби на Източния фронт и Африка, както и на растящите проблеми със снабдяването в Германия, започнали антихитлеристки брожения. Най-силни били в средите на офицерството, особено старите пруски офицери наричани "юнкери". Интересен е фактът, че първоначално много от тях приемали идеите на националсоциализма и дали своя дан за формирането и укрепването на третия райх и неговата военна машина.
Главният извършител на атентата полковник фон Щауфенберг пише
през 1939 г. от окупираната Полша до съпругата си: "Местното население е невероятна сбирщина. Пълно е с евреи и непълноценни хора. Те се чувстват най-добре, когато ги управляваш с камшик. Тези хиляди затворници ще са полезни за селското стопанство на Германия. Те са трудолюбиви, послушни и непретенциозни." Сред другите участници в заговора са Ялмар Шахт - банкер и архитект на германското икономическо чудо в предвоенните години, дипломатът Улрих фон Хасел, финансистът Йоханес Попиц, бившият бургмистър на Лайпциг Карл Херделер и други. Но, в основата стоели военните - фелдмаршалите фон Вицлебен и фон Браухич, генералите Хепнер, Бек, Халдер, фон Тресков и още много по-низши чинове. Сред военните имало и много, които не се присъединили към заговора, но мълчаливо го поддържали - "пустинната лисица" фелдмаршал Ромел и бившият командващ групата армии "Център" фелдмаршал фон Бок, както и вездесъщият шеф на Абвера Вилхелм Канарис. Голяма част от заговорниците си оставали отявлени националисти, милитаристи или привърженици на монархията. Наивно е да се смята, че при успех те биха променили коренно германската политика. Според историци най-много биха започнали сепаративни преговори със съюзниците в ущърб на Съветския съюз.За главен изпълнител бил определен полковник фон Щауфенберг, тъй като той имал най-чест достъп до фюрера. Загубил дясната си ръка, пръсти от лявата и лявото си око в Африканската кампания, полковникът не будел никакви подозрения, още повече че вече заемал длъжността началник щаб на Резервната армия. В това си качество имал достъп до секретния команден пункт "Волфшанце"(Вълче леговище), разположен недалеко от град Растенбург в Източна Прусия. Планът на заговорниците се концентрирал върху трите основни проблема: убийството на Хитлер, отстраняване на нерешителния и подозрителен командващ Резервната армия Фридрих Фром и последният - елиминиране на фанатично преданите към фюрера войски на СС, разквартирувани в Берлин.На 20 юли около 7 часа Щауфенберг пристигнал във Вълчето леговище и позовавайки се на влошеният си слух след раняването, помолил за място по-близо до фюрера.
В чантата си носел бомба с химически взривател
чиято капсула пълна с киселина при счупване, детонирала адската машина със забавяне от 10 минути. Полковникът оставил чантата си на земята подпряна на страничната подпора, носеща тежката дъбова маса. Позовавайки се на неотложен телефонен разговор, Щауфенберг бързо напуснал командния пункт. В 12,42 ч. избухнал страшен взрив. Отдалечавайки се с автомобил, полковникът наблюдавал пушека, който се издигнал над Вълчето леговище и бил убеден в успеха си. Само че, той не знаел че гореспоменатият полковник Бранд заел мястото му около масата и без да иска подритнал чантата му и я съборил. Но, когато я изправил, я поставил от другата страна на страничната подпора, която вече се явявала като щит, пазещ Хитлер срещу бъдещия взрив. Четирима офицери загинали, а много били ранени. Но, самият фюрер отново се отървал, този път само с няколко драскотини. Убедени в начинанието си, заговорниците веднага арестували командващия Резервната армия генерал Фром, а частите по заповед на Олбрихт започнали да заемат ключови позиции в столицата. Самият Фром не бил арестуван, тъй като обещавал съдействие в случай на смърт на фюрера. Но, била допусната основна грешка - не били блокирани комуникациите, както и
каналите за връзка с Вълчето леговище
откъдето фелдмаршал Кайтел уведомил верните на режима СС и войски, че Хитлер е жив. Ключова роля за провала на заговора изиграл командирът на СС батальон майор Ото-Ернст Ремер, който в 19 часа се свързал с Хитлер от кабинета на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Фюрерът му наредил веднага да потуши метежа и по телефона го повишил в звание полковник. За кратко време Ремер съсредоточил верни СС подразделения и овладял Берлин. Фром се отметнал от заговорниците и ги арестувал и към 23,30 ч. всичко вече било приключило. Единствено командващият германските войски във Франция генерал Карл фон Щюлпнагел, който бил част от заговора, арестувал над 1200 верни на Хитлер офицери от СС и Гестапо. В ранните часове на 21 юли в двора на щаба на Резервната армия били разстреляни Щауфенберг, Олбрихт, Бек и още неколцина офицери. В крайна сметка до края на войната над 5 000 души, съпричастни със заговора били
гилотинирани, пребити до смърт или обесени на струни за роял
окачени на месарски куки. Самият Хитлер искал "изменниците да се убиват като животни". Съдебните процеси и екзекуциите били запечатани на филмова лента и месеци наред прожектирани в кината и на фронта с назидателна цел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
