- Кодиран ръкопис, изоставен кораб и странни следи вълнуват въображението
Има събития, които оставят дълбок отпечатък върху обществото. Повечето от тях имат обяснение, дори и понякога да се стига трудно до него. Но в редки случаи отговорите не могат да бъдат намерени в продължение на векове. За четири мистерии от миналото, които не са намерили своя отговор, разказва блогърът Олег Питърсън.
1. Танцовата чума
Годината е 1518 г., мястото - Страсбург. Седмица преди празника на Мария Магдалена една от достолепните жителки на града - фрау Трофеа, излязла от дома си и внезапно започнала да танцува по средата на улицата. Минават часове, Трофеа не спира, пада от изтощение и заспива, но и насън мускулите й продължават да се свиват конвулсивно. Този транс продължава без храна и сън в продължение на цели шест дни.
Откарали я в църквата, за да й помогнат свещениците. но вече било късно - госпожа Трофеа починала.
Още по-изненадващо е, че нейното поведение се оказва заразителни. Други жители на града също започват да танцуват. В рамките на седмица се присъединяват още 34 души, а за месец в спонтанното хоро се включват над 400 души, които не могат да спрат по никакъв начин. Докарват се до пълно изтощение, краката им подгизват в кръв, губят съзнание и дори умират от инфаркт.
Какво се случва с почтените и прилежни граждани на Страсбург?
Нито лекарите, нито църквата могат да намерят обяснение за този феномен. Има версии, че хората са обхванати от някаква масова истерия, други допускат отравяне с психотропни гъби. Но истинската причина никога не е открита. Зловещият "танцов флашмоб" е наречен "танцовата чума".
Смята се, че подобни събития са се случвали през цялото Средновековие, включително през XI в. в Кьолбигк, Саксония, където са вярвали, че причина за танцовата истерия е демонично обладаване или божествен съд.
Това психогенно заболяване може да е довело до хорея - състояние, което включва случайни и сложни непреднамерени движения, преминаващи от една част на тялото в друга. Разнообразни хореи (танц на Свети Вит, танц на Свети Йоан) са били обозначавани през Средновековието в Централна Европа, особено по време на чумата.
2. Шифърът на Войнич
В продължение на много години една книга не дава покой на криптографите - ръкописът на Войнич. Наречена е така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Странното е, че никой не може да го дешифрира, макар че са си блъскали главите най-големите специалисти в разгадаването на кодове.
Не е известно от кого, кога и най-важното - на какъв език е написан текстът.
Анализът на пергамента показва, че той е изработен в периода 1404-1432 г. В ръкописа липсва пунктуация. Почеркът е равен и гладък, създавайки впечатление, че азбуката е била привична за пишещия и той е разбирал какво пише.
Но защо е толкова важно разчитането на този текст?
Възможно е той да съдържа знание, което напълно да промени живота, допускат изследователите. Една от хипотезите е, че негов автор е алхимикът Никола Фламел (1330 - 1418), а съдържанието описва алгоритъм за производството на философски камък - еликсир на безсмъртието.
Ръкописът се състои от 240 страници, разпределени в 6 раздела, ако се съди по илюстрациите. По-точно дрехите и вида на нарисуваните жени, а също така и вида на някои от диаграмите. Всички тези детайли са характерни за Европа.
Предполага се, че в книгата се разказва за билки, фармацевтични продукти, астрология, анатомия и космос. Илюстрациите изобразяват растения, голи жени, зодиакални съзвездия, аптекарски инструменти.
Единствената разпознаваема рисунка в текста е стена с бойници и кула зад нея. Към 1420 година подобни бойници са съществували само в Северна Италия. Това дава основание да се заключи, че книгата е писана там.
Има много личности, за които се подозира, че биха могли да бъдат автори на ръкописа на Войнич. Сред тях са Роджър Бейкън - знаменит и многостранно надарен францискански монах (1214 - 1294), Джон Дий, математик и астролог в двора на Кралица Елизабет I, известен и с голямата си библиотека с ръкописи на Бейкън,
Едуард Кели - самоук алхимик, твърдящ, че може да превърне мед в злато с помощта на таен прах, намерен в епископски гроб в Уелс, както и да вика ангели с помощта на магически кристал.
Много изследователи подозират, че самият Войнич може да е изфабрикувал ръкописа. Като търговец на стари книги той е притежавал необходимите знания и умения, а "загубена книга" на Роджър Бейкън би могла да има висока стойност.
През 2015 г. се появи сензационна версия, че "най-загадъчния средновековен ръкопис" е писан на един от езиците на ацтеките.
До този извод са стигнали американският ботаник Артър Такър от университета на Делауеър и IT специалистът Рексфорд Толберт. Изследването им е публикувано в сп. HerbalGram. Учените успели да определят 37 от 303 представени в ръкописа растения, шест животни и един минерал (болеит). По думите им произходът на тези обекти от такива далечни места като Тексас, Калифорния и Никарагуа сочи, че ръкописът съдържа описание на "ботаническа градина в Централно Мексико".
Много източници отбелязват, че Ръкописът на Войнич е една от главните загадки на съвременната лингвистика, сравнима по сложност с тайните на табличките ронго-ронго от Великденския остров и шифъра Codex Seraphinianus - илюстрирана енциклопедия на фантастичен свят, създадена от италианския дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години. Има и мнение и че текстът изобщо няма смисъл. Специалистът по кодиране Марчелло Монтемуро обаче посочва, че ръкописът съдържа информационна структура, която е присъща за естествените езици, тоест не е нито безсмислица, нито продукт на кодиране.
Сега книгата се съхранява в Библиотеката в Йейлския университет.
3. Дяволските отпечатъци
Жители на едно от селищата в Южен Девън твърдят, че през зимата на 1855 г. са били посетени от самия Дявол. Това заключение е направено заради следите, появили се в снега след нощен снеговалеж. Дирята от отпечатъци, подобна на следа от раздвоени копита, се простира на десетки мили. Прекосява полета, реки, дворове, купи сено и дори покривите на къщите, а после внезапно свършва, сякаш този, който я е оставил, изведнъж е изчезнал. Очевидци предполагат, че тук се е разхождал Дяволът.
По-реалистична е теорията, че следите са оставени от горски мишки, които заради големите студове решили да се преместят по-близо до домовете на хората. Обвинено е и кенгуру, избягало от частна менажерия. Има версии за мистериозния еднокрак Jumping Jack - герой от английския градски фолклор. Но те изглеждат дори по-малко правдоподобни от предположението за Дявола, решил да се разходи в мразовита нощ.
4. Призрачният кораб
4 декември 1872 г. На няколкостотин мили от Гибралтар е открит ветроходът "Мери Селесте", изоставен от екипажа. Бригантината тръгва на 5 ноември 1972 г. от Ню Йорк за Генуа. На борда има екипаж от 7 души, капитанът пътува със съпругата си и двегодишната им дъщеря. Когато корабът е открит от екипажа на друг товарен съд, на борда не е имало нито членове на екипажа, нито пътници. Но товарът, който превозва бригантината, е запазен, а самият кораб е без повреди, което изключва версиите за буря, сблъсък или нападение от пирати.
Появяват се всякакви теории - за влиянието на Бермудския триъгълник, за отвличане на екипажа от извънземни или русалки. Те обаче звучат не твърде правдоподобно. Очевидно екипажът и пътниците са напуснали кораба сами, а по каква причина и какво се е случило с тях, остава загадка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
