Само братята от Хилендар имат подобна библиотека в университет на САЩ
През 1980 г. Умберто Еко омагьоса света с разказа си за началото и края на една манастирска библиотека. Всеки, докосвал "Името на розата", остава завинаги в плен на лабиринта от древни и забранени ръкописи, чието преброждане е във властта единствено на библиотекаря. А докосването до истински манастирски архив е магия, отредена на малцина. Сред тях са и четирима български учени от Софийския университет, които в последните няколко години опитаха да "преведат" древността на езика на компютърната ера. Иначе казано, да дигитализират огромния и неописан архив на Зографския манастир, като за първи път дадат възможност за достъп на изследователи до него, без за целта да е нужно пътуване до Атон. И по-важното - за първи път до магията на тези ръкописи могат да се докоснат жени, за които пребиваването на полуострова иначе е табу. Те обаче могат да го направят в сградата на Софийския университет, където от октомври нататък на два компютъра ще могат да бъдат четени 286 стари ръкописа. Договорът за това бе подписан от ректора на СУ проф. Иван Илчев и игумена на Зографската света обител архимандрит Амвросий.
В прословутия "гълъбарник" на Алма матер - библиотеката на Факултета по славянски филологии, вече може да четем Пасий, кажи-речи, в оригинал. "История славянобългарска" е един от първите над 200 ръкописа, които учените заснемат и качват на компютъра.
Докато описвахме ръкописите, се натъкнахме на много непознати текстове, както богослужебни, така и летописи, разказва доц. Андрей Бояджиев от Факултета по славянски филологии. Повечето от историческите бележки са правени от братя на манастира най-вече през деветнадесети век, но най-старите текстове в Зограф датират от Х век. Никой не знае колко точно са те - всеки предишен библиотекар разполагал със свой собствен каталог, който се различавал от останалите. Едва сега манастирът започва да описва целия си неизброим архив, а идеята за дигитализацията дошла след едно посещение на монасите при събратята им от Хилендар. Той е първият манастир, който има собствена стая в университет. В Кълъмбъс, Охайо, ръкописите на обителта могат да бъдат четени в дигитален формат в специално помещение. Монасите от Зограф са вторите, които се решават да споделят богатството на архива си със света и избират за свой "партньор" Алма матер. Софийският университет от своя страна вече имал опит, защото е дигитализирал ръкописи на Рилския манастир. "Това е един от начините наука и религия да се срещнат и да общуват", смята отец Козма, докторант от БАН и енорийски свещеник, който е участвал в дигитализацията на Зографския архив.
Самото монашеско братство в Зограф няма интернет освен на едно-единствено място, където той се използва
основно за четене на електронна поща
Има компютри, но те се използват по-скоро като текстообработващи машини - за счетоводството или складовете. "Монасите искат уединение, естествено е да не желаят да бъдат част от светския живот, но самият манастир се модернизира - грижи се за своите архиви, иконите, църковна утвар", казва доц. Бояджиев. "Съвременните грижи искат съвременна техника. Монасите не са против нея, но конкретно интернет отваря врата към целия свят, а тяхното отречение от света няма нужда от такава врата", допълва пък отец Козма. Някои от братята са високообразовани хора, с две висши образования, но не обичат да говорят за миналото си, преди да изберат пътя към Бога. Вярват обаче, че е важно архивът им да бъде достъпен за широк кръг изследователи - не само теолози, но и специалисти по езика и културата на този период. Ръкописите в него се дигитализират по сбирки - първо славянската, след това гръцката. Има влашка, която е доста по-малка, и голям османски архив. Постепенно рафтовете на библиотеката в "зографското" кътче на Алма матер ще бъдат запълнени и с изследванията върху тези ръкописи. Ще бъде направен подробен каталог, като учените се надяват да съберат и опишат и ръкописите, които са изнасяни от манастира по едно или друго време. Особено от XIX век насам, когато колекционирането на стари текстове излиза на мода. През този период мнозина ценители посещават Света гора и изнасят цели ръкописи или части от тях. За някои от тях се знае къде са -
много са заминали към Русия
и могат да бъдат намерени примерно в Москва или Петербург. "Много трудно може да се определи каква е цената им. За хора като нас те са безценни, но от време на време излизат такива сборници и ръкописи по големите аукциони и може да се прецени каква би била стойността им. Цената на славянските е като на гръцки и латински ръкописи", казва доц. Андрей Бояджиев. И разказва история за изчезнал през Втората световна война ръкопис, който бил един от най-интересните старобългарски текстове - известният Супрасълски сборник. "Десетина години по-късно колекционер изненадващо намира наш колега и му показва този ръкопис, за да разбере доколко е ценен. Колегата, който много добре познава текста и знае за какво става дума, тутакси се свързва с полското посолство в Америка. И бедна следвоенна Полша го изкупува обратно за 1 млн. долара. Въпреки че е православен, а не католически текст", разказва ученият.
На много от намерените ръкописи има и прeписки, оставени от монасите, които са ги преписвали. Най-често те посочват кога и по чия поръчка е преписан текстът. Но има и дописвания, за каквито разказва още Еко "Ръцете ме болят, жаден съм", които свидетелстват за огромния труд, полаган от монасите да съхранят и разпространят ценни текстове по времето, в което още не е било възможно да ги снимаш и
намираш с кликване на мишката
За разлика от разказаното в романа на Еко обаче в православието няма списъци на забранени книги. Имаме душеполезни и недушеполезни четива, казва отец Козма. В този смисъл не можем да кажем, че архивът на Зограф е бил скрит и напълно непознат, допълва той.
В библиотеката са намерени и писани от Паисий бележки, но те са свързани предимно с битовата дейност на манастира - записки за дърводобива например. Намерена е и богослужебна поезия, написана от св. Климент Охридски и св. Наум Охридски, преводи от Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак. Все още обаче предстои архивът да бъде описван и проучван от десетки хора, жадни да проникнат в магията на времето и на книгите, умеещи да говорят за други книги. И да споделят техния разказ с всеки, който вярва, че с помощта на миналото можем да разгадаем собственото си време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
