- Гигантът със сиви очи избрал за своя база блато, обвито в легенди за самодиви и чудовища
- От 100 метра улучвал фиданка, от 30 - листо, но загинал по български: при предателство
Самоковския край пази много легенди - за славни времена и за велики българи. Една от тях е за сърцатия Чакър Войвода, когото дори турците уважавали.
Христо Проданов, както е истинското му име, е роден през 1815 г. в самоковското село Продановци. Баща му Продан бил убит от турците и малкият Христо бил отгледан от вуйчо си Никола, който от невръстна възраст го пратил да учи занаят в ковачницата на Рилския манастир. Не след дълго обаче Христо избягал заради лошото отношение на майстора-калугер и започнал работа в една от многото железарски работилници в Самоков. Станал чирак в тюфекчийницата (оръжейна работилница) на Мито Шатарента, където се научил да майстори различни хладни и огнестрелни оръжия, но и да борави изкусно с тях. Преданията разказват, че от 200 метра улучвал ствола на дърво, от 100 метра - фиданка, а от 30 - листо. По това време вече станал известен с прозвището си Чакъра (сив) заради едрия си ръст и сиви големи очи. Оттогава е историята заради която и българи и турци говорели с възхита за него, когато с голи ръце Чакъра
спасил съседа си Богдан от мечка-стръвница
която го нападнала. На въпросите им страшно ли е било, той отговарял с насмешка: "Преди всичко трябва да си обуете двойни гащи". След улично сбиване с местни турци, които отнесли пердаха и му проводили бабаити да го убият в работилницата, Христо така се развъртял с наковалнята, че нападателите побягнали през глава. Отрано опознал турския нрав, Чакъра събирал около себе си по-окумуш момчета и започнал да ги обучава как да боравят първо с ятаган, а после и с пушките.
През един празничен ден на край града се били събрали млади моми да се забавляват сред природата. За зла участ по това време покрай тях се връщал от лов сина на местния турски първенец Ясим бег - Осман. Хвърлил око на едно момиче и се опитал да го отвлече, но девойките се разпищели и от близката махала изскочили българчета на помощ. Турците почти надвили българчетата, когато изневиделица се появил Чакъра, измъкнал от плетищата един кол и като се развилнял разгонил всички турци.
Ясим бег изпратил заптиета да заловят Христо, но той вече бил хванал гората.
Открай време Самоковският край е известен със своите видни мадани - така се наричали старите работилници за преработка и добив на желязо. И макар ангарията вече да била премахната с Гюлханския хатишериф от 1844 г., местните бейове карали българското население да им работи безплатно. Всеки местен велможа имал около себе си група от верни главорези, които сплашвали и малтретирали раята. През 1848 г. в Самоков се върнали от Цариград Станоя Михов и Петко Балабанов със султански ферман, който повторно забранявал ангарията в този край. Но, местният каймакамин бил подкупен от бейовете и не направил нищо да спре тази практика. Тогава Чакър войвода
започнал да саботира дейността на маданите
За да се движат тежките мадански чукове, се ползвала водна тяга. Тя била довеждана от планинските рекички по дървени улеи с дължина понякога от няколко километра. Хората на войводата разваляли тези водни канали, и докато отново се възстановят и водата потече по тях, нагорещеното желязо във видните изстивало и работата трябвало да започва отначало. По този начин добивът на желязо намалявал и това причинило загуби за местните големци. Затова те изпращали потеря след потеря да гони четата на Чакъра - но без резултат. През 1849 г. турците проводили шайка, начело с прочутия Хаджи Дамба - местен бабаит и главорез. В разразилата се битка при Клисурското ханче Хаджи Дамба бил тежко ранен, но преди да падне той стрелял в Чакъра. Куршумът му обаче се разбил в силяхлъка на войводата и това дало повод на турците да говорят че Чакъра куршум го не лови. И тук войводата проявил своето благородство - наредил на клисурския мухтар (кмет) да натовари ранените турци на каруци и да ги проводи в Самоков да се лекуват. А, на самия Хаджи Дамба
върнал ятагана и му дал своя мехлем за рани
Отчаяни от несполуките, местните бейове престанали да тормозят българското население и даже склонили да плащат откуп на войводата, за да не ги закача. Според легендата хайдутите живеели със семействата си по селата, като се занимавали с дюлгерство и полска работа и се събирали само когато войводата ги викал да решат възникнал проблем. Местният каймакамин най-накрая склонил да не се занимава с Чакъра и хората му, за да не си навлича на главата излишни неприятности.
За своя основна база Чакъра избрал Карагьол - блато обрасло с камъш, където не смеел да стъпи човешки крак. Местните разказвали за самодиви и страшни чудовища, които го обитавали. По това време войводата сключил сделка с игумена на Рилския манастир. Монасите облекли и обули хайдутите, а те от своя страна поели грижата да осигурят спокойствието на обителта. През 1854 г. албанският разбойник Ибрям Лека си наумил да ограби манастира и го нападнал с 350 разбойници. За зла негова участ наблизо се намирал Чакър войвода, който залостил манастирските порти и с момчетата си започнал да обстрелва от стените нападателите. След това повел 15 души по околна пътека, появили се в гръб на нападателите и ги повалили с ятаганите си. Почти никой не оцелял, включително и Ибрям Лека.
По време на своите подвизи четата на войводата прилага
нови начини на водене на ръкопашна схватка
След като дълго време Чакъра наблюдавал как турците използват ятагана само за сечене, той си наумил да пригоди умението в своя полза. Когато нападателят вдигнел оръжието, за да посече противника си, разкривал гърдите си и те оставали незащитени. Затова войводата започнал да тренира момчетата си да използват ятагана за мушкане именно в тези моменти. Този нов начин на водене на ръкопашна схватка изненадвал турците и те падали покосени от остриетата на хайдутите.
На следващата година самоковският герой загива по български - чрез предателство. Йона - жената на четника Иван била недоволна че мъжът й често отсъствал от дома си. С нея се сприятелила една от ханъмите на каймакамина и предложила да убият Чакъра, за да си седи Иван само вкъщи, а пък и 500 гроша щяла да получи. И така при едно слизане в Самоков, Иван поканил Чакъра да му погостува. Когато войводата влязъл в дома, Йона дала заредена със сребърен куршум пушка на пияния си съпруг и му наредила да стреля. Иван прострелял воеводата, но като изтрезнял и разбрал какво е направил
прострелял първо жена си, а после и себе си
Научавайки за смъртта на противника си, Хаджи Дамба строшил ятагана си на две и наредил да го положат върху гроба на хайдутина. А, народът и досега почита самоковския закрилник Чакър войвода.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
