Всяка година по това време експертите и медиите подновяват дискусиите за Деветоюнския преврат от 1923 г. Въпреки все по-голямата дистанция на времето споровете около причините, довели за този акт, не затихват. И те, разбира се, са обвързани с управлението на БЗНС начело с Александър Стамболийски, които са обект на преврата.
За земеделския режим от 1920 до 1923 г. съществуват множество различни оценки. И с основание, защото това е най-противоречивото управление в цялата ни история след Освобождението. Оценките варират от "авторитарно-тоталитарно" до "прогресивно и демократично".
Александър Стамболийски е самобитен политик, създал утопичната съсловна теория за социално-икономически прогрес, според която обществото се дели не на класи, а на съсловия. И тъй като България е с преобладаващо селско население, то властта трябва да произтича от селското съсловие и да се упражнява в негово име.
Така в крайна сметка режимът на
БЗНС влиза в конфронтация с всички "гражданя" -
интелигенция, армия, църква.
Някои от реформите на БЗНС са безспорно полезни - въвеждане на задължителното основно образование, поземлена реформа с оземляване на безимотните и малоимотните селяни, правописна реформа. В същото време управлението е белязано от непозната дотогава партизация, която изпълва държавната администрация с полуграмотни чиновници, верни кадри на БЗНС. Не се изисква образование дори за окръжните управители.
Най-голямата грешка на Стамболийски обаче е отношението му към армията. Офицерите са обявени за "погромаджии", въпреки че не те, а политиците са вземали съдбоносните решения, довели до националните катастрофи. БЗНС създава "оранжевата гвардия", която трябвало постепенно да подмени редовната армия. На практика обаче това става паравоенно партийно формирование - нищо по различно от черноризците на Мусолини и щурмоваците на Хитлер. Която "гвардия" през септември 1922 г. на гара Горни Дъбник сваля от влака лидерите на опозицията, скубе им брадите, тъпче им бомбета и накрая ги откарва в Шуменския затвор..
На всичко отгоре правителството на БЗНС си навлича смъртен враг и в лицето на ВМРО заради сближаването с Югославия. Това сближаване, при което Белград настоява за "ясно отношение на България към "македонските сепаратисти терористи", силно обтяга отношенията на земеделския режим с македонските войводи. Върхът на конфронтацията с ВМРО настъпва на 17 март 1923 г., когато правителството подписва със Сърбия Нишката спогодба, в която една от клаузите гласи "преследване на четите на ВМРО от двете страни на границата". И на 23 март ръководството на ВМРО издава смъртни присъди на Александър Стамболийски и Райко Даскалов.
Самият преврат е извършен от Военната лига, създадена около 1921-1922 година. Нейни създатели били запасни офицери начело с полковник Дамян Велчев. Като най-близки сътрудници на Велчев пък се изявявали Кимон Георгиев, Никола Рачев и Владимир Начев. Те поддържали връзките с войската, докато Александър Цанков бил натоварен със задачата да сондира мнения сред политическия елит. След преврата се предвижда Цанков да оглави кабинет, съставен от личности, избрани от него.
Лигарите възприели тактиката на пропаганда сред войската, която била насочена главно към по-младшите чинове - поручици, капитани и майори, ротни и дружинни командири. В началото част от тях не желаели да се включат, за да не нарушат положената клетва. Заради това е
била разпространена версията, че превратът е в името на цар Борис III
Донякъде е вярно, тъй като Стамболийски все по-открито заявявал желанието си България да се превърне в република. Затова и Александър Цанков на няколко пъти опитал да получи подкрепата на цар Борис III, но такава на получава, поне официално.
Правителството и Стамболийски усещали, че срещу тях се готви нещо. Достигали множество сведения за предстоящия преврат, но ударът бил очакван от ВМРО. Били направени опити за арестуването на Тодор Александров, генерал Протогеров и други влиятелни дейци на ВМРО. А в това време истинските заговорници вече са приключили с подготовката си. Армията била привлечена окончателно, а Александър Цанков бил готов със списъка на новото правителство. Датата за избухване на преврата били определена - 8 срещу 9 юни, петък срещу събота (коeто ще стане традиция и 19 май 1934 г. и 9 септември 1944 г. са петък срещу събота). На последната среща през нощта на 8-и водачите на преврата - Вълков, Русев, Рачев, се събират на разискване в къщата на Русев с професор Цанков и с представителите на бъдещия кабинет.
В началото на юни Стамболийски отива до родното си село Славовица. На 6 юни цар Борис му отива на гости. Това създава напрежение сред превратаджиите: има притеснения, че заговорът е разкрит и царят е на посещение при Стамболийски, за да му съобщи именно това.
На 8 юни сутринта обаче Христо Калфов уведомил Александър Цанков, че царят напуснал Славовица и се е прибира в двореца "Врана". Това успокоява конспираторите и задействат плана си. В два часа през нощта на 9 юни войските от Софийския гарнизон излезли от казармите и поели всяка от предварително определените й цели - пощите, телеграфът, телефоните, правителствените сгради. Министрите земеделци са арестувани. Полицаите временно били отстранени от служба и по улиците на София патрулират войници. Към 7 часа сутринта пристигна информация и от провинциалните гарнизони, че и там всичко е "под контрол".
Междувременно към 5 часа Александър Цанков, Боян Смилов, Димо Казасов и Александър Цанев потеглили към двореца "Врана" на среща с цар Борис III. Там ги посреща княгиня Надежда, която им съобщава, че той е отишъл на лов.
Всъщност брат й се криел, за да се ориентира в ситуацията
Към 9 часа сутринта той се появява и преговорите започнали. От него се изисквало да подпише два указа - за отстраняване на правителството на Стамболийски и за назначаване на правителството на Цанков.
Борис дълго време се опъвал да подпише указите, които биха го компрометирали като държавен глава. Тогава Александър Цанков недвусмислено го заплашва, че е готов манифест, провъзгласяващ България за република. Поне така твърди в спомените си "В тъмнините на заговора" Димо Казасов. Дали е блъф, днес е трудно да се докаже. Но в крайна сметка царят подписа указите и легитимира преврата.
Александър Стамболийски и земеделците не се предават без бой. Най-мащабна била съпротивата в Плевенско и Шуменско, но безрезултатно. На много места прословутата "оранжева гвардия" била вкарана в навечерието на преврата в казармите под предлог за обучение и получаване на нов оръжие. Самият Стамболийски в продължение на три дни се криел от село на село, докато не бил предаден от селяни от село Голак. Пристигналият военен отряд не го отвежда в София, нито в Пазарджик, а го връща във вилата в Славовица и си тръгва. Във вилата чака чета на ВМРО начело със скопския войвода Величко Велянов. Той е физическият екзекутор на Александър Стамболийски, а не капитан Харлаков, както дълго време се смяташе. И това е голямата историческа вина на военните - че предават Стамболийски в ръцете на неговия смъртен враг ВМРО. Но не е вярно, че това е станало със знанието, още повече - с одобрението на цар Борис III.
Трудно е да бъде дадена еднозначна оценка на преврата от 9 юни 1923 година. Той сваля едно повече или по-малко демократично избрано правителство, използващо обаче далеч недемократични средства в своето управление. Но този преврат създава прецедента, който деформира политическото развитие на страната през следващите десетилетия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
