Кампания "Непознатият Йовков" започва Българският медиен съюз съвместно с Министерството на културата и ДА "Архиви" по повод Деня на народните будители и 9 ноември - деня, в който се навършват 133 години от рождението на великия български писател. Следващата събота трите институции даряват на къщата музей на Йовков в с. Жеравна документи от личния му архив, сред които и кръщелното му свидетелство. Целта на кампанията е да възроди посланията на големия български писател, да популяризира творчеството и делото му. До края на годината ще бъдат организирани изложба и открити уроци за ученици.
Вестник "Стандарт" хвърля ръкавица на пишещите братя. В дните, когато честваме 133 години от рождението на великия български разказвач Йордан Йовков, каним младите поети на България да участват в нашия нов конкурс под надслов "Бялата лястовица". Необичайното в него е, че задаваме първия стих. Припомняме, че така се е родило и гениалното стихотворение на Франсоа Вийон "До извора от жажда аз умирам". Стихотворенията трябва да започват със стиха:
"Надеждата е лястовица бяла..."
Емблематичният Йовков разказ "По жицата" е роден от вестникарска дописка. И се е превърнал в един от бисерите на българската литература. Нашият конкурс ви дава шанс да изваете по тази тема и поетичен шедьовър.
В конкурса имат право на участие автори не по-възрастни от 30 години. Наточете перата, поети! Наближава Коледа! Има и награди. Първа - 1000 лв. Втора - 500 лв. Две трети - по 300 лв. Най-сполучливите творби ще бъдат също публикувани в "Стандарт".
Краен срок - 1 декември 2013 г.
Очакваме творбите ви на адреса на редакцията София, улица "Мизия" 23, и на имейл [email protected]
Дописка ражда бялата лястовица
Как Йовков е създавал творбите си? Имат ли прототипи Албена, Боряна и майсторът на пеещи каруци Сали Яшар? И откъде е черпил сюжетите си писателят, който цял живот се препитава като чиновник? Отговор на тези въпроси дава неговият архив, който бе дарен от внука му Боян Попов на Централния държавен архив. В десетките кутии, събирани от писателя, който никога нищо не изхвърлял, са побрани многобройни свидетелства как е протичал творческият процес на гениалния ни прозаик.
Дописка във вестник "акушира" на раждането на един от шедьоврите на българската литература - разказа "По жицата". Йордан Йовков създава емблематичната си творба, след като прочита в печата, че в едно село се е появила бяла лястовица - символ на надеждата. Писателят взема този мотив и изгражда около него историята за срещата на Гунчо, Нонка и Моканина, породила една от най-цитираните фрази в литературата ни "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже".
Малцина обаче знаят, че цялото творчество на Йовков е свързано с търсене на реални житейски сюжети, които той да претвори в разкази. Архивът му например пази творческата история на "Боряна", заради която писателят е обвинен в плагиатство от Елин Пелин. Битката на "Гераците" срещу "Боряна" захранва клюките в писателските кафенета в началото на века заради сходството на сюжетите. Елин Пелин лично отправя критики към Йовков, че е почерпил сюжета на пиесата си от неговата повест. "Преди време същият г-н Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя гений не само че е бил роден, но е бил и вече доста остарял", отговаря язвително авторът на "Боряна".
В действителност той черпи идеята за тази творба от разказ на своя приятел Петко Тишелов. Той е учител и в Йовковия архив има цял сноп писма, в които той му споделя любопитни сюжети. Тишелов дори е изпратил на писателя ученически съчинения на шестокласници, посветени на темата "Добър баща, лоши синове". От тази кореспонденция първо се ражда Йовковият разказ "Имане", който става основа на пиесата.
Архивът пази и свидетелства за начина, по който писателят е творил. Оказва се, че той никога не задрасквал. Всеки път, когато не хареса някое изречение в текста си, просто взема чист лист хартия и започва разказа наново. Затова има и десетки чернови на "Индже", "Албена", както и на много други творби. Запазена е и една започната, но така и незавършена от Йовков повест - "Полковник Калоянов", или "Старият бор". Писателят е надраскал и скица на мъж с брадичка, който вероятно е главният герой в творбата. Тази творба е намерена в архива преди повече от година от проф. Иван Сарандев.
Запазена е и значителна част от кореспонденцията на Йовков и неговата съпруга Деспина, включително след смъртта му. Оттам пък става ясно, че Германия се е опитала да снима филм по "Чифликът край границата" малко преди Втората световна война, но в крайна сметка не се стига до договор. Инициативата за филма идва от секссимвола на немското кино Ива Ваня, която всъщност е българка по произход - Иванка Янакиева. В периода, когато се свързва с Деспина, тя е на върха на славата си, а нейният съпруг е автор на популярната песен "Лили Марлен". Филмирането на "Чифлика" обаче става едва през 1973 година под името "Нона" с Доротея Тончева в главната роля.
По света
През 1917 г. английският външен министър Дейвид Балфур обявява, че Лондон подкрепя идеята за създаване на еврейска държава в Палестина.
През 1920 г. в Питсбърг (САЩ) започва да функционира първата в света гражданска радиостанция.
През 1930 г. Хайле Селасие е коронован за император на Етиопия.
През 1956 г. правителството на Унгария заявява, че страната излиза от Варшавския договор и се обръща към ООН и западните държави за помощ при евентуално навлизане на войски на СССР.
Кой е владял резиденцията
Според Иван Христов, резиденцията на върха е обитавана от владетелите на одрисите. Хипотезата му е, че става дума за Аматок т или Котис т. Крепостта е орлово г
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
