София. Чудеса стават и в Ямбол. Едно от тях вече навърши тринадесет години, но не спира да подлудява българите по целия свет даже и в Сливен. Роди го душата и талантът на една красива, но в същото време тревожна и тъжна жена. Явно тогава и Вселената е била на нейна страна, защото с вдъхновение се включила в паметното дело. За да стане чудото истинско обаче, главна роля изиграло още нещо. То гледало загадъчно от кристалната ваза и се усмихвало: Букет бели рози.
Така се родила песента, която дисководещ по искане на публиката е повтарял петдесет пъти за една нощ и, която кара всички българи надлъж и нашир още с първите ритми да скочат да се хванат за ръце и да запеят "Бяла роза..."
Далеч преди розата да цъфне на музикалния небосклон, Славка Калчева нямала никакво намерение да става певица. Завършила училище, станала шивачка в ямболска кооперация. Омъжила се. Посветила се на грижите за двете си деца, а в някой откраднат час пеела. Фактът, че всички в семейството на съпруга й са музиканти, тя научила, едва след като надянала брачната халка. Те пък така и не разбрали, че младоженката пее от дете. Че е изпълнявала с мерак всички модни за времето си италиански шлагери и, че в училище минавала за нещо като звезда.
"Козарите" се славели като един от най-добрите сватбарски оркестри в Ямболско. Освен това поетът го е казал: Талант и хрема не могат да се скрият. Вкъщи я чули, че пее, харесали гласа й и предложили: Защо не опиташ?. Майка ми не можа да ме накара, та вие ли - бил категоричният й отговор.
И все пак роднинството задължава. Скоро Славка сериозно се захванала със сватбарския репертоар. Възхищавала се на голямата певица Недялка Керанова. Пеела песента й "Драгано моме" и се вслушвала в съветите й. На всичкото отгоре фамилията настояла да се захване и с някакъв инструмент. Компромисно решили това да е китара. Всичко обаче свършило дотук. За участията имали други певици. Професионалистки. Веднъж обаче на сватба в село Калояново професионалистките не дошли. Така през 1976 година Славка случайно или не се оказала на точното време, в точното място. При това без никакъв шанс за отстъпление. Честта на "Козарите" била в нейните ръце. Тя грабнала микрофона и я защитавала достойно цели два дни. (Така здрави са били сватбите тогава). Гостите играли, веселили се, припявали и никой не разбрал, че пред тях е една дебютантка. Организаторите обаче се усетили. Певиците не дойдоха и няма да платим за тях. Ами снахата, подскочили "Козарите". Тя не е певица, бил неподлежащият на възражение отговор. Мнението на Славка Калчева било близко до тяхното. Тя не била обхваната от лудата амбиция да я погали светлината на прожекторите. Не мислела за кариерата, а за семейството си. Заради него тръгнала по сватбите. Запяла с "Дълбокоизворския оркестър" на Байрам Коев, прочут в цяла Тракия. За да бъде престижна една сватба по него време, тя се разполага в палатка поне за хиляда човека. Понякога гостите тъпчат върху снега, оркестърът е качен върху нисък подиум, духа стържещ калорифер, температурата е арктическа, но музиката не трябва да спира. Лятото пък облак от прах и адска жега следват хороводците, но свирнята не спира с дни. Плейбекът е непозната дума, а България се кръстосва за часове всеки ден.
Славка е вече популярна сред сватбарите, когато Недялка Керанова настоява: Време е да запишеш нещо в радиото. Да те слушат и поколенията. Опитът обаче е катастрофален. Отхвърлят я в двете прослушвания. Като че ли малък рушвет би помогнал, но ямболийката не иска да го даде за нищо на света. Обидно и е да върви напред по този начин.
В радио "Пловдив" съгражданката й Веселина Каналева я поглежда с други очи. Скоро "Балкантон" издава дългосвирещата плоча, на която името й е изписано не само като изпълнител, но и като автор на някои от песните. Въпреки това великата и единствена тогава българска звукозаписна фирма, съвсем като сватбарите от Калояново, не й плаща нито стотинка. Добре че бъдещето й е съюзник. Скоро Ласка Минчева и националната телевизия ще заснемат филм за нея. Славка Калчева ще стане една от най-популярните български народни певици. Ще я аплодират пълни зали. Българи в Гърция, Израел, Америка, Канада ще пеят "Бяла роза", ще плачат и ще й целуват ръка. Сякаш докосват с устни едно красиво късче от родината.
Спомен: Тъга роди вдъхновението
"Бяла роза" се роди в труден момент от живота ми. Беше ми мъчно. Нахвърлих мелодията на касетофончето си. Исках текстът да е обикновен, запомнящ се, но не знаех откъде да започна. Тогава видях букета бели рози. Беше изключително красив. Започнах да пиша, но спрях. Не вървеше. С Таня Стамова, колежка и съседка, доподредихме думичките. Тодор Димитров-Токич направи аранжимента. В песента нямаше нищо изключително. Звучеше обикновено. Нарекохме "Бяла роза" новия албум. Изненадата дойде няколко месеца по-късно. Публиката поиска песента. Беше магия. Чудо.
Днес много мои колеги я пеят. Един от тях дори го направи на концерт, върху моя диск, малко преди да изляза на сцената. После избяга. Единствена Глория и Тони Дачева са ме питали може ли. Разреших им с удоволствие. Винаги започвам и завършвам участията си с "Бяла роза". Между тези две изпълнения обикновено я пея още няколко пъти. И днес не мога да обясня чудото. Но всяка сутрин благодаря на Бога за него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
