Проф. дин Николай Овчаров
Напоследък изключително се ожесточи дискусията как се разходват европейските средства за консервация, реставрация и изграждане на инфраструктурата на културно-историческите обекти в България. Известни професори като Тодор Кръстев и Божидар Димитров направо влязоха в открит конфликт. От екрана на телевизора се понесоха люти обиди и квалификации, затъмнили същината на самия спор. Появиха се граждански комитети, скандиращи против каквато и да било намеса във възстановяването на архитектурни паметници.
Всъщност за какво става дума? През последните десет години у нас активно се заговори за развитието на културния и в частност на археологическия туризъм. Няма как да е иначе, защото България заедно с Италия и Гърция е в челната тройка по притежавани паметници на древното наследство на Стария континент. Те са от различни епохи, започвайки от най-стария неолит в Европа отпреди 8000 години, минавайки през тракийската и гръко-римската Античност и достигайки до блестящото Средновековие. В началото на ХV в. хронистът на османските завоеватели Мехмед Нешри отбелязва за Българското царство: "Весела страна била. Овце, мед и масло текли от нея към света. И благата там били по-обилни от другаде. И яките й крепости били повече, отколкото по другите земи".
Според данните на археологията, античните и средновековни укрепления по нашите земи
са били повече от 30 000
Днес единственият запазен "до зъбери" замък е "Баба Вида" във Видин, който също има преустройства от османския период. И ето тук възниква проблема как след като останките на един такъв обект бъдат разкрити от археолозите, той да възстанови външния си облик в степен, която да подскаже на обикновения турист как е изглеждал.
Божидар Димитров е най-яркият привърженик на издигането "до зъбер" и "до керемида", т. е. на тоталното възстановяване на сградите. Обикновено той дава примери от Западна Европа, известни добре и на мен. Например, не са много тези, който знаят, че прочутата катедрала Нотр Дам дьо Пари, където през Средновековието коронясват френските крале, в началото на ХIХ в. е в руини и е възстановена по нареждане на Наполеон Бонапарт. Или, че прекрасните замъци в Северна Италия са изпълнени в стила на неоготиката също преди два века.
Да, но оттогава са се случили много събития. И тук идват противниците като проф. Тодор Кръстев, който се позовава на съвременни предписания като Венецианската харта. Наистина в нея има много неясни моменти, които могат да бъдат тълкувани по различен начин. Факт е обаче, че днес доста неща са се променили и човек не може просто да хване мистрията и да изпълни своите средновековни фантазии, както са правели немските и италианските аристократи.
Как да стане всичко това? Както винаги, истината е по средата. Че трябва да се направят известни възстановки е вън от съмнение, но това трябва да става умело и умно. Тук ще възразя на Кръстев, че ние не знаем нищо за външния облик на разрушените обекти. Римският архитект Витрувий ни е оставил цял учебник, по който може да реконструираме външния вид на една крепост с отклонение от метър-два във височината, с напълно ясен начин на градеж и т. н. Същото може да се каже за средновековните замъци, правени по византийски образец. Друг обаче е въпросът за сградите във вътрешността на укреплението, чиято реконструкция в повечето случаи може да се възприема само хипотетично. Казано накратко, при крепостните стени бихме могли да стигнем на места "до зъбер" (в никакъв случай не навсякъде), но във вътрешността постройките остават в т. нар. "руинен" вид. Това ще рече известно издигане, но не и "до керемида".
Вторият важен проблем е за използваните материали. Възстановките в Западна Европа са правени с много пари и от оригинални и скъпи материали. Днес липсата на средства и новите технологии изкушават някои архитекти (именно архитекти, а не археолози!) да използват различни изкуствени продукти (итонг, триплекс, различни пластмаси). Ето кое трябва да се избегне, за да няма бутафории.
А повод за тези дебати в публичното пространство е изпълнението на европейската Програма по регионално развитие (мярка 3.1), който приключи в края на 2014 г. Чрез нея за пръв път от падането на социализма се появиха сериозни средства за консервация и реставрация на археологическите паметници. За почти пет години администратори от общините, археолози, архитекти и др. хвърлиха огромни сили да могат да преборят ужасните изисквания на брюкселската и българската бюрокрация и да направят нещо за нашите паметници.
Естествено възникнаха и нездрави апетити. И не за пръв път, драги читателю! По-възрастните ще си спомнят за 1300-годишнината от създаването на България. Само че при централизираната държава финансирането идваше от самата нея. И тогава, и сега обаче към обещаващата трапеза се насочиха едни и същи хора.
И част от днешните критици са просто тези, които не са седнали на софрата
Какви са резултатите? Който не работи, той не бърка. Несъмнено има сериозни грешки, каквато е Пернишката крепост. Тук обаче всички трябва да разберат, че всеки от проектите е минавал през иглени уши. За да бъде одобрен, той задължително е трябвало да получи оценката на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство), по-известен като НИПК. А по какъв начин са минавали там, знаят експертите от тази институция и трябва да бъдат питани те.
Тъй като "Добрата новина не е новина!", лошото затъмни многото хубави неща. И хората не разбраха за направената пълна промяна на Велико Търново със 7 млн. лв. по тази програма. За изградената инфраструктура на Перперикон с близо 4 млн. лв. За добилия нов вид център на Велики Преслав с около 3 млн. лв., чрез които дворците на цар Симеон заживяваха нов живот. С подобни средства крепостта и тракийската гробница при Мезек, Свиленградско, и уникалната римска вила Армира до Ивайловград станаха пълноценни туристически дестинации.
Разказвам тези неща не заради споровете по медиите. А защото предстои много по-важен етап на европейските програми, когато ще получим значителни средства. Не трябва да допуснем дребни препирни и неудовлетворени амбиции да спрат реставрацията на паметниците и изграждането на културния туризъм у нас. Разбира се, по умен и отговорен начин. А в серия от статии в "Стандарт" аз ще се постарая да покажа днешното реално състояние на нашето културно наследство. Така всеки ще си даде отговор дали има нужда от възстановяване и в каква степен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
