Петър Москов запали първия фитил в здравето със спешните медици
"Ако някой е избрал да живее като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. От утре екипи на спешна помощ ще влизат в ромската общност само след постигнато споразумение с местните "лидери на мнение"... Само ако е постигнато и когато е постигнато". Това бяха изреченията, с които здравният министър Петър Москов успя да взриви общественото мнение през тази седмица.
Крайността му в опита си да защити спешните медици от нападенията в ромските махали беше поляризирана от "политическо харакири" до "смела позиция". Абсурдността на една подобна теза едва ли подлежи на съмнение. В случая с Москов обаче тя е показателна както за опитите му да улавя и извлича дивиденти от настроението на масата, така и за непремерената му емоционалност. Въпреки че тези качества изглеждат като взаимноизклюващи се, в него те са факт.
Доказателство за това са и думите на един от най-близките му колеги Радан Кънев: "Когато гледаме Петър отвън, често виждаме един леко хаотичен и нервничък човек с много чар, който много добре говори пред публика. Отвътре обаче се вижда нещо съвсем различно. Той е, ще използвам един израз, който съм чувал за Саркози - истинска политическа ядрена централа". Въпреки че понякога се опитват да изкарат Радан Кънев и Москов съперници, те са съратници и пазят гърба на другия много добре. Доказателство за това стана и речта на лидера на ДСБ от парламентарната трибуна тази седмица, с която защити здравния министър.
Политическият си талант Москов най-вероятно е наследил от майка си Ема Москова и Атанас Москов, който е брат на дядо му. Майка му е била министър на културата в кабинета на Иван Костов и член на ОДС. Самият Генерал е сред най-големите учители на Москов в политиката. Приятелите му твърдят, че и той като тъмносиния лидер не се интересува от мнението на тълпите, а от прокарването на правилните според него решения. Дали е точно така обаче, можем да спорим.
Атанас Москов пък е един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия през 30-те и 40-те години на миналия век. След 1989 г. е председател на Българската социалдемократическа партия. Благодарение на плама и страстта си в политическите речи Москов-старши печели диспут със сръбския социалдемократ Живко Топалович на европейската сцена и на 25 години става отговорник за социалдемократическото движение на Балканите. Този плам и страст към обществената работа наследява и Петър Москов. Рядко с него може да се говори за друго освен за политика и медицина, казват приятелите му. Разговорите на тези теми обаче той се опитва да превърне в истински истории, в "разкази", както сам често казва. Вероятно част от артистичността си в политиката той дължи и на общите гени с известния режисьор Теди Москов, с когото са братовчеди. Допълнителна творческа атмосфера на срещите с него придават многобройните кафета и цигарите, които не слизат от устата му. Според приятелите му неговата професия също е "виновна" за прекалената му емоционалност.
Да си анестезиолог е огромна отговорност, защото трябва да доведеш човек до ръба на смъртта. Очакването да се завърне след операцията е стрес, който отрежда на тази професия първите места по стрес. Това напрежение трябва да избие някъде, казват съпартийците му. Те обаче са категорични, че той е много добър ръководител, защото умее да разпределя добре задълженията и няма претенциите, че разбира от всичко. Може би заради мениджърските си умения Москов е бил не веднъж и ръководител на изборния щаб в ДСБ. Тъмната страна на властта не го изкушава, смятат още съпартийците му. Въпреки че от години беше част от Общинския съвет в София, той не промени стандарта си на живот, категорични са те. Със сигурност обаче, докато Петър Москов е министър на здравеопазването, секторът няма да е мирен и тих. Дори да не направи големи реформи, както се кани, той със сигурност няма да спре с малките промени, които често могат да генерират голям шум.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
