През Страстната седмица всички ние си спомняме за земният път на Нашия Господ Исус Христос, разпънат на Голгота за нашето спасение - така, както е било предсказано от Писанието. Но същевремено незибежно се появява и въпросът -какво е било еврейското общество в това време и как римляните са управлявали непокорната си провинция. И защо Христос става жертва на политически противопоставяния.
До времето на Александър Македонски евреите живеят в Египет, Сирия и Месопотамия. След неговите завоевания народите се размесват и евреите се разселват из елинистичния свят. В периода 4 век пр.н.е. – 3 век пр.н.е. много евреи се заселват в Мала Азия, основно по средиземноморското й крайбрежие и на островите Кипър и Крит.
През 169 г. пр.н. е. срещу Селевкидите избухва бунта на първосвещеника Ясон за размера на данъка, с който е облаган Втория храм в Йерусалим. На следващата 168 г. пр. н. е. Селевкидският владетел Антиох IV Епифан решава да инспектира светата обител, в резултат на което движението на хасидите (благочестивите) вдига всеобщо въоръжено въстание. Това събитие кара юдеите да се обърнат към Рим за помощ през 167 г. пр. н. е. През 165 г.– 155 г. пр. н. е. срещу властта на Селевкидите бушува въстанието на Макавеите (известни като чуковете). През декември 164 г. пр.н.е. евреите под предводителството на петимата братя Макавеи установяват властта си над Йерусалим, което събитие се чества като празник от еврейския народ – Ханука.
След 1 век пр. н. е. Юдея е римска провинция.
Пристигайки в Йерусалим великият пълководец Гней Помпей пожелава да влезе в Светая Светих, заинтригуван от религията и боговете на евреите. Прекрачвайки прага, той се озовава в „най-святото място на света". Виждайки празната стая и очаквайки да съзре статуята на еврейски бог, Помпей обвинява свещениците от храма в измама и обявява религията им за фалшива – неразбиране на отричането на идолопоклонството, с което предизвиква присмеха на евреите.
Съпротивата против римската власт никога не стихва и на римските управители се налага непрекъснато да се борят със зилотите - бунтовници, водещи партизанска война против завоевателите. Основният им мотив за тази упорита съпротива се крие в същността на юдаизма - първата монотеистична религия в света, не признаваща земни идоли и изображения. А освен данъците, римляните са изисквали да се отдва почит и на символите на тяхната власт - знамената, бронзовите орли и на статуята на императора. Именно в тази обстановка се развиват събитията, описани в Евангелието.
През 55 година император Нерон връща на царя на евреите част от Галилея с Тибериада, но този акт не е в състояние да предотврати последвалите го исторически събития.
В крайна сметка юдеите въстават отново през 66 г. сл.н.е. Бунтът е жестоко потушен, много юдеи са изпратени в робство, а Йерусалим е подложен на разрушаване, при което е сринат и разширеният от Ирод Соломонов храм, вследствие от обсадата с превземането на Йерусалим през 70 г.
Второто голямо въстание на юдеите избухва около 70 години по-късно под водачеството Шимон Бар-Кохба. Бунтът отхвърля римското господство и създава независим Израил, който просъществува обаче само три години.
След повторното възстановяване на римското върховенство император Адриан опитва напълно да изтрие юдейската идентичност и преименува провинцията на Палестинска Сирия (Syria Palaestina), а Йерусалим - на Елия Капитолина (Aelia Capitolina). Много юдеи са изпратени за гладиатори в робство или бягат и дават началото на първото (насилствено) разселване на еврейската диаспора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
