София. "Моят дълъг и шарен живот, преминал през монархия, социализъм и демокрация, ме е научил да посрещам с малко скептична дистанция наказанията и наградите. Защото често пъти те са незаслужени. В речника на българския език на буква "К" съвсем близо една до друга стоят "криза" и "култура". Но докато кризата е превзела всекидневието ни, думата "култура" все по-рядко се чува", отсече сценаристът Христо Ганев в словото си преди време, когато получи наградата "Свети Паисий Хилендарски".
Това беше един от редките случаи, когато една от най-стойностните и горди личности в родното кино говореше публично. Направи го скромно и преди седмица, когато му връчиха специалния приз на София за цялостно творчество и изключителни постижения в областта на културата. А публиката в Народния театър, където беше церемонията, го слушаше притихнала почтително. Защото известният сценарист и непокорник години наред говореше много повече с мълчанието си и филмите си, които създаваше със съпругата си Бинка Желязкова.
И днес, на 89, Христо Ганев продължава да върви изправен, въпреки бурите, брулили го през годините. За него не е възможно да се говори, без да се спомене съпругата му, режисьорката, чиито филми се вписват в метафоричния стил на Тарковски и Фелини. Наричана бунтарката и непослушното момиче на соцкиното ни, напусна нашия свят след продължително боледуване. В дългото време на болестта Христо Ганев беше непрекъснато до нея - в това най-тежко изпитание на техния и творчески й личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Години наред са им били налагани забрани заради съпротивата срещу партийната и филмовата бюрокрация, заради антидогматичния им поглед върху живота. Защото момчето, което е било партизанин и се е било на фронта за отечеството, после като творец не можеше да преглътне извращенията, които ставаха с идеала му. (Той е човекът със знамето от снимката, която показва как партизани от отряда "Чавдар" влизат в София на 9 септември 1944-та.)
Героите от неговите игрални филми са духовни хора, неудовлетворени от битието си, непримирими с пошлостта и кича. Те са във вечен конфликт с обкръжението си и не влизат в рамките на общоприетия положителен за соца герой. Още историята в първата творба на тандема Ганев - Желязкова - "Животът си тече тихо" (1957), става повод за Постановление на ЦК и уволнение на Христо. "Загиналите са по-щастливи, защото не доживяха това, което последва", казваха кинаджиите и затова се опитваха да заглушат гласа им. Филмът остро поставя въпроса за морала на някогашните младежи идеалисти, превърнали се бързо в ламтящи за власт бюрократи. Изобразяването на повечето бивши партизани, които добре използват властта за лични цели, е причина този първи "партизански" филм на социалистическата кинематография да бъде забранен от партийно-държавното ръководство. Режисьорката и съпругът й не споделяха схващането за социализма версиите за антифашистката борба, още по-малко пък привилегиите на активните борци, макар и самите те да бяха провъзгласени. Лентата е табу за 31 години.
Съдбата на "Привързаният балон" по пиесата на Йордан Радичков е подобна. Докато у нас всеки техен филм предизвиква полемики с години, в чужбина взимат награди от международните фестивали. Още през 1961-а с "А бяхме млади" печелят "Златен медал" в Москва и "Старите обувки" в Картахена, Колумбия. В историята на киното ни следват "Привързаният балон" (1967), "Последната дума" (1974), "Басейнът" (1977), отличен със "Сребърен медал" в Москва. "Голямото нощно къпане" има специална прожекция в Кан през 1980-та, "Нощем по покривите" безапелационно грабва "Златна ракла" през 1988 година. Но семейството Бинка Желязкова и Христо Ганев независимо от време, политика, конюнктура запазва добродетел и духовност, с които са дарени малцина.
През 2007 г. бяха удостоени с наградата за изключителен принос към киното и културата ни. Четири години по-рано Бинка Желязкова получи орден "Стара планина". През 1967 г. Христо Ганев е изключен от БКП заради отказа му да заклейми книгите на Александър Солженицин. Тогава в София се провежда Втората национална конференция на писателите. На последното й заседание възниква проблемът с автора на "Един ден на Иван Денисович". Трябва да бъде гласувана протестна телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм, присъдил наградата на Солженицин. Против е Благой Димитров, а Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев се въздържат. Ограниченията пред него и съпругата му стават още по-драстични. Бинка Желязкова се оттегли от киното след 1989 г., вече създала седем игрални и два документални филма. Христо Ганев има 10 анимационни ленти, сценарист и режисьор е и на няколко документални. Известно време е главен редактор на в. "Народна младеж", работи и в "Стършел".
"Разтревожен съм, че на произведенията на изкуството все по-настойчиво се гледа като на стока. В буржоазното общество, в което живеем, те наистина са и стока, но тя е много по-различна от тази в моловете и пазарите. Както викаха едно време по панаирите: "Два лева се изяждат, два лева се изпиват, сал споменът остава". Грубо казано, но вярно!", заяви големият сценарист преди време. Така припомни за опасностите, които произтичат от необичайната за страната ни неграмотност Очевидци твърдят, че Ганев никога не се ръкувал с Тодор Живков и винаги стоял с гръб към него на приеми. Чистата съвест, животът без компромиси и в достойнство често го обричат на самотност, но не и на самота. През годините на съпрузите им остават малко, но железни приятели. След 1989 г., без да се правят на дисиденти, замлъкват абсолютно. Не правят филми, не дават интервюта. Продължават пътя си горди, с вроден аристократизъм.
"Гледам със сухи и отворени очи", признава Ганев в едно от малкото си изказвания през последните години. Останалите от семейството също не са от най-приказливите. Светла Ганева, дъщерята на Христо и Бинка, е от малкото жени оператори у нас. Зет им е талантливият режисьор Анри Кулев. Внукът Андрей Кулев също е кинаджия от класа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
