Предлагат нови правила за фалит и обявяване на доходите само по интернет
В сектора на пенсионните фондове има рискове, свързани със сделките между свързани лица и концентрацията на инвестиции. Това се посочва в доклад на Европейската комисия за България за макроикономическите дисбаланси. Той е от февруари 2016 г., но вчера беше публикуван на български език.
Някои пенсионни фондове инвестират по-голямата част от своите средства на вътрешния пазар - в държавни облигации, корпоративни акции и облигации, взаимни фондове и дружества със специална инвестиционна цел. Като се има предвид ниската ликвидност и ограниченото свободно търгуване на инструментите на Българската фондова борса, тези инвестиции водят до по-висок риск спрямо по-ликвидните финансови пазари. А стойността на тези инструменти, която се предполага от пазарната им котировка, може да не отразява в пълна степен оценката, която би могла да бъде получена при сделка между несвързани лица, се посочва в доклада на ЕК. Ако тези рискове придобият реални измерения, те може да имат голямо отражение върху публичните финанси в бъдеще, смятат от ЕК.
Първата голяма група пенсионери, която ще разчита на частни пенсии, ще се пенсионира след 2020 г. Но може да се стигне до ситуация, в която различните фондове ще изплащат различни суми на пенсионерите, като някои от тях ще плащат много по-малки суми при еднакви вноски, пише в доклада. Подобна ситуация би могла да има значителни отрицателни последици за публичните финанси чрез необходимостта от осигуряване на социални помощи за засегнатите лица, посочват от ЕК. Решаване на част от тези проблеми се предлага с промени в Кодекса за социално осигуряване, които са пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане. С тях се предлагат много по строги правила за инвестиции на фондовете в свързани лица.
В доклада на ЕК се засяга и междуфирмената задлъжнялост. Задлъжнялостта на нефинансовите предприятия е малко над 101% от БВП през 2014 г., като тя е много по-голяма от дълговете на домакинствата, които са 23% от БВП. Една трета от българските предприятия са силно задлъжнели и не достатъчно рентабилни, пише в доклада. Това показва, че капиталът е бил недалновидно инвестиран в нископроизводителни предприятия.
Отраслите, изправени пред най-големите рискове при обслужване на дълговете, са строителство, недвижими имоти, хотелиерство и ресторантьорство, посочват от ЕК. От Брюксел посочват и слабости в правилата за несъстоятелност на фирмите. Действащите процедури за несъстоятелността създават условия да приключат с ликвидация на фирмите вместо с тяхното оздравяване. Например в плана за оздравяване не може да се предвиди ново финансиране.
Законът не предвижда и срокове за опрощаване на задълженията на предприемачи, пише в доклада. За да се даде реална възможност за оздравяване на фирмите вместо за фалита им, вече са подготвени промени в Търговския закон, които Министерски съвет скоро ще разгледа. От ЕК отбелязват, че все още няма закон за фалит на гражданите. От Брюксел отчитат като слабост и липсата на задължение за подаване на годишните данъчни декларации за доходите само по интернет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
