„Държавите, в които бих могъл да остана анонимен, едва ли са повече от две-три. Неслучайно всички пишат и говорят за мен така, като че ли ме познават от детството ми – твърдят неща, които самият аз не знам за себе си. Няма проблем, въпреки че понякога изглеждам като краля на загубеняците. Но социалните мрежи не ме вълнуват. Безумието започва с Туитър“, казва Бруис Уилис. Световноизвестният актьор споделя, че е направил най-доброто между 40 и 60. „60 просто е разновидност на 50. А 50 е като 40. Всеки – независимо на колко е години – се усеща на 24. А оплешивяването е напомняне от Господ, че съм човек, а не маймуна“, убеден е той. И твърди, че никога за нищо не е съжалявал. „Струва ми се, че най-после в моята кариера настъпи моментът, в който няма нужда да играя спасителят на света. До смърт ми омръзна да тичам пред камерата с пистолет и пушка в ръка. Екшънът като жанр е в ъгъла. Публиката иска разнообразие, а при нас злодеите свършиха – терористи, гангстери, извънземни... Всичко сме изпробвали. По-рано изкуството имитираше живота. Днес по-често се случва обратното. Но светът не ми харесва – би могло да бъде по-разумен. Защото не може да отмени миналото, но може да не го повтаря. Уморих се да говоря за политика. Иска ми се в правителството да има по-малко излишни хора. Иска ми се правителството по-малко да се намесва в живота. Иска ми се наглите лобисти да бъдат изметени от Вашингтон. Но всъщност аз съм аполитичен. Не съм републиканец. Страната ни е основана върху жестокост. Когато сме пристигнали в Америка, веднага сме казали на индианците: „Дойдохме и ще ви вземем земите. Настанете се в пустинята, защото ние няма да мръднем от тук. А ако в някое от вашите късчета земя откриете нефт, и него ще ви вземем“. Ако това не е жестокост, как да го наречем, по дяволите?“.
Брус Уилис има особено отношение към оръжието. „И най-големият пацифист ще стреля, ако някой се опита да го убие. Става ли дума за живота, всеки плюе на убежденията“.
Кинаджията е в ужас от мръсния въздух в Лос Анджелис, където живее. „Това е най-обгазеният град на Земята. Ако детето ви расте тук, все едно, че е изпушило кутия и половина цигари на ден. Когато се прибирате вечер, дрехите ви са черни“.
Умиращият трудно споделя, че за първи път е помислил за смъртта в деня, в който се родила първата му дъщеря. „Господ е навсякъде около нас – в снега, в дърветата, в децата. Но моето мнение надали има значение за него – аз съм само някакъв актьор. Животът не е кино – нямаш право на дубли“, е мнението на Брус Уилис.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
