Родопчаните оцеляват благодарение на домашните стопанства и еврото от чужбина
Жените намират препитание в 21 шивашки цеха в Гоцеделчевско
"Шарен свят - баба ми ходеше само с носия, майка ми също, а дъщерята се носи по европейска мода. Така искат, така го правят", клати глава 64-годишният Мустафа Кальор. Попадайки на площада в Брезница, Гоцеделчевско, човек разбира, как отшумяват древните традиции. При комунизма насила им дърпаха кърпите и им забраняваха да носят шалвари, сега не могат насила да ги накарат да ги сложат. Децата и внуците им следват в престижни български и европейски университети. Стотици са гурбетчиите на Запад, а напоследък е все по-разпространен моделът мъжете да работят по три-четири месеца в странство и да се връщат за малко.
Избралите да останат в живописните селца мъже, нямат друг избор освен този на предците си - тютюн. Мустафа е предал току-що 733 кг суровина, срещу което гръцка фирма му е изплатила 3700 лв. Тазгодишната изкупна цена е 5 лв. за килограм ориенталски тютюн. Мъжете недоволстват, въпреки че през 2014 г. са продали стоката за 4,60 лв. "Изкараните пари не стигат за нищо, а пък човек трябва да си плати здравни осигуровки и да му остане някой лев за хляб", отбелязва Мустафа. В стопанството си той гледа кравичка, две кози и конче. "Заклал съм едно теленце и имам 130 кг чисто месо за зимата. Сирене и кашкавал си произвеждаме сами. Ако я нямаше кравата, да сме умрели. Примиряваме се с ниските заплати, защото нямаме друг изход", допълва 64-годишният родопчанин.
Някога Брезница е произвеждала 500-600 тона тютюн годишно, а сега - по-малко от 20 тона. Вече
почти няма кой да се грижи за нивите
Мъжете са на гурбет, жените са в шивашките цехове - 21 на брой в общината. Шивачките взимат малко по-добри, макар и все още твърде ниски за бранша заплати - 500-600 лв. на месец. За тютюна не им остават време и сили.
При соца в селото е имало монтажен цех, в който са работили над 3000 души. Произвеждали са части за руски радиостанции. Отделно е работил бубинажен цех. Най-много хора са били заето в селското и горското стопанства. След 1989 г. производствата са закрити, земеделската кооперация разтурена, а земята е върната на собствениците. Повечето семейства притежават по 4-5 дка ниви, на които сеят все по-малко тютюн.
"Всичко пустее. Днес на младите не им се работи тежка земеделска работа, особено пък ако са се изучили", клати глава Мустафа Кальор. Заклетият тютюнджия не е палил цигара от 11 години, като преди това е придобил 37-годишен солиден стаж на пушач. "Ракия обаче си пием. Всеки, който е мераклия, си е
сварил по 20-30 кила домашен еликсир
намига Мустафа.
И в този родопски край навремето е имало обичай жените да се крадат. В селото още се разказва несполучливия опит на Исмаил. Връщал се той с магарето, когато зърнал хубава мома. Хванал я за плитката и я отвлякъл. Разтревожените родители на другия ден изпратили местния ловец да търси похитената девойка. Ловецът бързо открил "младоженците" - измръзнали и раздърпани да събират съчки за огън. Авджията предложил на кандидат-жениха: "Смале, пуснаха ме да ви намеря и да ви докарам. Ако ми дадеш една жълтица, няма да ви обадя. Ще им кажа, че не съм ви намерил". Исмаил обаче прогонил натрапника. Ловецът гръмнал с пушката, дошли бащата и братята на момата, взели я и дръпнали един хубав бой на злополучния кандидат-зет.
Кортулисаха се преди 26 години
Помаците от Гоцеделчевско празнуват и трети байрам, освен традиционните за всички - Рамазан и Курбан байрам. Третият празник носи името Кортулуш /Спасение/ байрам и датира от 29 декември 1989 г. - денят, в който ЦК на БКП и Народното събрание връщат родните имена на мюсюлманите, прекръстени с жестокости през 1973 г. На митинга в центъра на София пристигат няколко хиляди души главно от местните села Корница, Брезница, Лъжница и Абланица. "Спомням си като сега този ден. Когато Петър Младенов излезе и каза, че ни връщат имената, целият площад заплака от радост", свидетелства Мустафа Кальор. Същия ден той обикаля 175 пъти сградата на Събранието, а любезните софиянци поят с чай премръзнали хора на митинга. "Слава Богу, кортулисахме се /спасихме се/", добавя неговият комшия Мустафа Байрам.
Мюсюлманите в този край са преживели няколко вълни на т.нар. "възродителен процес", най-бруталната от които ги покосява в началото на 1973 г. На 20 януари с.г. граничари с кучета и милиционери завардват селата и на хората им става ясно, че идва техният ред да им вземат имената. Спонтанно всички жители излизат на мирен протест на площада и напалват огньове, за да се стоплят. Съпротивата им продължава цели два месеца - прекратяват работа и спират децата си от училище с надеждата, че партийните секретари от БКП ще ги чуят. На 28 март в селото още по тъмно нахлува специален тежковъоръжен конен ескадрон от София, местни милиционерски части и доброволни отряди. Започва масов побой бой над невъоръжените, придружен с хаотична стрелба с автомати. На място са убити 4 души, над 100 са ранени, десет са арестувани, а впоследствие 30 семейства са изселени в други части на страната. В поредицата от трагични забития загиват още двама души. След насилието ужасените хората отиват доброволно да им сменят имената.
Днес в Брезница и Корница горчивите спомени избледняват на фона на днешните икономически несгоди. В двете села църква и джамия са кацнали една до друга на площада, а мюсюлмани и християни споделят радости и мъки. "Ние сме израснали и винаги сме живели заедно с християните. Трябва да бъдат озаптени хората, които разпалват омраза. Когато загърбим миналото, ще настъпи истинският мир", заключава Мустафа Кальор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
