Историята на българското автомобилостроене е пълна с куриози и любопитни факти.
В годините на соца със заводи за коли се гордеят Ловеч и Пловдив.
Под тепетата са с едни гърди напред, защото през 1965 г. по силата на договор с Рено започва производството на Renault 8 – “Булгаррено”.
Първите 4000 автомобила с родната марка са със средна цена 1500 долара. До пазарите стига и другият още по-авангарден модел –„Булгаррено Алпин” 110. Уникален за времето си автомобил, изпреварил конкурентите си с години в перфектна комбинация от цена, дизайн, динамика и разход.
Сериозна част от колите се продават и в чужбина – в тогавашна Югославия, Австрия, в доста страни от Близкия Изток.
Именно с износ в арабския свят се свързва и една от версиите за спирането на обещаващото производство. По силата на сключен договор за едно от емирствата заминава доставка на "Булгаррено". Арабите обаче с гняв и изумление откриват, че колите нямат климатик. Това ги прави напълно безполезни за зверските жеги. Вбесени, те вдигат скандал на централата на Рено във Франция. Всъщност гафът е неизбежен, защото България купува лиценз за максимално опростен вариант, който да е по джоба на купувачите от соцлагера.
След скандала обаче от Рено прекратяват договора, което слага край и на автомобилния завод под тепетата.
Другата версия за края на "Булгаррено" е свързана с Големия брат. През 1970 г. в московския парк "Соколники" се провежда изложба на постиженията на съветската икономика. Там са представени три чисто нови коли "Булгаррено".
Посетителите са във възторг от тях, харесват ги много повече дори от новите "Жигули", чието производство по лиценз на "Фиат" в СССР току що е започнало.
Според легендата, съветският лидер Леонид Брежнев се спрял пред БГ возилата, смръщил прочутите си вежди и отсякъл: "Това е добре, но защо трябва да дразним с подобни неща съветските хора". Малко по-късно производството на "Булгаррено" спира завинаги, а заводът в Пловдив – разтурен. По-късно е преборудван в сервиз.
Почти по същото време, през 1967 г. в Ловеч, стартира сглобяването на първите 18 броя италиански автомобила „Fiat 850”. Неофициално те са наречени „Пирин”, въпреки че марката не става популярна. Последният автомобил по споразумението с италианския концерн напуска монтажната линия на завода в Ловеч през 1971 г. Производството обаче продължава – този път на съветските леки автомобили „Москвич”. Съгласно икономическа спогодба между България и СССР, у нас се произвеждат няколко модела от съветската марка, като производството им прогресивно нараства. Така за 23 г. от поточната линия на автомобилното предприятие в Ловеч са слезли повече от 300 хиляди москвича. Инженерите от завода се амбицират и започват производство на собствен прототип с марката „Балкан”, базиран на „Москвич” и „Volkswagen”.
Опити да правим наши коли има и в зората на демокрацията. През 1996 г. британската компания „Rover” започва да сглобява модела „Maestro” в Варна. От конвейера слизат около 3000 броя, след което англичаните се отказват. Причината е, че този модел е морално остарял и се проваля на пазара.
Последният напън е през 2012 г., когато отваря врати заводът на “Литекс Моторс” до село Баховица. В него се сглобяват автомобили от китайската марка Great Wall. От поточната линия слизат компактният Voleex C10, високопроходимият Hover H5 и пикапът Steed.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
