Заптиета давили майка му в кладенец, за да го издаде
Днес Васил Левски има 26 живи наследници, които са негови племенници. Те обаче избягват светлините на прожекторите и медийните изяви. Причината е, че неведнъж се е случвало да бъдат използвани за политически цели, казва Надежда Петрова, уредник на къщата музей на Апостола в Карлово.
От четиримата братя и сестри на Левски само най-голямата Яна оставя поколение. Тя се омъжва през 1850 г. за Андрей Начов, от когото има 9 деца.
Родословното дърво започва от майката и бащата - Гина и Иван. Те се венчават около 1830 година. През 1851 година, на 50-годишна възраст, Иван умира. Тогава Яна е на 15 г., а най-малкият брат Петър е едва на 7. Финансовото положение на семейството става много тежко. Гина преде и тъче денонощно, за да изхранва децата си. За да помага с пари, Васил решава да захване шивашки занаят, но майка му не му позволява да изостави образованието си.
Гина подкрепя синовете си, когато те се отдават на освободителната борба. Първо Васил хвърля расото и става революционер. Последват го братята му Христо и Петър, които също напускат дома, за да се включат в делото на брат си.
За съжаление
за семейството на Апостола се изписаха много небивалици
коментира уредникът на къщата музей на Левски в Карлово Надежда Петрова. Тя опроверга твърденията, че Гина е правила опит за самоубийство, като се е хвърлила в кладенец. Възмутена бе и от тиражираните лъжи, че братът на Левски - Петър, бил просяк, полусляп и с ампутиран крак.
"Вярно е, че Гина е давена в кладенец, но това са го направили заптиетата, които са я измъчвали", разказва Надежда Петрова. Това се случило през 1869 г. След произшествие с Апостола в Сопот в ръцете на турците останало палтото му с революционни книжа. Те веднага го потърсили при майка му. "Давели са я в кладенеца, за да каже къде е синът й. Завързали я за глезена с въжето за кофата и я потапяли във водата. Едното заптие дори заплашило да отреже въжето, ако тя не каже къде е Левски. Но Гина не казала нито дума. Като видели, че нищо не могат да изкопчат, я пуснали, тъй като било забранено жените да ги затварят в конака", обясни Надежда Петрова.
Когато й съобщават, че Левски е обесен, тази смела жена отказва да го приеме.
"Васил не е мъртъв и никакво жито няма да варя за помен!"
възкликва тя.
Малко преди Априлското въстание Гина се премества при дъщеря си Яна и зетя Андрей. По време на османските настъпления в Карлово Яна изпраща трите си дъщери отвъд Балкана, към Свищов, за да не бъдат поругани. "Тръгват през октомври, доста е студено. Девойките се разболяват по пътя, но все пак успяват да стигнат в Свищов", връща назад лентата Петрова. Близките им обаче не знаят дали момичетата са невредими, защото така и не получили уговореното писмо от тях. То трябвало да съдържа три кръгчета, тъй като момичетата не можели да пишат.
Гина дочаква Освобождението на Карлово, но умира два дни по-късно - на 10 януари 1878 г. Казват, че от мъка и притеснение за внучките си. Последните й думи са: "Децата, децата..."
Гробът й е до църквата "Свети Николай", която се намира срещу историческия музей. Той е много добре поддържан и на него винаги има свежи цветя. В двора на къщата музей пък има паметник. Скулпторът е изобразил Гина седнала и вперила поглед в очакване на синовете си.
Христо живял с Ботев, Петър бил в четата му
Великите дела на Апостола неволно са оставили двамата му по-малки братя в сянка. През краткия си живот обаче те са доказали не по-малко, че са достойни бойци за българската свобода.
Средният брат на Апостола - Христо Иванов Кунчев, е роден през 1840 г. За разлика от Васил той е взел черните очи и коса на майка си. Учението не му вървяло, защото бил много буен. Гина го праща да работи в Караивановия хан при вуйчо му Генчо. Той също силно се вълнува от революционните дела и движения. Веднъж дори пребива един турчин в хана, защото отказал да си плати пиенето. Налага се да напусне Карлово. Установява се за малко в Пловдив. Прави опити да се запише и в двете български легии, но след медицински преглед е отхвърлен, защото е бил болен от херния. В Румъния помага на брат си Васил за революционните дела и от време на време пътува с него из страната. До смъртта си живее във Влашко. Там се запознава с Христо Ботев.
Двамата гладуват и обикалят заедно българските кръчми
и кафенета, точно като в "Немили-недраги" на Вазов. Историци предполагат, че именно Христо е срещнал Ботев и Левски. Близо до Букурещ двамата Христовци спят в една воденица, където по-късно заедно с поета-революционер се е установил и Апостола. След дълга борба с глада, мизерията и мръсотията Христо умира на 9 април 1870 на 30-годишна възраст от туберкулоза. А неговият верен приятел Ботев не се отделя от смъртното му ложе нито за миг.
Малкият брат на Левски - Петър Кунчев, е бил в Ботевата чета, която се разпада след смъртта на поета. След дълго скитане Петър и негов приятел успяват да намерят подслон в София. Но заптиетата случайно го арестуват на улицата. Успява да избяга, преди да бъде отведен в конака. Минава границата и се установява в Русия.
Участва в българското опълчение, сражава се на връх Шипка
Там е ранен в крака. Слуховете, че се е наложила ампутация, не са верни, сочат спомени на очевидци от онова време. Но е накуцвал и е използвал бастун. След Освобождението се връща в Карлово, където му е трудно да си намери работа. Праща няколко писма, в които иска помощ от Найден Геров. Назначен е за старши стражар в родния му град. През 1881 г. туберкулозата му се влошава. Премества се при сестра си, където през есента на същата година умира. Никъде в разказите на очевидци не се споменава, че е просил.
Къде е гробът на Левски - четете в неделния брой на в. Стандарт
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
