Братска верига спряла обсада под Илчов баир

Княз Мадатов е почетен от виртуоз на скулптурата в центъра на Шумен

"Можеш да разрушиш храм, но всяка частица от него ще носи идеята за съзиданието". Това мото може да видите на личната страница на световно известния скулптор Георгий Франгулян. Наред с паметници в Берлин, Москва, Украйна, Ватикана, негов мемориал от 8 години е в България - на централната алея в Шумен.

Виртуозът на бронза изпълнява проект за бюст на генерал-майор княз Валериан Мадатов. Дарител на паметника е академичното светило в Европа и САЩ Геворг Кесоян. Историята на създаването му минава през два политически мандата, но и с кампанията на инициативен комитет от шуменци. А след откриването на мемориала Кесоян става и почетен гражданин на града под Илчов баир. В днешно време откриването на военни паметници няма как да привлече голямо внимание. А историята на героите, загинали по време на войни от преди 200 години, звучи сложно или спорно в музейните зали и архиви.

Фото: Маестро Франгулян по време на работния процес, www.georgy-frangulyan.ru

Един много известен, но малко разказван детайл от живота на княз Мадатов, привлича вниманието към неговата биография. "Най-блестящият кавалерийски пълководец" намира смъртта си край Шумен през 1829 година по време на Руско-турската война (1828-1829). Генералът е покосен от туберкулоза, но най-знаковият момент е поклонението пред тленните му останки. Независимо че по това време Шуменската крепост е обсадена, а градът е под турско командване, точно турските военни разрешават почестите за княз Мадатов. Обсадата на града се сваля за денонощие, военните действия спират. А генералът е положен в християнското гробище на местния православен храм "Св. Георги Победоносец", сега - "Св. Вознесение". След поклонението обсадата на Шумен е подновена.

Някъде ще срещнете, че ден по-рано е подписан мирният договор. Но в цялата история около почитта пред пълководеца Мадатов се допуска фин и спестяван досега публично елемент. А той е, че князът вероятно е бил свободен зидар и точно заради масонското му битие е станала възможна мирната панихида в Шумен. За това, че Мадатов е бил посветен, признавали и негови потомци. Твърде възможно е в няколко Велики ложи да има доказателства за принадлежността на княза към масонската общност тогава. Казват, че само ритуалът за "братската верига" има възможност да сваля оръжията в името на ценностите, изповядвани от свободното зидарство. И защото пак в част от този ритуал се изричало: "Разкъсваме веригата на ръцете, но веригата на душите ни остава свързана. Завинаги". Ето защо няма да е странно, ако князът е изпратен с подобно послание.

Всъщност знатният руски пълководец с арменски корени е роден през 1782 г. и още през 1808 г. е произведен в звание майор. Във военноисторическите хроники присъства с множество награди за храброст. Безспорно най-значимата от тях е орденът, учреден от Екатерина Велика - "Св. Георги Победоносец". Мадатов е включен и в триумфалната свита на император Александър I за парада на победата в Париж, се отбелязва в писмото на инициативния комитет за поставянето на паметник в Шумен. Както и че през 1828 година участва във военните действия за освобождаването на Молдова, Влахия, Браила, Провадия и крепостите Шумен и Варна.

Включително и в документите по поставянето на паметника се казва, че "в знак на голямо уважение към генерал Мадатов турците отворили вратите на оградената крепост и пуснали траурната процесия за погребението му в църквата "Свето Вознесение Господне". Смъртта на княза опечалила подчинените му руски войници, но предизвикала и дълбока почит в турската армия. Така траурната процесия се превърнала в нещо невиждано дотогава. Минала по улиците на непревземаемата османска крепост и стигнала в двора на черквата в Шумен.

Последното е описано в цифровизираната книга "Животът на генерал-лейтенант княз Мадатов", издадена през 1837 г. в Санкт Петербург. Томчето е на руски и може да бъде открито в дигитализираната секция на Колумбийския университет, САЩ. Там, под черта на една от последните страници се казва, че съпругата на княз Мадатов - София, пренася тленните му останки в Русия, където са положени в Свето-Троицката Александър-Невска лавра.

Фото: Факсимиле от книгата за живота на ген. Мадатов, сканирана в Колумбийския университет

Запознати припомниха, че при идеята за поставяне на паметник на Мадатов в Шумен имаше спорове кое да е мястото на мемориала. И дори дали да го има. Днес си е на пешеходната зона в центъра на града и си струва да се види, дори заради автора на бюста - Георгий Франгулян. Редом с княза маестрото на скулптурата е увековечил А.С.Пушкин, Алберт Айнщайн, Петър Първи, Дмитрий Шостакович. А в годината, когато прави бюста на Мадатов - 2007, творецът създава "Ладията на Данте" във Венеция.