През лятото на 2010 година внезапно ни напусна един от най-талантливите ни спортни журналисти Николай Стоянов. Едва на 44 години. Той беше наш колега в "Стандарт", но направи име като кореспондент в Пловдив на спортните ежедневници "7 дни спорт" и "Меридиан мач". Преди това бе част от екипа на първото частно българско радио Канал Ком. Дипломира се като филолог, но превърна любовта си към спорта от хоби в професия, на която посвети близо 20 години. До последния си дъх. Освен репортажи от мачове и състезания той написа и много очерци за най-големите ни имена в спорта, както и потресаващи истории за уникални чешити, останали далеч от медийната слава.
С много труд най-вълнуващите публикации, излезли под перото на Николай, бяха събрани от неговата съпруга Жанета Стоянова в сборника "Книгата, която не бих издал". Както самата тя казва, това са "късчета от спомени за страстта, с която Николай Стоянов пишеше за спорта и хората в него". Провокативното заглавие пък е заради опасенията на Колето, че текстовете му не са изпипани докрай. Който ги прочете обаче, ще се убеди, че те са разкошно четиво. Книгата ще бъде представена на 20 февруари от 18 ч в пловдивския хотел "Империал".
Подбраните очерци и интервюта са един калейдоскоп на родния спорт и неговите герои в годините след Десети ноември. Освен страхотни истории сами по себе си, те са написани и по един неподражаем увлекателен начин с превъзходно чувство за хумор.
Читателите, които прелистят книгата, ще си припомнят или пък ще научат уникални епизоди от живота и кариерата на звезди от ранга на Христо Стоичков, Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Йордан Йовчев и Серафим Тодоров.
Така ще разберат, че родният футбол можеше да не дочака звездните мигове на Камата, ако приятелите на невръстния Ицо
не бяха го спасили от усукания около врата му смок
Драмата се разиграва в местността Мъжки манастир край Калофер. Детският тим на "Марица" е на лагер там, а Христо решава да се изфука с огромната змия, която хлапетата решават, че са убили по време на сутрешния крос. Смокът обаче оживява за ужас на Ицо, за когото това е един от най-кошмарните спомени.
Колето разказва и как треньорът Сава Савов успява да откаже тийнейджъра Стоичков от залитане към чашката. Рецептата е проста, но оригинална. Здрав пердах с пръчка шпек по остриганата глава на бъдещата звезда, който тогава рита в аматьорския тим на Харманли. Саламът бил мезе за бутилката мента, с която Ицо черпел по-възрастните си съотборници.
Оттогава никога и никъде не се е чуло Модерния ляв да е прекалявал с питиетата.
Легендата на Локо (Пд) Христо Бонев пък се изповядва пред Николай как е получил покана да стане певец в гръцка таверна заради уникалния си глас. Друг любимец на "черно-белите" Гочо Василев пък си спомня как е бил глобен с една заплата заради челна стойка след победа в градското дерби. Отчаян от финтовете на Гочо чех пък го захапал за носа, гласи друга история.
Покойният журналист нямаше пристрастия в работата си и затова в сборника има и интервюта, и очерци със звездите на другия пловдивски гранд "Ботев" - Динко Дерменджиев и Георги Славков. Чико разказва как се е сдобил с прякора си и как прадядо му е криел Левски. Георги Георгиев-Гецата признава как са прекарали нелегално през френската граница Емо Костадинов и Любо Пенев за мача в Париж, който изпрати нашите на световното в САЩ.
Николай първи откри за България таланта на Валери Божинов, като написа очерк за 14-годишния голмайстор от "Лече" още на 21 август 2000 г. После направи и първото интервю с хлапака, считан тогава за талант номер 1 в Италия. Героите на Николай не са само прочути майстори и асове в спорта, но и уникални чешити като отец Костадин от ФК Марица (Градина), който
с еднаква вяра служи на Бога и футбола
Или първият и единствен професионален футболист Веселин Палазов, изкарал бойна мисия в Ирак като картечар.
Историите на Колето са от цял свят, даже и от Бруклин, където победи жъне аматьорският тим "България", съставен само от наши сънародници. Както и от кървящата днес Сирия, където като треньори се подвизават Динко Дерменджиев и Стефан Генов.
Затова всички приятели и почитатели на перото на Николай Стоянов могат да бъдат щастливи, че "Книгата, която не бих издал" видя бял свят. Така Колето винаги ще е с нас, димящ с вечната цигара, и готов да разкаже поредната незабравима история.
Граф Оболенски играе ръгби у нас
Какво може да доведе един благородник в България? Жени, бридж или лов? Отговорът е съвсем различен. Питър Оболенски, потомствен руски княз от прочутата фамилия Оболенски, живее в Пловдив и играе ръгби за варненския "Спартак". Това е един от най-екстравагантните герои от историите на Николай Стоянов, събрани в "Книгата, която не бих издал". Двуметровият мъжага е роден в Лондон, а роднините му са пръснати по целия свят. По воля на съдбата се озовава у нас, препитава се като мениджър и живее в Стария Пловдив. Дядото на Питър е сър Дмитрий Оболенски - най-известният историк и византолог в света. Авторът на "Византийската общност" и "Богомилите". Заради любимия си спорт ръгби Питър Оболенски пътува два пъти в седмицата от Пловдив до Варна. Пред Николай британецът с руска кръв разказва всички перипетии в своя живот, а след това двамата стават и много добри приятели. Както се случва и с почти всички събеседници на спортния журналист, който още като студент с китарата си беше душата на компанията. Руските романси пък бяха голямата тръпка на Колето, който имаше приятели чак в сибирския град Томск.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
