На фона на това, което се случва в момента, Ботев се извисява още повече и става все по-голяма наша опора. Трябва да сме безкрайно благодарни на Бог за това, че го имаме, защото от неговата висота това, което се случва в момента, е нещо кошмарно. И добре, че имаме такава координатна система като него. Спрямо него трябва да се съизмерваме.
Просто ценностната ни система рухна изцяло. Саможертвата, клетвите, добротата, добротворството - това са неща, без каквото и да е значение. Напротив, обратните неща са от значение - ламтежът за власт, властта на всяка цена, сребролюбието, ненаказуемостта, крадливостта - всичко това, което виждаме изложено на показ. Наистина, на този фон саможертвата на Ботев е почти неразбираема за днешния човек, почти чужда. Като че ли е по-скоро литературна саможертва.
Така изглежда, защото никой не би жертвал себе си за народа и никой не го прави. Напротив - народът е жертва на амбициите на вождовете, на лидерите, на политиците. Много тежки са изводите, които си правим в тези дни. Преди малко говорехме за късата памет на българина. Когато става дума за близката ни история, се чуват възгласи - нека да не говорим, да не обръщаме внимание на Държавна сигурност, да забравим всичко това. Когато става дума за далечната ни история, да, можем да правим театрални възстановки, а всъщност да не подражаваме истински на Ботев и на неговите четници, които са отишли на очевидно самоубийство. Те са го предизвикали, те са предизвикали своята саможертва, те са знаели, че отиват на смърт. Та кой днес може да направи една хилядна от това, което те са направили?!?
За мен един от огромните проблеми на нашето общество е, че липсва същинският елит и авторитети. Не че няма авторитети, но те са много разединени. Този духовен елит би действал като имунна защита, като защитен механизъм срещу пошлостта, за която говорим, и безобразията, които виждаме. Но този елит е безкрайно раздробен и това е огромният проблем. Когато се издигне един авторитет, се намират непременно хора, които да кажат, че това не е авторитет, да го свалят и уязвят.
Няма човек около когото да се обединим. И това е в проклетия характер на българина - това, че никога не иска да признае другия. Апостол Павел казва, че трябва да отдаваме своето уважение и своята почит на тези, които заслужават това. А ние като че ли правим точно обратното.
Все пак оптимистичното е, че 2 юни има, че все пак 90 процента от българите застават прави в 12 часа. Това са най-вълнуващите минути, когато осъзнаваме единството си като нация и народ, осъзнаваме, че имаме нещо общо като народ. Че не сме само заселници на една територия, че сме потомци на тези хора, които са имали идеали и са пожертвали живота си заради нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
